Според Ламята - въплъщение на антивярата и световния скепсис - в ЦРУ географските глобуси били прекалено малки. Белград и София почти се сливали, поради което есенните събития при сърбите се движеха по сходен сценарий с този в София от януари'97. "Взели са нашата папка" - установи Люспестата твар и замина като наблюдател на настаняването на мечките в приюта на Бриджит Бардо - събитие по-автентично и близко до проблемите на хората.

Странното е, че въпреки напъните на БНТ, въпреки високопарните политически приказки от цял свят българите не се трогнаха много от събитията в Югославия. Фактът, че с избори сърбите направиха това, което бомби, ембарго и световен натиск не можаха да постигнат, не ги доведе до очаквания бурен възторг. "Защо ли?" - чуди се Св. Георги, а Митологическото чудовище, както винаги, е готово с няколко отговора:

1. Мизерията и безперспективността на живота в България водят до пълен маразъм. Никой не се интересува от друго освен от насъщния.

2. Събитията в Белград подозрително напомнят медийно раздутия ентусиазъм от януарска София през 1997 година.

3. По-глобално мислещите българи се страхуват, че с падането на Милошевич България ще загуби статута си на "западен любимец". Европейският съюз и САЩ ще имат нова фаворитка - Югославия. Там ще се изсипят реките от мед и масло, които бяха обещавани нам.

4. Цари всеобщо убеждение, че каквото и да се случи при комшиите, все е на зле, защото нетърпимостта към другите - етноси, езици, вери - е изострена и трудно преодолима в рамките на едно поколение. Косово продължава да е все същият проблем, нищо не се променя в напреженията между Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина продължават да чакат извинения от Белград - така както съдът в Хага чака Милошевич.

5. Съществува едно неизтребимо усещане, че главно действащо лице във всички събития на Балканите е CNN. Това усещане се поддържа не само от самите излъчвания на CNN, но и от Джеймс Бонд във "Винаги ще има утре".

Свети Георги предпочита да вярва, че в крайна сметка Доброто побеждава Злото. В този план той гледа по-снизходително на CNN - нали все пак някой трябва да ни каже простичко и отчетливо, като на идиоти, кое е Зло, а кое Добро. Змеят слуша тези разсъждения, след което мълчаливо се отправя към близкия железарски магазин. Трябва му фина шкурка - той е сигурен, че един ден и прочутата икона "Св. Георги и Змеят" ще се появи live по CNN и държи тогава люспите му да блестят. Въпрос на време е Св. Георги и Змеят от субекти на сражението между Доброто и Злото да се превърнат в обекти на CNN репортажи.

Змеят търка ожесточено люспите си, спокоен, че в модерните демокрации правото на Злото да има свой фенклуб е морална и законова норма.