|
Според информация на агенция Франс прес, цитирана от "Дойче веле", в средата на 80-те години белгийска фирма е доставяла хипофизни жлези от България за нуждите на института "Пастьор". На тяхна основа са били изработвани хормони за растеж, необходими за лечението на деца. Според АФП двама френски следователи са пристигнали в Белгия на 9 октомври в рамките на разследване на случая със заразени хормони на растежа. Двамата били ангажирани в две разследвания - едното от 1991 г. за умишлено убийство и отравяне и друго от 1999 г. за корупция и незаконно облагодетелстване.
В рамките на разследването съдиите трябвало да разпитат членове на ръководството на белгийската компания "Текланд", която внасяла хипофизи от България по поръчка на института "Пастьор". Тези хипофизи били взети от трупове през 80-те години. От тях "Текланд" произвеждала хормони на растежа, които продавала на института "Пастьор". Според следователи, цитирани от АФП, България е изнасяла хипофизите с оглед на използването им в науката, а не за терапевтични цели. Служител от института е заподозрян във вземане на огромни комисиони при тези продажби.
Адвокатът Бернар Фо каза пред "Дойче веле", че е научно установено, че "в повечето от смъртните случаи" медикаментите са съдържали екстракт от доставените от българия хипофизи. Той посочи, че българската фирма, изнасяла хипофизите, е "Маимекс". Единият от съдия-следователите, г-жа Бертела-Жофруа, поискала съдействие от българските власти "преди година и половина", но й било отказано. Френската прокуратура се интересува спазвани ли са правилата при изваждането на хипофизните жлези у нас. Според него оперативното изваждане на хипофизни жлези от починали трябва да става в определен момент след настъпването на смъртта, както и при условие, че смъртта не е последица от неврологични заболявания. Именно тези обстоятелства г-жа Бертела-Жофруа трябвало да установи на място.
Адвокат Фо казва, че "Маимекс" дала уверение, че хипофизите са извадени в съответствие с установения ред, но в същото време отказва да покаже протоколите и документите, на основата на които следствието да направи своите заключения.
Нашата проверка
Наистина е имало съдебна поръчка за съдействие по такова разследване, но през 1996 г. и то е било изпълнено, съобщиха от правосъдното министерство. По принцип тези въпроси се уреждат от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, ратифицирана от Франция и България. Исканията на френските следователи минават през тамошната прокуратура, правосъдното им министерство, получават се от нашето Министерство на правосъдието и се препращат на Върховната касационна прокуратура (тогава още Главна прокуратура), откъдето възлагат поръчката на определена следствена служба. През 1996 г. в нашето Министерство на правосъдието чрез Интерпол и МВнР са получени 2 писма с идентични искания - главен комисар и майор от френската полиция да дойдат в България за разследването на случая с хипофизите и участието на "Маимекс". По случая са работили градска прокуратура, тогавашното национално следствие и столичната служба. На 13 август 1996 г. до Франция е изпратено писмено потвърждение за изпълнение на съдебната поръчка.
Думата на "Маимекс"
Изпълнителният директор на "Маимекс" Румен Макавеев каза, че ако зависи от фирмата, той няма нищо против френски следователи да разследват архивите, но за съжаление такива просто няма, възможно било да са останали само някакви фактури. Той е шеф на вече приватизираната "Маимекс" от 4 години. Макавеев няма ни най-малка представа дори как изглежда една хипофиза, нито колко струва, нито какво е законодателството, свързано с продажбата на човешките органи. При него работи само един служител, който е извършвал в миналото износ на хипофизи, но до вчера той беше в провинцията. Макавеев подозира, че отново някой търси някаква "българска връзка", намесвайки "Маимекс", която е сред големите фирми, вносители на лекарства, у нас. Според него всеки вносител е длъжен да се увери, че "стоката" му е годна. Това важи с особено голяма сила, когато става дума за за човешки органи.
Коментар
Френският адвокат, разбира се, има право да вдига шум. Въпросът е има ли основание да упреква българските власти и не вдига ли той шум просто за да заблуди клиентите си, че върши работа. Казваме това с цялото ни съчувствие към личната трагедия на родителите и юридическата неразбория, в която се намират.
Медицинският скандал с "хормоните на растежа" и починалите деца във Франция е известен не от вчера. Нещо много прозрачна е стратегията да се намери виновник там, където за замесените е най-безболезнено - в България. Българските хипофизи са били заразени, виновни са българите и точка. Щом това устройва родителите и общественото мнение във Франция - прекрасно.
Твърде неприятна е ексхумацията на скандала в момент, когато в Либия съдят шестима български медици за отровителство и за смъртта на други 390 деца.
А не могат ли роднините на нашите подсъдими медици в Либия да дадат под съд френския адвокат?
--------------------
Каре
Кройцфелд-Якоб: що е то?
Болестта Кройцфелд-Якоб или CJD, е описана за първи път през 1920 г., когато двама учени, Якоб и Кройцфелд, независимо един от друг описват пациенти с деменциално, дегенеративно неврологично състояние. Това е изключително рядка болест, от която заболява средно един човек на един милион. CJD поразява хора на средна и в напреднала възраст, като преди 1986 г. в световен мащаб са регистрирани само два случая при млади хора. Симптомите включват загуба на паметта и обърканост, водещи до прогресираща деменция, атаксия (липса на координация), несъзнателни движения, загуба на зрението и на говора. Пациентите умират между 6 и 12 месеца след появата на симптомите, някои много по-рано.
-----------------