Покрай скандала с командировъчните хората успяха да зърнат само върха на айсберга на тайното и безконтролно харчене на държавни пари зад граница.

По стечение на обстоятелствата имах възможност да наблюдавам процеса на международната дейност в Министерството на отбраната. През 1991 г. чрез 25 заповеди са изпратени в около 40 държави към 1786 служещи от ведомството за около 14 077 работни дни. През 1993 г. заповедите са 32, а броят на командированите е около 2 208 души, държавите 51, а работните дни около 18 044. За 1996 г. цифрите са: 56 заповеди, 3155 командировани в 47 страни за 37 804 дни.

Подобни са и данните за всички години от 1998 г. до 2000 г. Като имам предвид, че Втората световна война е с продължителност около 1934 дни, спокойно може да се каже, че нашите висши служители достойно са изпълнили дълга си и могат да преминат в заслужена пенсия.

Нямам за цел да ставам съдник на военните министри или да отричам необходимостта от международна дейност, а само да изразя безпокойството и съмненията си от нейния обем и още повече от нейната ефективност. Щом в условията на валутен борд, пълна мизерия и парична безпомощност можем да си позволяваме стотици командировани за хиляди дни и милиони левове, то какво ли ще бъде някога, когато отпаднат тези финансови ограничения?

Ами ако и в другите министерства положението е такова? Като се има предвид, че тези посещения са свързани и с обратни визити, и у нас също са идвали толкова гости - колко ли средства още са изхарчени? Какъв е моралът и достойнството например на зам.-министър Д. М. (инициалите са взети условно), прекарал в командировки 215 дни, за което време е посетил Чехия - 4 пъти, Франция - 4 , Австрия - 3, Гърция - 8, Германия - 6, ОНД - 1, Белгия - 9, Холандия - 2, Турция - 2, Румъния - 1, Швейцария - 2, Украйна - 1, и САЩ - 1?

В момента се ходи в чужбина за щяло и нещяло. Това са излишни луксове, които не се приемат от офицерството и обществото.



О. з. полк. Ангел Добрев