|
Как ли? Прерови тавана, а и този на съседите, и успя да събере три огромни купа стара хартия и вестници. В изкупвателния пункт му наброиха точно 2 лева и 36 стотинки. Предостатъчни бяха. Взе си половинка "Добруджа", едно патронче гроздова за лев и двайсет и пет и пакет ""Шипка". Останаха му 26 стотинки.
Разчисти масата в кухнята, изтупа покривката, застла я отново и старателно я приглади с длани, изчегърта две залепнали люспи от туршиена чушка, огледа се наоколо и като се почуди малко, реши, че и пепелникът би могъл да играе ролята на вазата с цветя в средата на масата. Поне създаваше някаква симетрия. Така де.
После отвори шкафа над мивката и избра петте най-ненащърбени чаши. Всяка си беше с нейния фасон и гледаше накриво останалите, но това не развали настроението му. Дори си помисли, че така трябва и да бъде - нали и приятелите му бяха все ненормалници в нормалния свят. Или обратното, което, като го погледнеш, си е пак същото. Засуети се за малко, но се сети, че в килера май има някакъв буркан с маринована салата, което се оказа вярно. Е, оставаше да сложи вилиците. Огледа се доволен, всичко беше изрядно подредено. Развъртя капачката на патрончето и разля на всеки по двадесетина грама, а на себе си сипа цели петдесет - ми какво, все пак домакинът беше той. Така. Попридърпа стола, за да се намести по-удобно и вдигна първата чаша:
- Е, сега наздраве, Людма, и си пази ченето, че помниш ли миналата година как го изгуби, когато се напихме в онуй кръчме в твоя скапан Сливен и после дето изтървах влака, докато търсехме скапаното чене обратно по пътя. Обаче го намерихме! Наздраве и на теб, Тодоре, чувам, че пак си олабил шкембето и си отнесъл бизнеса в Карнобат, та ся мериш "Богориди" в Бургас като някой капитан на кораб далечно плаване. Да пием за дъщеря ти, Кате, а иначе слуховете разправят, че в Плевен "Цептер" трудно изхранвал дилърите си. Да не ти дреме. И в София е същото. Ааа, Ники, с теб от много далече се чукаме, щото това Детройт е на майната си гъзина в Америка, но хубаво поне, че преди два месеца ми пусна мейл, та да знам, че си жив. Е, наздраве, дами и господа, ама ще ида да си отрежа парче хляб и да замезя, че вие вашето си го изпихте, а аз си имам още...
Изобщо, изкара си прекрасно Цветница. Поприказва си с приятелите, понапи се дори, че три месеца не бе близвал алкохол, а двеста грама са си двеста грама, само дето после го домързя да разтреби и чашите, заедно с пепелника и омазнената чиния от салатата си останаха на масата чак досега, цяла седмица.
Разликата отпреди бе, че точно отдясно на чинията сега цъфтеше върху покривката едно огромно мазно петно с червеникавожълт отенък - майната му, на всеки може да се случи чушката му да се изплъзне от вилицата.
Пребърка за втори път смачкания пакет "Шипка" и окончателно установи, че вътре няма никакъв фас. И в пепелника не откри нищо за доизпушване. Полегна, скръсти ръце под главата си и се загледа през прозореца в припадащия великденски здрач. Сетне издърпа лявата си ръка изпод главата и се почеса по тридневната брада, която бе започнала да го сърби досадно. И тогава - кой знае защо и откъде - му хрумна да се надигне все пак и да иде до кварталната черква. Едва по пътя се сети кое го беше изритало от леглото - пушеше му се, а сред тълпата, помъкнала свещи, все щеше да види позната физиономия. Отпусна се на една пейка на три-четири метра вляво от входа на черквата и се загледа в разминаващите се потоци от люде - отвън навътре и отвътре навън. Входът на храма притъмнено жълтееше, златееше... Не видя познати.
- Искаш ли? - присядайки до него, протегна кутия "Виктори лайт" един младок и щракна запалка преди още Детелин да бе посегнал към цигарите.
Той си взе цигара, дръпна дълбоко и с повече от наслада, остави се да го понесе по течението и да слезе до диафрагмата му димът, достави си удоволствието от още две плътни смуквания и едва тогава разгледа младежа. Кльощав, облечен в протрити дънкови панталон и яке. Тъмните му очи маслиново светеха сред бледата кожа на лицето.
"Наркоманче, - помисли си Детелин. - Синът ми сигурно му е набор."
Откакто синът му бе заминал за Германия преди десет години и по телефона не бе го чувал, за писма да не говорим.
Дръпна още два пъти и на третия път усети, че е засмукал и филтъра. Повъртя между палеца и показалеца прегорелия фас и с досада го метна с рязко движение на плочите пред себе си.
Младежът го загледа с мек и като че ли леко присмехулен поглед, изчисти с показалеца на левия си пръст нещо в дъното на дясното око, после повъртя между ръцете си кутията "Виктори" и бавно попита - не попита, а по-скоро съобщи:
- Защо не играеш тото?
"Гледай ти. Май наистина е вярно - помисли си Детелин, - че наркоманите имат странна логика."
Младежът го гледаше и някаква топлота имаше в маслиновите му очи, овлажнени от вътрешен смях ли, от закачливост ли някаква. Протегна "Виктори"-то към Детелин и почти го помоли:
- Вземи я цялата. На мен не ми трябва.
- Не, не - искрено се възпротиви Детелин. - Виж, още една цигарка, или две, ще си взема...
- Вземи я - настоя младежът. - Днес искам да почерпя.
- Какъв празник имаш? Имен ден ли? И аз имах миналата седмица - на Цветница. Детелин се казвам, Детелин. На дядо Димитър съм кръстен, Бог да го прости. Детелин.
- Не съвсем - засмя се, почти се ухили младежът.
Потупа по коляното Детелин, остави на пейката цигарите и с бавна походка тръгна да се слива с тълпата и свещите. Направи десетина крачки, спря се, поизвърна се леко и пак се засмя:
- Аз съм Лазар...
След това се изгуби в навалицата. Детелин се опита да го проследи с поглед, но светлината на пламъчетата, отблясъците от входа на черквата, сенките на богомолците размазваха великденската вечерня. Въздъхна, почеса се по брадата, която продължаваше да го сърби и бръкна в кутията за цигара. Измъкна една и я запали на второто прищракване на запалката. Дръпна дълбоко, облегна се с гръб на пейката и се загледа разсеяно в сенките на хората пред себе си.
"Наистина - помисли си, - какво ли ще е, ако успея да си намеря работа..."
Вдигна поглед към станалото вече тъмномастилено небе, извади нова цигара, но реши да я пуши по пътя за вкъщи.
Детелин Вълков - визитка
Детелин Вълков е роден през 1957 г. Журналист. Последната му литературна публикация в България е отпреди четири години във в. "Сега" - разказът "Хосе". Автор е на детската повест "Момо", издадена засега само от гръцкото мегаиздателство "Кедрос".