1700 интелектуалци са се преселили в отвъдното за 10 г. демокрация. Поне толкова имена фигурират в списъците, изготвени от творческите съюзи за починали техни членове от 1989 г. до днес.

Представители на всички съюзи на интелектуалците у нас се събраха в събота в Докторската градинка зад Народната библиотека, където ще бъде вдигнат мемориал "Побитите камъни на българската духовност". Между три дървета бе сложено парче гранит от Мездра, на което е написано, че там ще се издига паметникът.

Тепърва ще създадем комитет, който ще избере имената на интелектуалците и ще набира средства за издигането на паметника, каза скулпторът Вежди Рашидов.

Съюзите са дали имената на 648 журналисти, 302-ма артисти, 234 художници, 215 архитекти, 131 писатели, 59 композитори и музиканти, 45 учени.

Около мемориала, в тревната площ, ще бъдат поставени няколко морени и върху тях ще се добавят имена на интелектуалци, които си отиват от този свят. Мястото на бъдещия мемориал не бе осветено нито от патриарха, нито от равина, нито от мюфтията, нито от папския нунций, както бяха обещали от комитета.

Кметът Софиянски пристигна пеш от къщи и лаконично каза: "Аз приех, защото виждам смисъл да се обърнем към народната памет." Откриването бе в нарушение на наредбите на общината, тъй като решението за вдигане на паметник не е минавало за гласуване на сесия на общината. Предложението трябва да бъде внесено в комисията по култура. Самият Вежди Рашидов е общински съветник, но не е правил предложение досега.

Помощна каса в подкрепа на бедстващите хора на изкуството замисля още инициативният комитет. Надяваме се, че заможни хора ще откликнат, а и ние, ако дадем по 50-100 лв., ще се съберат необходимите средства, каза Стефан Цанев.

Няма никакви политически мотиви в инициативата за паметната вечер в Народния театър под наслов "Не се гаси туй, що не гасне!" и мемориала, допълни той. Повечето от 50-те творци, които бяха споменати в събота, били негови приятели и мотивът му да участва в проявата бил и личен - освен потребността да се почитат и помнят хората с принос към националната духовност.

"Много интелектуалци си отидоха, без дори обществеността да разбере за това или пък научаваше с голямо закъснение - скръбните вести оставаха незабелязани в масирания информационен поток", допълни Цанев.

Идеята е да се постави началото на една традиция - в навечерието на 1 ноември, Деня на народните будители, да се почитат хората на духа, отишли си през последната година.

"На мен ми дойде идеята, след като прочетох стиховете: "Докато затваряхме на мъртвите клепачите, те отваряха нашите очи", допълни скулпторът.

Стихове от Багряна, Александър Геров, Дамян Дамянов, монолози от "Човекоядката" на Иван Радоев и "Празни стаи" на Станислав Стратиев в памет на авторите и другите покойници изпълниха Доротея Тончева, Мариус Донкин, Стефан Данаилов и Николай Николаев.