По време на последните парламентарните избори в Албания членовете на избирателните секции причакваха избирателите с мастило и лампа с инфрачервени лъчи. Първо светваха с лампата в лявата длан на албанеца, а след това му биеха печат със симпатично мастило. Ако човекът няма лява ръка, проверяваха му дясната. Който вече има печат, не може да гласува. Така в Албания отбелязваха, че електоралната единица е упражнила правото си да избира. От Европа им докараха тонове мастило и по 2 лампи за избирателна секция. Вярно, доста лампи изчезнаха още преди вота - нали с подобни уредчета може да се засичат фалшивите банкноти...

Долу-горе по подобен начин се отчиташе гласуването и на парламентарните избори в ЮАР. Там с малко по-груба бяла боя вапцаха негрите. Когато сандинистите загубиха властта в Никарагуа, там също мажеха избирателите.

Поне засега българите нямат такъв проблем. Досега гласуването на българина се отбелязваше на 19-а страница в личния, зелен паспорт. Там хората от избирателните комисии задължително записваха "гласувал", датата на вота и се подписваха собственоръчно.

Да, ама до изборите през юни 2001 г.



паспортите ни ще отидат в историята,



а на тяхно място ще се появят по-симпатичните и по-европейски ламинирани лични карти, на които няма как да се слага печат, боя, бод или нещо подобно. Няма начин! Още когато се заговори за новите пластмасови документи за самоличност, в публичното пространство възникнаха законните въпроси: ще ни се наложи ли да гласуваме в районните полицейски управления? Може ли да се стигне дотам, че да ни вземат отпечатък от палеца или пък да ни жигосват, докато избираме народни представители? Без традиционната отметка няма ли да се стигне до най-големите фалшификации на народния вот при предстоящите само след 7-8 месеца парламентарни избори?

Работата съвсем се обърква, като се има предвид темпото, с което се издават новите лични карти. "Би трябвало да имаме новите документи преди изборите. Мнозина твърдят, че загубилата политическа сила ще се опита да се оправдае именно с тези документи и съответно с МВР. Това е характерно за българския начин на мислене", заяви почти веднага след като застъпи като шеф на МВР Емануил Йорданов. Вътрешният министър и сега отново обяснява, че новите лични карти са необходими именно заради обективността на парламентарните избори. Той, разбира се, междувременно "израсна" и вече твърди, че по време на местните избори през октомври м. г. върху резултатите им не е оказало никакво влияние, че част от хората имали лични карти, а друга - зелени паспорти.

В същото време вече бившият главен секретар ген. Божидар Попов обяви, че на предстоящите избори "българският гражданин не може да се яви с различни документи за самоличност". "Вече Законът за изборите ще каже как точно ще се гласува. На личните карти, които сега се получават, практически не може да се нанасят отметки примерно за гласуване, но това са неща, които други ще решават", предупреди още преди половин година ген. Попов. Според члена на ЦИК Михаил Константинов, дори и да бъде удължен срокът за издаване на личните карти, към датата на изборите задължително ще има



около 15 процента избиратели,



които ще гласуват със зелените паспорти.

На Запад, където отдавна имат лични карти, а не паспорти, проблемът с отчитането на гласуването е решен с т. нар. "избирателни книжки". Всеки пълнолетен гражданин получава такова тескере, с което се явява на изборите. Комисията или му бие печат, че е гласувал на тази и тази дата, или му къса страничка Х от книжката - в зависимост от това дали изборите са местни, парламентарни или президентски.

Издаването на подобни книжки би решило доста проблеми около вота. Идеята за тях датира още отпреди местните избори, но по онова време управляващите я отхвърлиха - нямаше още проблем по оста паспорти-лични карти. В своя проект за промяна на избирателния закон депутатът от Евролевицата Драгомир Драганов предложи да се въведат избирателни книжки, разходите (по 80 ст. за книжка да се поемат от държавата) и всеки избирател да си ги получи, след като в Националната база данни "Население" проверят още веднъж кои от нас са живи, кои са мъртви и кои са пълнолетни.

За реализирането на избирателните книжки обаче вече е късно. Няма време, няма възможности, няма организация. Трябва да се отпечатат около 7 млн. бройки, което не е по силите на печатните бази на МВР и БНБ. Още повече че те в момента са заети с отпечатването на международните паспорти и на нови банкноти - между другото държавните чиновници получават заплатите си само в нови банкноти. Изработването на изборните книжки едва ли ще струва на държавата само 80 ст. на книжка, или общо 5-6 млн. лева. По-скоро разходите ще възлизат на няколко милиона долара, особено ако се иска да има по-малко възможности за фалшификации. Да не говорим, че ако държавата тръгне да тормози българина да си я плаща, то на изборите могат да се явят я 30, я 20 на сто от българите. Щом нямаме паспорт, в който да отбелязват гласуването ни, щом нямаме избирателни книжки, а и щом нямаме симпатично мастило, с което да ни мажат лявата ръка - тогава? Тогава единственото място, в което ще се отбелязва, че сме пуснали бюлетина, ще бъде избирателният списък. Там, където се подписваш, че си гласувал. Съществува ли опасност това



да повлияе върху честността на изборите?



На теория - да. В България продължават да съществуват 700-800 хил. мъртви души. Хора, които фигурират в избирателните списъци, но нямат техническа възможност да гласуват. Половин милион от тях са в чужбина, останалите просто са мъртви. Първите могат да се върнат, не са изгубили избирателни права и затова не са изтрити от базата на ЕСГРАОН. Вторите са в списъците заради чиновнически грешки. С тези фантоми няма никакви проблеми, докато са "добри" - седят си в списъците, но не гласуват. Но има и "лоши" фантоми, примерно починали хора, които хем са в списъците, хем гласуват. В този ред на мисли винаги може да се намери член на секционна избирателна комисия (СИК), който да удари един параф в избирателния списък вместо някой "фантом" и да пусне пликче с предпочитаната бюлетина от негово име. Гаранцията това да не става е една - широко представителство на политическите партии в СИК и много наблюдатели. Тук трябва да се взимат най-много превантивни мерки, защото именно гласуването на "фантомите" е най-голямата опасност за честността на едни избори.

Съществува още един сложен проблем, който се появи при подмяната на зелените паспорти с лични карти. В пластмасовите картички е записан само един - "постоянен адрес" на гражданина. Според Закона за българските документи за самоличност въпросният адрес служи за връзка с данъчните и за получаване на всякакви съобщения от държавни органи. В чл. 27, ал. 3, т. 5 на този закон е записано изрично, че "постоянният адрес служи за упражняване на избирателно право". Законодателят изрично е записал, че "постоянният адрес може да съвпада с настоящия". Ако приемем, че Законът за българските документи за самоличност трябва да се спазва - в което не се съмняваме, то значи, че упражняването на избирателно право трябва да се осъществи само на постоянния адрес.

Това по-простичко значи, че всички студенти например, които имат за постоянен адрес родните си места и живеят в градовете, където са техните университети, на всяка цена трябва да се върнат и



да гласуват по родните си места



Ако стигнем по-далеч, това би следвало да важи и за войниците, независимо че имат военни книжки. Това трябва да важи и за всички, които са посочили за постоянен адрес едно населено място, но са си намерили работа другаде и т. н. Има страни като Гърция, в които всеки избирател е задължен да гласува там, където е получил първия си документ за самоличност. Като се има предвид, че Гърция е страна, в която гласуването е задължение на гражданите, може да си представите колко хора пътуват например от Солун за Атина в деня на вота.

В България гласуването е преди всичко право - може да гласуваш, може и да не гласуваш. Определянето на мястото за гласуване може да се брои не като нарушение на правото, а част от процедурата за упражняване на това право. Ако всички плевенчани гласуват в Плевен, а не където искат, то опасността от гласуване на 2 или три места става по-малка. По всяка вероятност гражданите все пак няма да бъдат задължени да гласуват на постоянния си адрес. Отново ще остане правото на човек да бъде дописан в избирателния списък и да упражни правото си на глас там, където се намира. Обикновено такива хора, които не гласуват на постоянния си адрес, са 100-150 хиляди. Тази бройка силно расте при парламентарни избори и рязко пада при местни. От гледна точка на преброяването на резултатите тези хора не създават проблем - това не са хора, които гласуват на едно място, а после притичват до другия град, дописват се в нов избирателен списък и гласуват отново.

Известно е, че бройката на гласувалите два пъти на последните парламентарни избори е само 1500 души. Тогава имаше само един човечец от Кърджалийско, който беше успял да упражни 3 пъти правото си на глас за един ден. В национален мащаб тези 1500 души не могат да преобърнат резултатите на изборите - знае се, че "цената" на един от 240-те депутатски мандата е около 30 000 гласа.

И проблемът с "постоянния адрес" можеше да се реши лесно, ако новите лични карти се използваха малко по-пълноценно. Новите лични карти имат на "гърба си" три машинночитаеми реда, в които са всички данни на гражданина - имена, ЕГН, пълен постоянен адрес, отличителни белези и т. н. Истина е обаче, че тази зона може да се прочете само от специални устройства, които засега има само в МВР и по границите. Поне на теория можеше да се стигне до варианта



"автоматизирано гласуване с лични карти",



но за целта във всичките 12 691 избирателни секции трябваше да се постави по 1 четящо устройство. Това обаче означава държавата да се охарчи веднага с поне няколко милиона долара. Да не говорим, че примерите с касовите апарати и с информационните системи на отделните звена на държавната администрация показаха, че България не е готова за автоматизиране на вота. Та в 1000 от избирателните секции на България може да се стигне само с катър, камо ли там да се докара компютър. Все пак още преди година експерти получиха като задача от правителството да проучат дали в България може да се гласува по електронен път. Вариантът да упражняваме вот по Интернет отпадна бързо, защото достъп до мрежата имат само 1 на сто от българите. Експертите предложиха да се поставят устройства за четене на личните карти във всяка една секция, но това да стане за местните избори през 2003 г. С тези устройства ще се регистрира, че даден избирател е гласувал, но няма да се гласува. Експертите предложиха едва на изборите за президент през 2006 г. да се въведе електронно гласуване. Както гласуват на някои места в Мексико. Както ще гласуват през ноември на президентските избори в САЩ. Там гражданинът избира, като натиска бутони или ръчки. Дърпаш два пъти дясната ръчка - значи си избрал Буш-младши. Дърпаш два пъти лявата - ти си за Ал Гор.