Както е тръгнало, държавата скоро ще ни поиска пари за да гласуваме. Някой щастлив ден премиерът, примерно, кротко ще обясни, че за да упражним правото си на глас трябва да си купим нещо като избирателни книжки. Ако не платим - ще седим на километър от урните и тихо ще си приказваме за политика. Това няма да стане за изборите през 2001 г., но със сигурност ще бъде факт за следващите местни избори.

Политическите партии първи ще си бръкнат в джоба, за да участват в играта наречена избори. За да могат да бъдат избирани, политиците трябва да заплатят цената на бюлетините. Така реши СДС. Дори и 1 ст. да струва една бюлетина, сумата която трябва да брои всяка кандидатирала се партия възлиза на фантастичните 70 000 лева. Не е нужно да се обяснява кой може да извади толкова пари - само най-големите от най-големите партии. Отделна тема е откъде, аджеба, ще ги вземат. Със сигурност - не от членски внос. По-важното в случая



какво ще правят бедните политици?



Бедните ще правят, това което винаги са правели - ще мечтаят, че някой ден ще станат богати депутати.

Още по-важният въпрос е - вкарването на финансов ценз в изборната игра не нарушава ли конституционното право на всеки да избира и да бъде избиран?

На пръв прочит - не. И след промените в закона за политическите партии всеки българин ще има правото да бъде избиран. Ако си плати бюлетините. Държавата има безспорното право да регулира избирателния процес. Тя казва кой има право да гласува, къде да гласува, кога да гласува. Чрез законите си държавата определя кой е избран и кой не е. В случая тя се явява в най-характерната си роля на регулатор - регулира избирателния процес като въвежда финансов ценз. Защо не?

Държавата има и право да отсее сериозните политическите играчи от партиите-фантоми. Това е пак вид регулация. На всички ни е писнало от близо 200-те сдружения на граждани, които незнайно защо се наричат партии, и които нямат абсолютно никакъв принос в политическия живот на страната. Да не би в САЩ и Великобритания да има 200 партии с претенции да вкарат депутати?

Проблемът е друг - законодателната власт вече обяви, че се кани да въведе с промените в двата избирателни закона няколко други бариери, които да отсеят истинските политици от ментетата. Броят на лицата, които ще имат право да регистрират политическа партия ще скочи 10 пъти - от 50 души на петстотин. Само партии, които са минали 1 на сто на предишните избори или успеят да съберат 10000 подписа на симпатизанти ще бъдат допуснати до вота през юни догодина.

Тези бариери бяха възприети от обществеността без особени възражения.



Откъде-накъде държавата ще слага още една преграда



пред правото да бъдеш избиран?

Не е тайна, че демокрацията е скъпо удоволствие. Но когато в бедна България изборите започнат да зависят от това дали имаш пари или не, работата замирисва кофти. Не е ясно защо държавата ще взема еднаква сума за бюлетини от бедните и богатите партии, а след това ще връща парите само на големите, т.е. богатите партии. Ако въобще ги върне. Щото



тази държава трудно връща пари.



Изборите ни прекалено заприличват на търговия. Въвеждат се някакви стоково-парични взаимоотношения, които не би трябвало да са присъщи на истинската политика. Държавата пое грижата да финансира политическите партии. Въпреки всички условности на този процес, той е логичен. Бюджетът плаща, като в същото време изисква политиците да не пипат "мръсни" пари от анонимни дарители. Парите, които държавата дава няма да са големи - колкото да се поддържат партийните офиси в областните центрове. Не всеки ще получава пари, разбира се - само тези, които убедително се представят на изборите.

И пак абсурд - същата тази държава, която ще финансира партиите с някаква мижава сума, ще иска големи пари от същите партии - да платят бюлетините. Значи с едната ръка държавата раздава малко пари, а с другата - прибира много пари. Е това избори ли са? Това не са избори, това е чист бизнес. Държавата просто се кани да направи финансова операция, която да й донесе печалба.