---------------------------------------

В началото на 1999 г. Кирил Вътев беше избран за председател на Асоциацията на месопреработвателите. Завършил е Националната спортна академия и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба. Напуска спорта през 1991 г. Започва да търгува с облекла на консигнация, прави кафене. Заедно с брат си стартират производство на сандвичи, но се оказва, че трудно се намират качествени колбаси. На 8 декември 1993 г. регистрират фирмата "Тандем-В" и постепенно от производството на сандвичи преминават към месните деликатеси.

------------------------------------------

- Г-н Вътев, допреди 1-2 месеца цените на месото се движеха трайно нагоре. Ще има ли нов скок?

- Пазарът се е укротил. Ценови шокове и сътресения сега няма. А който иска да си обясни нещата с цените, нека да погледне движението им през последните 10 г. Винаги през лятото цените се вдигат и през зимата падат.

Това движение е резултат от липсата на планиране. Затова министър Върбанов организира среща на всички организации по хранителната верига - зърно, фураж, свиневъди и месопреработватели. Целта е да се изработи годишна програма за производство на живи животни, за да имаме относително стабилни цени. От това ще спечелят на първо място потребителите. Но и месопреработвателите, а и самите свиневъди. Защото едно е да имаш стабилен пазар, друго е през лятото да продаваш на добра печалба, а през зимата - на загуба. Свиневъдите нямат полза от това. Ние също. Сега през зимата има свръхпредлагане, а през лятото - дефицит.

- Потреблението свило ли се е още и към каква мръвка се ориентира най-често българинът?

- Потреблението стои стабилно ниско. Но нещата са доста относителни. Има фирми, при които продажбите са паднали и те го обясняват с ниско потребление. Има фирми, при които продажбите растат, но надали можем да говорим за разширяване на потреблението. По-скоро става въпрос за ориентация на потребителя към дадено качество продукти, видове и т.н. Сложно е, дори е несериозно да се правят еднозначни оценки.

Иначе българинът, въпреки незавидното финансово положение, се ориентира към по-качествени продукти, защото предпочита да си купи по-малко, но да го изконсумира с удоволствие. А не да си купи повече и да го хвърли, защото не могат да го ядат и кучетата. Това в крайна сметка трябва да ориентира и производителите какво да правят. Очевидно е обаче, че българинът предпочита свинското пред всякакво друго месо.

- Планирането в бранша ще регулила ли отглеждането на добитъка? Твърди се, че за последните 10 години броят на животните е намалял с 2,5 пъти.

- Броят на животните е намалял и не е нужно човек да гледа статистики, не е нужно да се въоръжава със специални източници на информация. То се вижда и с просто око. Единствените животни, които са се увеличили през последните 10 години, са козите. Това е сигурен индикатор за обедняването на населението, тъй като е известно, че козата е кравата на бедняка. А козите са се увеличили около 3 пъти, докато всички други са намалели. Икономиката си е икономика. Тя определено се влияе от решенията на политиците, но в крайна сметка 2 и 2, и при сините, и при червените все е четири.

- Масовите проверки на кланиците и на месопреработвателните фирми приключиха. Какво се очаква от тук нататък?

- Проверките са нещо прекрасно, ако бяха налице обаче и икономическите условия всичко това да се реализира на практика. Поставени сме и в много голяма преса заради ограниченията на МВФ и заради високите претенции на Европейския съюз. Предполагам, че това важи и за други браншове. От една страна, икономическата среда е поставена в някакви рамки от МВФ, а от друга- високите изисквания на ЕС, поради приетата кандидатура на България за присъединяване.

- Европейските колбаси още ли са ви жестока конкуренция?

- Ако митниците си вършат коректно работата - събират нужните митни сборове, не се допуска подфактуриране на вносните колбаси, няма абсолютно никакво притеснения за това, че европейските производители ще изместят българските. Едно е сигурно. Българските колбаси са по-истински, по-натурални и по-екологично издържани. Така или иначе индустриализацията в развитите икономически държави е на много високо ниво. Там отдавна се прилагат всевъзможни технологии за увеличаване на добивите. За нас овкусителите и подправките, които при отсъствието на месо позволяват да се получи продукт, при който на вкус, без лабораторен анализ, човек трудно може да констатира отсъствието на месо, все още са скъпи. Затова ние си работим по традиционния български начин - слагаме си месо. Това го казват и гърци, и немци, и италианци.

- Как най-лесно консуматорът може да отличи оригинала от ментето?

- Най-простият индикатор си е цената. Базата за формиране на цената на основната суровина е стойността на трупното месо. Не е нормално при цена на трупно месо около 4 лв./кг например, да имаме колбаси на 2 лв. Все пак това трупно месо се разфасова, сортира се, правят се производствени разходи. След това, има технологичен разпад, който определя цените на различните видове меса и е нормално да има деликатесни меса, които са на високи цени и да има и полутлъсти меса, които да са по-евтини. Но колкото и да е ниска, не може на цената на сланината да продаваме колбаси. А сланината стигна 2 лв. - Очертават ли се някакви шансове за износ на родни колбаси?

- Докато не се намери решение на нетарифните ограничения (свинете у нас се ваксинират против чума, а това противоречи на ветеринарните изисквания на ЕС-б.а.), трудно ще имаме шанс за износ към Европейския съюз. От друга страна, експортът в трети страни е доста трудно нещо, тъй като там не можем за се конкурираме с европейските продукти които са заели и тази пазари. Това са всички републики от бившия СССР. Въпреки по-ниските си хранителни качества европейските продукти, ние не можем да ги конкурираме, докато го има това съществено субсидиране.

Когато говорим за Изтока, пък не бива да забравяме, че в България основното месо е свинското, а там има религиозни предубеждения.