-----

Левон Карекин Хампарцумян е зам.-министър на икономиката от април. Преди това е работил в консултантските фирми "Ърнст енд Янг АФА","Купърс и Лайбранд" и "Прайс УотърхаусКупърс". Почетен консул на Канада от 1997 до април 2000 г.

-------

- Г-н Хампарцумян говори се, че вие сте приемникът на Захари Желязков като шеф на Агенцията за приватизация. Вярно ли е?

- Това е несериозно, никой не ми е предлагал подобно нещо. Още повече че промените в приватизацията ще започнат едва след като парламентът приеме промените в закона. Много по-важно е да се изградят структурите. Личностите са без значение. Според мен това са журналистически спекулации, които не искам да коментирам.

- Ще стане ли приватизацията по-ефективна след промените?

- Определено, да. Това няма да стане само с желанието на ограничена група хора. В администрациите на англосаксонските държави, които непрекъснато сочим за пример, това са традиции от години. Просто трябва да ги приложим. Проблемът е, че в България приватизацията още в началото се прие по-трудно, отколкото в централноевропейските държави.

През последните месеци анализирахме процесите, направихме обратната връзка с купувачи и потенциални инвеститори, чийто интерес към България не е загубен. Така се избистри новата стратегия. Ще се опитаме да направим администрацията по-ефективна. Там, където процедурата позволява вземане на решение, базирано на дадени критерии, трябва да има прозрачност и универсални принципи. Късата процедура не винаги е добра. Няма да се бърза, няма да се продава на всяка цена. Продавачът трябва да действа според случаите и кандидатите.

- Това не увеличава ли субективността?

- Напротив! С новите промени ролята на субективния фактор намалява. Отговорността за вземане на решение се разпределя между повече хора, а това е гаранция за прозрачни продажби. Така се намалява и опасността от грешки. Пресичат се и нерегламентираните влияния, за които сега се говори толкова много. Структури, които ще се създадат, също разширяват контрола. Ще има изпълнителен съвет на Агенцията за приватизация, разширяват се правата на надзорния съвет. Контрол ще има от Министерския съвет и от Народното събрание. Опитваме се да създадем институционална структура, която да генерира максимално доверие, ефективност и стабилност на процеса.

КАРЕ-----

Не може една предизборна година да нарушава доверието към приватизацията. Надзорният съвет, в който всички политически сили ще бъдат представени, след изборите спокойно може да продължи да работи, без да се налагат рокади. От гледна точка на инвеститора, български или чужд, това вдъхва по-голямо доверие. В една демократична страна политическият цикъл не трябва да пречи на инвеститорите.

-------------

- Защо държавата продължава да обръща гръб на фондовата борса, където приватизацията е най-прозрачна и бърза?

- Аз съм сред хората, които много държат да се развие фондовият пазар. Повярвайте, това ще стане! Проблемът не е в липсата на политическа воля. Липсват икономически предпоставки. Бих оприличил фондовия пазар в момента на едно напъпило цвете, което всеки момент ще цъфне.

- Ще се ограничат ли продажбите на РМД?

- Повечето продажби на РМД-та се оказаха неуспешни. Но има и добри сделки. Купувачът на КЦМ Пловдив също беше РМД. Но след това се появи добър инвеститор - холандската фирма "Трафигура", която сега работи много добре с екипа. Мениджърската приватизация е форма на раздържавяване, която в много страни се прилага успешно. Особено за продажба на по-малки фирми. Не смятаме да я забраним като метод.

КАРЕ-------------

Проблемът е, че у нас критериите към кандидат-купувачите - РМД-та и "кешови инвеститори", бяха различни. Мениджърите получиха прекалено големи преимущества. Затова решихме да поставим различните кандидати при равни условия.

---------

Счетоводно се изравняват отложените плащания на РМД-та с плащането в момента на продажбата от касовите купувачи. Намалява се и срокът за изплащане на предприятието от 10 на 5 години. За специалисти е ясно, че за планиране на бизнеса или пък за кредитиране от банките например, 10 години е безумно дълъг срок. Така, че, ако някой плаща 1 млн. за 5 години, ще го сравним с друг кандидат, който плаща половин милион днес, примерно. Т.е. махаме икономическите мотиви, които водят до неравнопоставеност в състезанието.

Разбира се, винаги има механизъм да попречим на мениджърската приватизация. Като включим дадено дружество в списъка за целева приватизация. Това вече се прави - с "Пампорово", "Ален мак" и т.н.

- Ще се развалят ли сключени сделки?

- Ще има преразглеждане на сделки. Но това ще става внимателно. Там, където няма злонамереност, а обстоятелствата са попречили за изпълнението, ще правим отстъпки. Една от функциите на новия надзорен съвет в АП ще бъде да взима решения в по-сложни случаи, когато се налага промяна на следприватизационните ангажименти. Ако се разкрият нарушения, ще приложим санкции. Развалянето на договора е последният ход.

- Какво показаха проверките в отдел "Приватизация" и "Ликвидация" в Министерството на икономиката?

- Те имаха смисъла "да си разтребим къщата". Там, където е имало административни нарушения, сме ги решили и ги решаваме. Там, където е било нужно да се уведоми прокуратурата, сме го направили. Драма не се получи.

- Защо не обявихте резултатите от проверките за компенсаторни записи?

- Не искам да коментирам. Със случая се занимава прокуратурата.

- Каква е стратегията за привличане на чужди инвеститори?

- Ако си мислите, че това става с програми, лъжете се. Важното е да генерираме повече възможности за бизнес у нас. Не само за чуждите, но и за български фирми. Освен това не е важно инвестициите да са големи. Наскоро швейцарският концерн "Либхер" откри у нас средно голямо предприятие за производство на хладилници. Имаме нужда от 50-100 такива инвестиции, за да се решат проблемите в икономиката.

- Какво ще се случи с военните заводи?

- Знаете, че българската отбранителна промишленост е оразмерена по мащабите на Варшавския договор, който отдавна не съществува. Сега е изправена пред предизвикателството да се преструктурира така, че да отговори на новите условия. България има амбицията да стане член на НАТО. Тези заводи, разбира се след преструктуриране, трябва да станат част от натовската система за доставки. Това е алтернативата за военната ни индустрия.

- А пари откъде ще се намерят?

- Това е труден и болезнен процес. Много военни заводи вече са частни. Колкото до "ВМЗ - Сопот", по всяка вероятност там приватизацията ще стане на обособени части. Голям е интересът към някои от производствата - към лагерния завод, към механичния цех и др. Те по-лесно ще се продадат, отколкото специалното производство. А след като се привлекат стратегически инвеститори, постепенно ще се намали напрежението.

- Ще има ли скоро хай-тех паркове у нас, за да работят тук българите с квалификация, а не да емигрират?

- И в момента високотехнологични компании успешно работят в България. Процесът на износ на кадри няма да спре. Не можете да накарате една река да върви в обратна посока. А и хората, които излизат, гледат с едно око към България. След няколко години някои със сигурност ще се върнат.