|
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което - иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
---------------------------------------
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно - тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса - най-лесния въпрос на света - логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.
Вие сте длъжен да ми спазвате правата
(Журналистически смях в залата за пресконференции - б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се - оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво... Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега - защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща..." И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време - вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов - например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките
е и първият му сериозен сблъсък с политиката
"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:
"Здравейте, аз съм с големия корем"
Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.
Хъсът към журналистиката не е случаен
Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.
Първият му репортаж пък е с граждани
за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после - цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал... за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.