Статутът на държавната и общинската собственост е уреден от два много важни нормативни акта, които са в сила от 1 юни 1996 г. Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост са пряк резултат от повелята на чл. 17 от конституцията с отделни закони да се детайлизира най-вече разделението на държавната и общинската собственост на публична и частна.

Със Закона за общинската собственост се уреждат изключително важните обществени отношения по придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - общинска собственост. Министерският съвет издаде правилник за прилагане на закона, чиято цел е да се уредят условията и редът при настаняване под наем и продажба на общински жилища, предоставяне на концесии върху обекти - публична общинска собственост, както и надзорът, актуването и отписването от актовите книги на имотите - общинска собственост.

Въпреки тази най-подробна и широка нормативна рамка, в чл. 8, ал. 2 от ЗОС е предвиден и трети по степен нормативен акт - Наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество. С нея трябва да се определят и конкретните правомощия на общинските и районните кметове и кметовете на кметства по отношение на общинското имущество. Според императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от закона такива наредби се издават от общинските съвети, в чиито правомощия са организацията по стопанисването, управлението и разпореждането с общинската собственост. Макар и пръснати в различни текстове на ЗОС и ППЗОС, с много голяма точност могат да се извлекат задължителните параметри, които трябва да съдържа този особен подзаконов нормативен акт. Внимателният анализ показва, че наредбата отваря



по-големи възможности за творчество на общинския съвет



по отношение на частната общинска собственост, която е по-близо до обикновения гражданин от гледна точка на ползването по предназначение.

На публичната общинска собственост са посветени многобройни изчерпателни норми в закона и правилника с конкретно очертани правомощия за общинската сесия и различните видове кметове. Стопанисването на публичните имоти, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, е пряко задължение на кмета на общината, на района или на кметството. Правомощие на общинския съвет е да стопанисва и управлява и да предоставя за безвъзмездно ползване обекти за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение - за здравни, културни, образователни и социални нужди.

Наредбата очертава кръга от длъжностни лица и техните и правомощията при стопанисването на имотите - частна общинска собственост. Принципният подход на законодателя е да дава големи правомощия на общинския кмет като представител на местната изпълнителна власт. В голяма степен това се отнася и за възможностите на районните кметове, за които тази наредба е един вид длъжностна характеристика по отношение на ангажиментите им спрямо общинските имоти. ЗОС и ППЗОС са възприели правилната законодателна техника - оперативната самостоятелност на общинския (районния) кмет да бъде



в рамките на правилата, създавани от общинския парламент



Този подход може да се илюстрира с нормите на чл. 14, 15, 41 и др. от Закона за общинската собственост, където ясно са очертани действията на кметовете "по ред и условия, определени с Наредбата по чл. 8, ал. 2".

В чл. 2, ал. 2 от ППЗОС се съдържат най-важните норми, които общинският съвет трябва да адаптира и разработи съобразно местните условия при експлоатацията на общинските имоти. Това са както обществените отношения за отдаване под наем, сключването на договори за съвместна дейност и стопанисването на публичната собственост, така и настаняването за търговска дейност и за живеене под наем в обекти частна общинска собственост.

От гледна точка на жителите на общината една от най-важните норми е продажбата и замяната на недвижими имоти, както и учредяването на право на строеж, надстрояване и пристрояване върху общинска земя.

Наредбите по чл. 8, ал. 2 от ЗОС показват голямо разнообразие в отделните общини при решаване на правни проблеми на собствеността. Наредбата е особено полезна в големите градове и в столицата, тъй като дава възможност точно да се очертаят следните по-важни административни отношения по изготвяне, придвижване и разглеждане исканията на гражданите относно:

1. приемането от общините на различни целеви дарения - движими вещи и недвижими имоти;

2. доброволната замяна на общински жилища между наематели и преместването на наематели в друго свободно общинско жилище;

3. статута на резервните, оборотните и ведомствените жилища, предназначени за щатни работници и служители в общинската и районните администрации;

4. реда за настаняване и ползване на общинско жилище, вила, гараж или ателие;

5. начините за доказване на положението на безимотен или малоимотен гражданин с цел предоставяне за обработка на земеделска земя;

6. правата на спестители на многогодишни жилищноспестовни влогове;

7. премахването на сгради, постройки и съоръжения, когато това е предвидено по действащ застроителен и регулационен план и

8. забраните за повреждане на пътните, тротоарните, градинските и паркови площи и повреждането на противопожарните съоръжения, пътни знаци и табели, паркирането и др.

Съгласно чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските съветници могат да приемат правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител в 7-дневен срок. За нарушаване на наредбите могат да се предвидят наказания глоба в размер до 500 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се заема определена професия или дейност.

С решение общинските съветници могат да внасят изменения и допълнения и в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Кметът на общината може да оспори всяко решение на общинския съвет, когато смята, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването трябва да се представи в срок от 7 дни и има отсрочващо действие. Ако общинският съвет при повторното разглеждане потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни или



при противоречие със закона да сезира съда



При повторното разглеждане решението се приема с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. Нормативните и общите административни актове на общинските съвети се обжалват пред съответния окръжен съд, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Жалба или протест срещу нормативен акт се подават без ограничение във времето. Жалбата или протестът срещу нормативен акт или общ нормативен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго.