Издателство "Хемус" сервира половината порция "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел в края на лятото. Ще рече, първите два романа: "Жюстин" и "Балтазар" в един том, втората половина се отлага за есента.

Родното книгоиздаване не знае какво прави. Комерсиалният патос от началото на 90-те години се смени с паника пред отказа на българина да купува книги. Опитите да се придаде на пазарното предлагане що-годе цивилизован изглед, примерно да се задели характерно лятно четиво за отпускарския сезон, са нищожни. И ето го сега Дърел. Не Джералд, който разказва сладкодумно за екзотични животни. Лорънс (1912-1990) му е брат и нищо от неговата белетристика, поезия и драматургия не познавахме на български.

Иначе "Александрийски квартет" минава за толкова декадентска проза, че когато и да се появи - все ще е навреме. Няма смислено обяснение защо не е превеждан 4 десетилетия. Романите излизат последователно от 1957 до 1960 г. Сензация са за културния свят, превеждат ги трескаво, авторът е обявен за най-големият стилист на модерната английска белетристика. Тази титла не му е отнета до днес, а творбата е поставена и между 100-те романи на ХХ век.

Квартетът е "Александрийски", защото разказва за египетския град Александрия. Там малко преди II световна война се събират героите. Всеки от романите описва техните отношения от гледна точка на четирима разказвачи. Не се случва нищо особено като действие. Отгоре на всичко техниката на Дърел е импресионистична: "Онова, от което най-много се нуждая, е да записвам преживяванията не в реда, в който са се случили - защото това би било хроника - а в реда, в който за пръв път са станали важни за мен".

Да посегнеш към Дърел след Джон Гришам и Даниел Стийл е като да минеш от Дончо Цончев на Радичков. От най-простите изречения от типа: "В глухата тишина на тези зимни вечери има само един часовник: морето", се отива към подгизнало от двусмислена чувственост слово. Неговата функция е да пренесе информация, която, примерно, е непреносима чрез Интернет. За осиромашалата интелигентска душа "Квартетът" може да се окаже тихо утешение. За основния купувач на тази книга посягането към нея ще е снобско приключение.