|
Сега Гон се връща в Париж като победител, при това толкова прославян, че в други времена сигурно биха му вдигнали Триумфална арка. И глобализацията има своите добри и лоши пълководци, а Гон изглежда направо като неин Наполеон. Покори Япония, където открай време се отнасят с подозрение към всеки чужденец. Изправи на крака "Нисан" - гигантска фирма по френските мерки. При това се справи бързо и със сравнително малко разходи. В страната на самураите си завоюва невероятна популярност. Още през 2001 г. там го рисуваха като добър чичко в детски комикси. "Уолстрийт Джърнъл" го сравни с герой от приказка - идва отдалеч, разполага с неподозирана сила и оправя чудодейно нещата. Когато се появи на стадион трибуните го аплодират, а като влезе в супермаркет се движи сред шпалир от почтително застинали японци с колички.
Сега има шанса да стане първият наистина глобален френски автомобилен мениджър. От Париж той ще продължи да ръководи и "Нисан", а чрез американската марка "Инфинитити" ще контролира сериозен бизнес в САЩ. Популярен е и отвъд Океана. В коментар на "Детройт Нюз" бе обявено, че той лично е разрушил три големи съвременни мита - "Първо, че японската индустриална система е непобедима. Второ, че Япония е тотално затворено общество. Трето - че французите не могат да правят нищо сериозно, освен може би любов".
Всъщност Гон не е французин по произход, самата му биография сякаш го е готвила за странстващ глобален рицар. Роден е в Бразилия, корените му са ливански, учил е в йезуитски лицей в Африка и в парижката политехника. Има диплом на инженер, но се увлича от история и е полиглот. Работил е за "Мишлен" в Бразилия и САЩ. Френско гражданство взема едва когато отива в "Рено", за да не дразни излишно патриотичните чувства на подчинените си. И без това има с какво да ги дразни. Изпълнява доста неблагодарната роля на "убиец на разходи" и трябва да закрива заводи и работни места.
Мисията му в Япония в основната си част бе същата - да уволнява работници, да съкращава разходи и неефективни звена, да притиска снабдители, търговци и контрагенти. Там пък за него бе полезно че е чужденец. Японците с благодарност го гледаха как прави това, което те не могат - разкъсва патриархалните връзки между шефове и работници, между голямата фирма и свързаните с нея доставчици. За самурайския морал те са свещени. Гон се справи така, че вместо омраза получи уважението на подчинените си. В това се състои и чудото, което го превърна в звезда на бизнеса.
Всъщност успехите на Гон са ярко доказателство, че основният проблем на глобализацията са културните различия, а не счетоводните сметки и съчетаването на маркетингови показатели. От чисто икономическа гледна точка "ДаймлерКрайслер" би трябвало да е далеч по-ефективен и успешен от обединението на "Рено" с "Нисан". Но в първия случай културният сблъсък не бе избегнат. Това създаде лоша атмосфера и роди скандали. Въпреки технологичната си и икономическа мощ мегаконцернът все още скърца. Немците се мислят за използвани, а американците - за излъгани. В Детройт възприемат германските мениджъри като нашественици, а в Щутгарт гледат на "Крайслер" като на бездънна финансова яма. Във втория случай няма нищо подобно, въпреки че "Нисан" всъщност е по-голям от "Рено", а и в много области технологично е по-напред. Гон намери общ език с японците, защото не им налагаше решения, а ги убеди, че, работейки за него, те работят и за себе си. Изкушението на доминацията бе избегнато от самото начало.
Може би тук трябва да се види приносът и на досегашния шеф на "Рено" Луи Швейцер. Той е не толкова бизнесмен, колкото елитен френски функционер с хуманитарна закваска - роднина на Жан-Пол Сартр. Швейцер съзнаваше ясно опасностите от културен сблъсък и още в първия месец на глобалното обединение създаде уникален консултативен съвет, в който привлече видни интелектуалци от двете страни. Тяхната мъдрост, далечна от финансовите сметки, трябваше да се концентрира върху въпроса как да се избегнат взаимните подозрения, обвинения и страхове. Те бяха умело заобиколени на старта, а след това финансовите проблеми сякаш се подредиха от само себе си.
Всъщност икономическите синергии в съюза "Рено - Нисан" тепърва ще има да се развиват. На Гон му предстои тежката работа да направи действащ глобален гигант. За пръв път му се случва да поема ръководство на фирма в добро състояние. В досегашната си кариера той винаги е бил изпращан като извънреден комисар да спасява положението. Интересно дали ще се справи и с това.
|