Двойка! Стратезите на СДС да си дадат бележниците веднага! Защото хватките, които са намислили за "победния край" на синия мандат и за завоюването на следващ такъв, са истински срам за майстора. Бездарно. По-лошо не може да бъде.

Ако това е синият рефрен, който ще слушаме до изборите - за "по-широката коалиционна политика", за "разпределянето на отговорностите", за "гаранциите за приемственост" и за "дългото маратонско бягане" към ЕС, по-добре направо да си ходим с памуци в ушите през следващите 7-8 месеца. Всички - и наблюдатели, и електорат.

Начинът, по който върховете в СДС са решили да спечелят мозъците и сърцата ни, е тъй плосък, че дори не си струва човек да се занимава с него. Дори като манипулация не е на ниво. Апропо същото се отнася и за подхода към политическите партньори - те затова не си дадоха и вид дори, че ги блазни особено синята оферта за предизборно коалиционно сътрудничество.

А най-лошото знаете ли кое е? Че оттук нататък и президентът Стоянов, който досега някак го докарваше на риторика (и с това изпъкваше сред отчайващата политическа посредственост в СДС),



почва да дрънка същите нелепи клишета



В СДС са угрижени. Не е лесна работа да спечелиш втори управленски мандат, когато всичките ти пропагандни балони с клеймо "Успех" се пукат безжалостно. В СДС са толкова угрижени, че дори се отказаха да държат в неизвестност почти до края президента Стоянов - само защото имаше неблагоразумието от време на време да се прави на независим. Сините му обявиха амнистия (ТОЙ ще Е следващият им кандидат за президент), но в замяна на това му взеха свободата. Капанът щракна.

Всъщност да не го мислим Стоянов. Той си получи своето - искаше още един мандат, ще го има, ако го изберат. Но изниква един далеч по-голям проблем. Досега президента го присвиваше стомахът, щом се присетеше, че



сините началници могат да се заиграят със Симеон II



и да го поканят за кандидат държавен глава. Тъкмо заради това бе цялото лятно-есенно нервничене на Стоянов, затова беше цупенето от Рожен (с прословутото "Рипни, Калинке, да тропнем, та да се пукнат душманите"). Пак заради това бе и същинското тропване (по масата) в отговор на разлютилия се син ветеран Лучников. Тайната цел на Стояновите сола бе най-накрая някой (фактор) в СДС да не издържи и да каже: "Абе, подкрепяме го за още един мандат." Ала и сините не оставаха по-назад в играта на нерви. Мълчаха, и то как! До вчера, когато Костов най-сетне изплю тъй жадуваното от държавния глава изречение.

Сега колкото повече сините властници се упражняват на тема "Подкрепяме Стоянов", толкова повече ще искат от президента да рецитира в замяна оди за успешното управление на СДС. В които и сам той не вярва. Край на критиките, край на относителната самостоятелност, край на артистичната фриволност на добрия син герой от оазиса на "Дондуков" 2.

Веднъж завъртян в пропагандната предизборна машина на партията СДС,



на Стоянов не му остава нищо друго, освен да девалвира



Това е истинско нещастие за него, защото когато настъпи денят на същинския двубой - надпреварата за президент, - той ще е изхабен, изчерпан и с подкопан авторитет. Следващият мандат може тогава да му се изплъзне от ръцете като мокър сапун. Ситуацията особено ще се усложни, ако СДС е загубил междувременно парламентарните избори.

На скептиците ще припомним колко убедително лъснаха задниците на куп сини министри, когато ги впрегнаха да печелят избори. Местните. Не по-добра съдба може да сполети и Стоянов.

Има и още нещо. Ако вярваме на кулоарните приказки на седесарите, тоя път те не на шега са се уплашили от изолация и загуба на изборите и разчитат на държавния глава да ги сдобри с Доган. Затова е и обещанието за подкрепа за втори президентски мандат. Но нещо не се връзва - Стоянов не е магьосник. А само с вълшебна пръчица може



да се заличи дълбоката пропаст между СДС и ДПС



Нима сините не си дават сметка, че даже само през последния месец те на два пъти предприеха враждебни действия срещу хората на Доган? Първо, изгониха заради ДПС турската консулка в Бургас Бейза Юнтуна. И второ, Соколов изкара движението "национално безотговорна партия".

Дори Стоянов да впрегне всички сили в непосилната задача да хвърли мост над пропастта, няма съмнение в едно: Доган ще се забавлява до дупка над нескопосаните опити за неговото ухажване. И ще каже чак след изборите тежката си дума, когато стане ясно кой от съперничещите си за ръката му - СДС и БСП - ще грабне правителствения мандат.

И последно: защо СДС никак не го бива днес в ухажването? Ами защото сините познават вече само един начин за контакт с партньора - силовия. Почти 4-те години във властта ги лишиха от всякакъв финес. Те затова и тикат сега напред Стоянов - този паркетен лъв. Ала една птичка, sorry, пролет не прави!