Странна е философията на българина. Все към София го влече. Донеотдавна - заради привилегированото софийско жителство, а напоследък повече заради ширещото се мнение, че в столицата човек преуспява, замогва се и като резултат без проблеми си купува жилище - голямо, луксозно, в Бояна... Пък то най-често се оказва някое панелче в "Люлин", "Дружба" или "Младост", а в най-добрия случай стара и мухлясала, но разположена в центъра кооперация.

И докато куцо и сакато приижда към голямата илюзия, наречена София, отърсили се от градското опиянение нейни жители бягат далеч от досадния шум от трамваите, гъстия смог и ужасяващата ги престъпност. Сред последните е Кръстьо Капанов. По-популярен като стилист Капанов, той е един от най-успелите български коафьори, а също и един от малцината софийски жители, преселили се във Владо Тричков - китно селце, разположено насред Искърското дефиле, на около трийсетина километра от София. Мислите си, щото не може да си купи вила по-близо, при баровците в Бояна или Драгалевци? Може, ама не иска. Отказва да бъде съсед на някой политик, виден бизнесмен или както най-често се получава в тези географски ширини - на крупен измамник.

Рано или късно човек разбира, че



да имаш жилище, означава да имаш спокойствие,



философства стилист Капанов. Именно тази негова сентенция го е накарала да замени панелите на София с уюта и спокойствието на Владо Тричков. Сторил го преди около три години. Негови приятели го завели на оглед в селото, където се продавало дворно място точно над река Искър.

"Щом го видях, разбрах, че тук ще бъде моят дом", спомня си Къци. Още първия път той осъзнал предимството всяка сутрин да гледа през прозореца си раззеленяващите се дървета от съседния склон на Балкана вместо прането от съседския балкон, да чува ромона на реката вместо глъчката от оживените столични улици, да диша чистия въздух вместо пушеците на София... Във Владо Тричков стилистът видял всичко онова, което години наред му е липсвало в големия град.

Капанов толкова се впечатлил от гледката, че



издигнал къща само за три месеца,



при това през зимата. Въпреки че се ползвал от услугите на десетки майстори, коафьорът сам измислил архитектурата на къщата и разпределението на стаите. Целта му била да си построи не палат, а удобен дом. Пък и скалистият релеф не позволявал много експерименти и разточителство на квадратура. Затова Капанов ограничил етажите до два - от входа се влиза в достатъчно просторна трапезария, разделена условно на хол със зимна градина и кухненски кът; стълба по средата на помещението води до втория етаж, където в кръг са разположени спалнята, банята, стаите за гости и прилежащите им санитарни помещения.

Всичко това е обзаведено с български, т. е. не безумно скъпи, а в същото време много стилни и умело подбрани мебели. В хола например има ъглова мека мебел в цвят тъмносин, сходен с този на кухненските шкафове и бар-плота в съседство. Спалните помещения на втория етаж са в бяло, светлосиньо и розово. Класическо е решението и за стените, всичките в бяло. Своя принос за тях е дал и синът на Капанов - Ивайло. Той бил художник, добър художник, който за жалост вече не е между живите. Сега за него напомнят само майсторските графики и живописни платна, украсили дома на коафьора.

Впрочем къщата съвсем не е цялото жилище на стилист Капанов. В нея той се "затваря" главно през зимата. Или когато готви, което се случва доста често предвид навиците на стилиста непрекъснато да кани гости. А последните, освен като майстор на фризурата,



признават Капанов и за майстор в кухнята



Екипът на "Сега" също се убеди в това.

Но както вече стана дума, двуетажната къща на коафьора съвсем не е цялото му имение. Дори когато прави партита, домакинът предпочита теренът да е на открито - в двора. А той е истинска атракция за всеки посетител. Условно неговото начало започва от специално помещение, вградено под къщата, което изпълнява ролята на лятна къща. Тя е директната връзка с откритата тревна площ, оформена на няколко нива. Непосредствено под къщата се разполага басейнът и прилежащата му площадка с шезлонги. Градина с борове, розови храсти и мушмули отделя къпалнята от следващото ниво, което е доста по-аристократично - миниплощадка за голф. Няколко метра по-надолу е и парниковата градина, в която стилистът отглежда зеленчуци. Някъде из долните нива е и гаражът.

За любителите на животни истинска атракция е



къщата на папагалите



Пернатите обитават специално помещение, което е част от малка сграда, включваща още зала за билярд и апартамент за гости.

Папагалите обаче не са единствените домашни любимци на Капанов. В дома на стилиста живее и Хера - внушителна на ръст, но миловидна московска стражевая. "Съжители" на Капанов са също неколцина местни хора от селото, наети да се грижат за имението му.

Колко аристократично звучи, нали?! И не само звучи, а е така. Домът на стилист Капанов е един добър пример как невинаги са нужни милиони долари, за да се построи имение по аристократичен образец - с къща и стаи за гости, с просторен двор с градина, басейн, голф... Нужно е само да се избяга далеч от големия град - това, което правят истинските аристократи по света.