Ама каквото му се плашихме на тоя борд, каквото му се плашихме... Все едно, че кой знае какво, и все едно, че тука не е България, ами е Аржентина, примерно казано...

По време на борд не можело да се краде! Нима? По времето ОТПРЕДИ борда ли се появиха сладостните прякори от рода на "Мистър 10%?"... Било борд и се ограничавали приходите. Така ли? И може би целият този нов държавен парк от мерцедеси (каквито Хелмут Кол не е и сънувал) и беемвета (каквито не му е и изтрябвало да сънува) е бил закупен ПРЕДИ и досега е стоял на склад? Пак според борда трябвало да се намалява издръжката на държавните учреждения, само че у нас си измислихме ОБЛАСТИ, назначихме им УПРАВИ, които в никой случай не работят на обществени начала, и аз не виждам начин да бъдат те съкратени с цел намаляване на издръжката на държавата. Съчинихме си и здравна каса от чисто българска направа: тя си народи здравни касички, а те се сподобиха с къщички с панорамни асансьорчета, че да се радват на труда си хорицата, и толкоз по въпроса за финансовата дисциплина. Замразявали се били цените!... Хайде-хайде. Вместо да се замразят цените, възстанови се онова, което преди 5-6 години нарекох "Икономическа география за гласувани" и "Пазарен туризъм". Тоест какво ще рече това? Това ще рече, че в един момент олиото в Русе изневиделица поскъпва, но понеже в Петрич още не е поскъпнало, ти се качваш на автомобила и отиваш да си купиш олио в Петрич. На връщане минаваш през Грудово (нищо, че не знам как се казва сега), но не защото ти е по-напряко, а защото там хлябът е по-евтин, да кажем, от Монтана, която инак ти е по на път. После кривваш през Видин, понеже във Видин месото било по-евтино, отколкото във Варна, и оттам вече се прибираш, ако, разбира се, помниш откъде си тръгнал. Опознаваш родината тоест, и малко по малко я обикваш. Е, как става това при ЗАМРАЗЕНИ цени? (За цените на скъпите на сърцето ни монополисти - токаджии, жичкаджии, влакаджии и каналджии - не ми се говори.) И, най-сетне, били се намалявали данъците, а се усилвала отговорността за неизплащането им. Е, точно това ние редовно им го обещаваме и някак си номерът минава ли, минава, мила моя майно льо...

...Което едно връз друго пак опира до стария виц. Там, дето Баба Мравка срещнала Щурчо на борда на гъдулката (седнал в едно беемве ли там, мерцедес ли, не го знам), и като го попитала "Щурчо, Щурчо, где така?", той й казал, че му се е отворило едно свирене в Гърция. Тя му казала, че когато сняг забръска, що ще чини той зимъска? - а той й казал: бе тя да дойде зимата, пък тогава ще му мислим!... На другата година пак го срещнала, той пак бил с гъдулката и й казал, че отивал на едно фестивалче в Италия, а когато сняг забръска... - тогава щял да я смята! На третата година пак го срещнала, обаче той тогава вече отивал в Париж.

И тя му казала: "А така! И като видиш в Париж баснописеца Лафонтен - кажи му от мене да си такова майката!..."

В нашия случай спокойно заместваме Лафонтен със Стив Ханке и - работата спи!

... Я! Хлябът щял да струва лев... пардон... марка! - това зимъска, тоест когато сняг забръска... А карначетата - пет марки.