От 1963 г. у нас е в сила УКАЗ ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО. Съобразно определението, посочено в чл. 1, ал. 2 на този указ (УБДХ), дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие. Задължително условие обаче е тази проява да не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.

За извършено дребно хулиганство се носи АДМИНИСТРАТИВНА ОТГОВОРНОСТ, като се налага едно от следните две административни наказания: ЗАДЪРЖАНЕ в поделенията на Министерството на вътрешните работи до 15 денонощия или ГЛОБА в размер от 10 до 200 лева. Наложеното наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост и в свидетелството за съдимост. Административните наказания за дребно хулиганство могат да се наложат само на физическо лице, което е навършило 16-годишна възраст. А когато нарушителят не е навършил 18 г. и с оглед характера на деянието и неговата личност може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисиите за борба срешу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, посочените по-горе административни наказания по УБДХ не се налагат.

Съобразно разпоредбата на чл. 2 на УБДХ за констатирана проява на дребно хулиганство органите на МВР, кметовете, съответно заместник-кметовете, следва да съставят акт, в който описват подробно случая, и отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. Когато актът е съставен от кмет или заместник-кмет, следва да бъде предаден незабавно на органите на МВР, които да издирят лицето. В акта следва да се отбележат и възраженията на нарушителя, ако има такива. Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва.

Въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното поделение на МВР или упълномощено от него лице следва незабавно или в срок от 24 часа (ако се налага събиране на допълнителни сведения) да извърши едно от следните действия:

а) да внесе преписката за решаване от районния съдия;

б) да изпрати преписката на съответната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, ако има основание за това;

в) да прекрати преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание по този указ. В случай, че преписката е изпратена в районния съд, нарушителят може да бъде задържан до 24 часа, ако не може да бъде представен незабавно на съдията.

Преписката се разглежда веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването й от районния съдия еднолично в открито съдебно заседание. Задължително е присъствието на нарушителя, а при нужда могат да се призоват или доведат и свидетели. За заседанието следва да се уведоми прокурорът. Нарушителят има право на адвокатска защита (чл. 5, ал. 3 от УБДХ).

Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение в една от трите разновидности: 1) налага съответно административно наказание; 2) прекратява преписката и я изпраща на комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; 3) оправдава лицето. Ако се установят признаци на извършено престъпление, материалите се изпращат на прокурора. Решението на районния съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно. Ако е постановил задържане на нарушителя, районният съдия е длъжен да уведоми работодателя на лицето.

Постановеното от съдията задържане по УБДХ се изтърпява в съответното поделение на МВР, като през време на задържането нарушителите се включват в общественополезен труд съобразно здравословното им състояние, възраст и др. За времето на задържането те не получават трудово възнаграждение от работодателите си, но тяхната работа се запазва и трудовият стаж не се прекъсва (чл. 8, ал. 2 от УБДХ).



----ТУК КАРЕ



Нарушенията по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) следва да се отличават от престъплението "хулиганство", формулирано в разпоредбата на чл. 325 от Наказателния кодекс (НК). Във втория случай извършеното деяние представлява престъпление (често то се обозначава като "едро хулиганство") и се носи наказателна отговорност по смисъла на НК. За извършено престъпно деяние "хулиганство" по чл. 325 от НК по правило се води полицейско производство от дознател от МВР, което може да се проведе или под формата на бързо производство, или под формата на полицейско дознание. Но ако извършителят е непълнолетен (т.е. навършил 14-годишна възраст, но ненавършил 18-годишна възраст), или чужденец, или лице, което страда от физически или психически недостатъци, пречещи му да се защитава само, следва да се проведе предварително производство (следствие), осъществявано от следовател от съответната окръжна следствена служба.

Основните два текста за едро хулиганство по чл. 325 от НК са следните:

"Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години."

В последните две алинеи на чл. 325 НК (трета и четвърта) са формулирани по-тежко наказуеми състави, ако деянието е извършено повторно или представлява опасен рецидив. При опасен рецидив на хулиганство наказанието може да достигне до шест години лишаване от свобода (това означава, че престъплението вече се квалифицира като тежко), а може да се постанови и задължително заселване.