Градските гълъби са птици от подклас Ornithurae, група Volantes, разред Columbiformes, семейство Columbidae, вид Columba livia. Моногамни. Гнездожилци. Фитофаги. Обитават храсти, градини, паркове, тавани.

Поведението на гълъбите от различните градове в страната е твърде многообразно и трудно би могло да бъде изследвано достатъчно подробно и задълбочено. Вземете обаче един софийски гълъб и кой да е гълъб от кой да е провинциален град и ще установите огромни разлики в поведението им. Още щом бъде пуснат в София, провинциалният гълъб тутакси ще се спотаи на най-високия клон на близкото дърво и ще се осмели да гукне едва след като се увери, че са минали 25 минути от последния трамвай. За разлика от провинциалния си събрат софийският гълъб се разхожда спокойно посред бял ден по трамвайната линия и не мръдва оттам, докато не размени отблизо поглед с ватмана. После съвсем целенасочено създава илюзията, че е загинал, артистично шмугвайки се между колелата на трамвая. След като превозното средство отмине, той изведнъж "оживява" и прави два-три триумфални кръга над главите на примрелите деца - екскурзианти от провинцията. Гълъбът е доволен, че е оставил впечатление у децата, равно по сила на впечатленията от слона в зоологическата градина, който яде обикновени вафли, възрожденската пушка в Националния исторически музей и ескалаторите в ЦУМ, взети заедно.

Най-характерното за софийските гълъби е тяхното болезнено предпочитание към таваните като място за обитаване. Нещо повече, по неофициални данни близо 6,3% от столичните гълъби гнездят или навестяват един точно определен таван - изключително любопитен и малко известен факт. Не са правени проучвания откога датира този ф и л е о т р о п и з ъ м, както и относно причините, породили това рядко срещано в природата явление.

Преди необходимостта и случаят да ме накарат да се заселя на въпросния предпочитан от столичните гълъби таван, и аз, като повечето хора, не знаех как да се самоопределя от гледна точка на биологичните класификации. Сега, струва ми се, след едногодишно съжителство с гълъбите, мисля, че мога спокойно и да заявя - ние сме едно семейство. Смятам дори да поръчам две табелки "Семейство C o l u m b i d a e". Едната ще я закача на вратата, през която аз влизам, а другата на капандурата - тяхната врата. За да изчерпим докрай темата за моето биологично самоопределение, само ще добавя, че аз съм светло- и топлолюбива и не изисквам специални грижи.

Като при всяко съвместно законно или незаконно съжителство, в началото беше трудно. Трябваше ми време, за да свикна с мисълта, че сутрин, поглеждайки се в огледалото, ще виждам главата на индиански вожд, както и с мисълта, че десетте минути, необходими да махна гълъбовите пера, оплетени в косите ми, ще се превърнат в неотменна част от сутрешния ми тоалет. Трудно преживях факта, че не мога да си простирам прането в собствения си дом, тъй като то още преди да изсъхне заприличваше на картина на бездарен авангардист. Много се ядосвах - аз плащам наема, а те (гълъбите) непрекъснато ми правят мръсно.

Душевният ми комфорт се възстановяваше само и единствено при мисълта, че моят таван е нещо като артинсталация, пърформанс, оживяла картина на логиката или нещо подобно. Само тогава схващах (или си мисля, че схващах) логиката на живота на таваните и покривите. При пълнолуние с помощта на чаша вино, два диоптъра късогледство и малко астигматизъм наистина започваше да ми се струва, че гълъбите се превръщат плавно и неусетно в риби, рибите в птици (това е вече след втората чаша) и че аз съм част от онова невидимо междинно състояние, когато нито си гълъб, нито риба, нито рак (това след третата чаша).

-------каре тук-

...гълъбите се превръщат плавно и неусетно в риби, рибите в птици (това е вече след втората чаша)...

-------------

През пролетно-летния сезон софийските гълъби се събуждат между 5.38 и 5.51 часа, а през есенно-зимния - между 6.32 и 6.42. През първия половин час след събуждането те гукат сподавено и глухо, а след това - все по-отчетливо. Опитвам се да разбера техните проблеми, мисли, чувства. Понякога успявам. Спомням си как веднъж през пролетта един напет самец с подчертано интелектуално излъчване реши да си намери жена. Избра един кът от тавана и започна да я вика и търси. Най-накрая се появи красавица с яркозелени гърди. След като тя му обърна внимание, той нещо се отказа. Тя повторно изрази симпатията си и той - хоп - взе, че кандиса. При хората не е съвсем същото. Емпирично е доказано.

После гълъбицата снесе яйца. Бащата ги топлеше сутрин и вечер, а майката - през останалото време. След около 20 дни им се излюпиха дечица. Голяма радост. По тоя повод ни навестиха всички пернати роднини по права и съребрена линия.

Обичам да посрещам гости. Миналата година в началото на зимата при нас изневиделица се засели цяло ято гълъби аристократи. По акцента им познах, че са италианци - явно площад "Сан Марко" пак беше наводнен. Изкарахме една доста весела зима заедно. Топлехме се един друг. Помагахме си. Те станаха по-земни, а аз - по-оперена. Добих самочувствие. Разбрах, че жълтото около устата ми всъщност е приятен акцент върху и без това зелената ми глава. Естествено малко се притеснявах. Съзнавах, че гостите ми са свикнали на по-спокоен живот при по-луксозен бит. Но общо взето, отсрамихме се. Хареса им. Тая година май пак ще идват.

Понякога се питам как ли щеше да протича животът ми, ако ги нямаше гълъбите. Дали щях да си намеря хора, с които да живеем толкова задружно, или щях да си стоя тъжна и сам-самичка, без да подозирам, че съм частица от семейство Columbidae, група Volantes, и все още имам шанс да полетя.