Шахматните олимпиади като всяко голямо спортно състезание влизат в историята с триумфа на отделни страни и личности, с безкомпромисно съперничество, с шедьоври, които вълнуват поклонниците на древното изкуство в продължение на десетилетия. Пленени от гениалните партии на Алехин, Тал, Фишер, Каспаров, ние концентрираме цялото си внимание върху самата шахматна дъска, без да подозираме, че събитията извън нея са много по-интересни, че понякога шахматните крале са само изолирани пешки в центъра.

---------------

Борбата за световната титла и шахматните олимпиади разкриват най-точно законите, които действат в този прекрасен и яростен свят. Изненадващият за широкия кръг приятели на шахмата развой на мача за световната титла между Каспаров и Крамник, обособяването на шахматен хайлайф и неговото противопоставяне на простосмъртните играчи в действителност са само повторение на добре забравени варианти от зараждането на професионалния шахмат.

Комерсиализирането на съвременния спорт се превръща във фактор номер едно за неговото развитие, но политическият елемент в национален и международен мащаб не губи своята актуалност.

Предоставянето на домакинството на Турция за провеждането на олимпиадата е поредна демонстрация на доверие във възможностите на страната за организиране на състезания от такъв мащаб и шанс за продължаване на шахматните традиции на Балканите. Те са поставени от Дубровник през 1950 г., по-късно щафетата поемат Варна, Скопие, Солун...

Футболните успехи на националния отбор и турските клубове в европейските турнири се отразяват и на другите спортове в южната ни съседка и са елемент от доближаването до европейските стандарти.

Политическият елит винаги и навсякъде се стреми да използва спорта за постигане на своите цели. Днес тези опити често предизвикват снизходителни усмивки, но преди няколко десетилетия бяха задължителна част от социалното управление. Отношението към шахмата като специфична социална дейност се възприемаше като отношение към интелектуалния елит на нацията. По този въпрос нямаше различия между Амстердам и Москва или между Мюнхен и Лайпциг.

Шахматната олимпиада в Хавана се проведе в един от



най-критичните периоди на студената война



Безупречната организация, личната ангажираност на Фидел Кастро, традиционният интерес към шахмата в испански говорещите страни определят тази олимпиада като една от най-интересните в цялата история на тези състезания. След нейното закриване се провежда грандиозен сеанс с участието на 6840 души. В игралната зала често може да се види и Ернесто Че Гевара, като бившият световен шампион Василий Смислов се изказва доста ласкаво за неговите шахматни качества.

Ореолът около Йосип Броз Тито, една от най-противоречивите личности в следвоенната история на Европа, получава и своите шахматни измерения по време на олимпиадата в Скопие през 1972 г. На специален прием президентът на Югославия успява да издигне шахматната кауза над грандиозното спортно съперничество между световните шампиони Тал, Петросян, Смислов, Ботвиник, Еве.

Победителите в първата олимпиада, шахматистите на Унгария, неизменно са претенденти за медали повече от 70 години. Последователите на легендарния Геза Мароци винаги са имали подкрепата на държавата, дори и в най-трудните години. Много от успехите си елитните унгарски шахматисти



дължат лично на бившия комунистически лидер Янош Кадар



Притежаващ висока шахматна ерудиция, той не пропуска нито едно важно състезание в Унгария, а при всяко посещение в Москва срещите с шахматисти от ранга на Михаил Тал са просто задължителни.

Участието в една олимпиада е звезден миг за много шахматисти. То им дава възможност да се срещнат в директен спор на дъската със световния шампион или с неговите най-сериозни конкуренти, което при други условия е невъзможно. Но освен празник тези състезания са били понякога истинска драма със съдбоносни последици за някои участници. По време на олимпиадата в Буенос Айрес през 1939 г. избухва Втората световна война, двубоите между воюващите страни не се играят, а някои известни шахматисти като Найдорф и Щалберг остават в Южна Америка.

Спортният национализъм дава възможност на представителите на по-малки страни да се чувстват равностойни на съперниците си от великите сили. Успехите на Естония, Армения, Грузия, Куба, през последните години на Виетнам са интересна тема от глобализацията не само на спортния свят.

Покровителите на шампионите имат различни мотиви при осъществяването на своята благородна мисия. Най-често те са патриотични, политически, чисто запалянковски, в последните години икономически. През призмата на времето всеки нов конфликт изглежда по-остър от този, който е съществувал при други конкуренти преди десет или двадесет години.

Назряващият конфликт между Каспаров и Крамник е възможен само защото двамата са достойни спортни съперници, при това не само на шахматната дъска,



но и в компютърния бизнес



Според самия Каспаров точно в него се крият изключителни възможности за развитието на шаха. Много от проблемите на управлението се анализират чрез моделиране на процеси, близки до шахматната игра. Този подход беше предвиден от Ботвиник още преди тридесет години.

Макар и вече в историята, противопоставянето между Каспаров и Карпов също беше украсено с политически нюанси. Като емблематична фигура на съветския спорт Карпов никога не е прикривал своите политически убеждения, аргументирано и убедително е доказвал предпоставките за своите победи и поражения. На атаките за покровителство от страна на Брежнев отговаряше с темата за политически чадър на Гейдар Алиев за Каспаров. Може би най-точна характеристика на взаимоотношенията между Каспаров и Карпов дава Юри Дохоян, един от треньорите на световния шампион: "Всички противоречия между тях са по въпроси извън шахмата. В чисто шахматно отношение те изпитват огромно уважение един към друг."

Като продължение на този ретроанализ отново да се доверим на личното мнение на Карпов за проваления мач с Фишер: "Ние и двамата много искахме този мач да се състои, в рамките на ФИДЕ или извън нея, но на нас не ни позволиха да играем."

В своя фундаментален труд "Личността в конфликт" професорът по психология Николай Крогиус анализира всички фактори, които обуславят противопоставянето на такива личности, като претендентите за световната титла. Правилата са почти едни и същи, само ролите се изпълняват от различни хора - Спаски срещу Петросян, Тал срещу Ботвиник, Алехин срещу Капабланка, Ласкер срещу Щайниц...



На шахматния трон няма място за двама



Политиката в полза на шахмата или политиката срещу шахмата? Отговорът зависи от гледната точка - дали е на победителя, или на победения.

Ситуацията в българския шах обаче е специфична. При успехи всички са победители, при загуби - не е ясно какво става. Екипажът е постоянен от десетилетия, той е в капсула и до него достъп няма. Политиците не са демонстрирали нищо по адрес на шахмата - нито в полза, нито във вреда. Но шахматисти с отговорни политически мисии действат енергично, като следват класическото правило, че в шахмата губи този, който последен сгреши.

___________________________________________________



ТЕКСТ НА СНИМКИ:



1. Карпов (вдясно) получава поредно отличие от Леонид Брежнев.



2. Янош Кадар се чувства част от националните отбори на Унгария - на снимката с мъжкия тим.



3. Желязната лейди Маргарет Тачър между двама железни мъже - Каспаров (вляво) и Карпов.



4. Йосип Броз Тито (в средата) на оперативка с Тал, Петросян, Смислов, Ботвиник и д-р Еве (от ляво на дясно).