|
----------------------------------
"Който вече ни познава, знае, че нещата при нас са на професионално ниво, което за България и особено за кабелната телевизия е доста добро - продължава Иван. - Момичетата от "Антибиотика" влязоха все едно сме ги били преди предаването, а след това бяха толкова доволни - не можехме да се отървем от тях. Сега сме в много добри отношения."
"Всички са така. Васко Кръпката няколко пъти отказваше. Аз обаче съм нахален и му се обаждах всяка седмица. Най-накрая се нави, уговорихме се и като дойде, направо се просълзи. Каза - аз се зареждам с енергия от хора като вас. Умря си от смях на предаването. Пя, свири на китара", разказва Иван без ненужна скромност.
"Имаме обаче малък комплекс - дори и нещо добро да направим, малко хора ще ни видят. А работата ни е да стигнем до хората", включва се Андрей.
Много токшоу ли има в България и особено по кабелните телевизии? Макар и на пръв поглед отговорът да изглежда "да", истината е, че по-скоро има много шоу с говорене. Продукцията на Иван Христов и Андрей Арнаудов е една от малкото, в която
нещата са поставени професионално
Разполагат и с добра техника. Концепцията е проста - тематично предаване с участието на известен гост, няколко души активна публика и двама водещи, чието присъствие става все по-ярко. А те са не само водещи, но и автори на всичко, което се случва в "Междинна станция". От шоуто, което скоро навършва една година, досега са излезли 41 броя.
Колкото и малко хора да са ги забелязали, те са много горди от това. Иван, който е студент в НАТФИЗ, казва: "Аз просто не мога да седя в "Кев"-а (кафето на НАТФИЗ - б. а.) и да си смуча по цял ден кафенце с парите от стипендията. Истината е, че ако правиш нещо качествено, рано или късно ще се чуе за тебе."
Най-ценното за тях е, че за една година почти всички големи звезди на България са им били гости. Стефан Данаилов, Тодор Колев, Слави и Камен, певците - Дони и Ивайло Христов, също и журналисти - Елена Йончева, Крум Савов. И много други.
Не им пречи да канят и политици. "Ето например Жорж Ганчев. Той плаче да бъде поканен. Когато става дума за шоу, той е най-удобният гост - твърди Андрей. - Достатъчно е малко да го провокираш и той прави останалото."
Тяхно кредо е да не минават по най-тънката допирателна
"Никога не сядаме да се подготвяме един час преди предаването, а работим цяла седмица за този един час", обяснява Андрей.
"Би било провал от наша страна, ако хората си кажат: "Ето, момчетата са поработили." Точно обратното, в телевизията всичко трябва да създава впечатление, че става с лекота. А това се постига с много бачкане", твърди Иван Христов.
Нищо не започва лесно. "Всъщност сме благодарни, че първите ни предавания никой не ги е гледал. Ако бяхме излезли пред голямата публика още първия път, щяхме да се провалим", смятат и двамата.
"Заставането на сцената и излизането пред хора е много дълъг процес. Двамата буквално цял живот се готвим за този момент. Ето аз в продължение на десет години съм правил нещо, което ненавиждах с цялата си душа. Свирил съм на пиано. Излизал съм пред четири хиляди души, при положение че знаех, че не ставам за тази работа. Никога няма да забравя как ми се потяха ръцете. Но това ми помогна да преодолея някои прегради", философства Андрей Арнаудов.
И двамата са играли в театъра. Андрей е участвал пет години в детската театрална студия на "Сълза и смях", Иван има две години стаж там.
Иван имал късмет, майка му работела в театър "София" и когато трябвало да се играе детска роля, го "отнасяло" някое отроче на артист. Благодарение на това на 5-6 години Иван имал шанса
да бъде на една сцена с Коста Цонев, Тодор Колев
Андрей, който в момента следва журналистика, от малък знаел, че иска да излиза пред хора и да е на сцена. Седял пред огледалото и си заглаждал косата назад, за да бъде като баща си - покойния хоров диригент Васил Арнаудов. После по един час дирижирал.
От театъра Андрей попада в някакви клипове и после - в националната телевизия. Двамата с Иван са водили "Час по всичко", а Иван се е изявявал и като водещ на сутрешния неделен блок на Канала (впрочем според него - пълен провал).
"Междинна станция" не е първото им самостоятелно телевизионно шоу. Започнали са с "едно странно предаване" в "Демо" телевизия, което се казвало "Кому е нужно". От него излезли 16-17 броя, само два-три от които обаче си стрували.
В началото на "Междинна станция" били много подвластни на настроенията. "Ако си в готино настроение, правиш хубаво предаване, ако си в лошо - предаването излиза безлично. Което е правило номер едно за самодейните актьорски състави и всякакви други самодейни дружинки. Ние не можем да си позволим преди някое предаване да се хванем за ръце и да си кажем "Хайде сега, дано имаме късмет!"
Какъв ти късмет, ти си там на работа,
трябва всеки път да държиш едно ниво и никога да не падаш под него", разпалено обяснява Иван.
15 минути преди всяко предаване двамата млъкват и хората в студиото се чудят какво става. "Десет минути преди началото на предаването главата ми е изпразнена от всякакво съдържание - разказва Андрей. - И след това в четири нула, нула се задейства някакъв инстинкт и започваш да говориш. Виждаш как лицата на хората в студиото, които са очаквали да изживеят кошмарни 60 минути, грейват. Това вече е професионализъм."
"Пък и много голям късмет имаме, че сме точно двамата - разказва Иван. - Невинаги човек може да е върхът. Като ми се усмихне насреща, Андрей ми връща вярата. И обратното."
Ако пък и двамата не са в настроение, се карат. Но спорът свършва на петата минута. Важното е, че са приятели от много време и им минава бързо.
"Хубаво е да не задържаш емоциите в себе си - разправя Андрей. - Веднъж не ми издържаха нервите по време на предаването, изчаках да започне видеоматериалът, свалих микрофона, излязох пред студиото, повиках си една минута, върнах се и продължих да водя."
"Хората не знаят обаче, че най-лесното е в неделя между 16 и 17 часа", продължава той. Много по-трудно било през седмицата, когато измислят темата, правят материалите и монтират. "Именно това е летвата, по-ниско от която не трябва да скачаме", допълва го Иван. "Зима, студ, сняг, камък се пука,
обаче трябва да се направи анкета
Двама души има на улицата, скрити под навесите. Влизаш по входовете, едва ли не по апартаментите сме звънели, но трябва да има анкета в предаването. Но още по-трудно е да я монтираме. Отиват по няколко часа, за да съберем репликите едва ли не по срички, за да каже някой накрая "Абсолютну-у!" и да се засмеят хората."
Може да се прави предаване и без труд, разбира се, твърдят двамата. Достатъчно е да кажеш на ефирния режисьор кои клипове да пусне и да си говориш с едни и същи хора по телефона. Има и такива предавания.
Веднъж ги поканили в подобно предаване по друга кабелна телевизия. Водещият си наредил няколко клипа и между тях смятал да ги разпитва. Иван и Андрей обаче решили да му спретнат номер. Влезли в студиото, докато той се гримирал, и затворили вратата отвътре. Водещият думка отвън, а предаването вече започва. Двамата го откриват: "Здравейте, ние сме водещите от "Междинна станция", вие сте с предаването "Музика плюс", водещ е еди-кой си, сега моят колега отива да го отключи."
Не се лишаваме от нищо, по цял ден се скъсваме от работа, а вечер пак се забавляваме, твърдят Иван и Андрей. И двамата са запалени фенове на "Левски" и не минава предаване, в което по някакъв начин да не го покажат.
Сега амбицията им е малко по малко да сформират голям екип, за да бъдат конкурентоспособни. Навръх рождения ден на "Междинна станция" и на Иван Христов, 30 ноември, тандемът планира да представи ново предаване, което ще се казва "Сблъсък" и ще третира спорни теми, задължително представени от двете противоположни страни. Драматичният ефект на сблъсъка ще се подсилва от декор, имитиращ боксов ринг, наобиколен от публика, а по-късният час на излъчване ще позволи на участниците и по-свободен език. Иван Христов и Андрей Арнаудов смятат да превърнат новото си предаване в истински хит.
|