|
В дланта на сирачето и Бог се побира.
В палчето - мама.
В показалчето - всемира.
Не си лапай палчето. Не си лапай палчето.
Не пипай, не пипай
огъня с показалчето.
И не питай за мама. Не питай за мама.
А от огъня само локва остана.
Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.
Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.
Както мама ей така самичка си седяла,
някаква хлебарка по крака й пропълзяла.
Тъкмо вдигнала ръката мама да я смаже,
рекла си, защо пък първо да не й разкаже?
Всичко й разказала. Размислили се двете
и решили - най-добре е да полеят цветето.
После мама ей така умряла - без защото.
А в косите й - хлебарка с цвете зад ухото.
Кученце мокро край пътя скимти,
а един кучи син вика - гледай го ти.
Човек да беше - да го убия.
Пък то животинка - иска просто да вия.
И с ръката, с която краде и пребива,
виж сега как го гушва - и пътят се скрива.
Тъй ще бродят и бродят все двамата те.
И накрая ще стигнат. Не питай къде.
Стобор. И куче зад стобора.
Луна с ръждясали рога.
Старик с тояжка във ръка -
единствената му опора.
Старикът знае - само миг
човек да бъде му остава.
Отвързва кучето - с ритник
урок по свобода му дава.
А то по детски изскимтява
и нежно близва го с език.
В търбух на червей слънцето изгрява.
Треви и птици, камъни, листа,
въздишката, която ти се дава,
какво са - сладко мляскане в пръстта.
Щом всички наши дни са сетни дни
и всяка първа стъпка значи край,
то време е, слепецо - прогледни.
Плешивата тояга възседни -
на конче със смъртта си поиграй.
визитка
Иван Методиев е автор на около петнайсет книги с поезия. Създател е на движението "нава", което използва кратките поетични форми, и прокарва особен тип източна афористичност в лириката ни. Методиев нашумя преди няколко години и със скандалната книга "Гъзове и облаци", за която Хайтов искаше да го изключва от СБП, но не успя.
Предложените по-долу стихове са писани съвсем скоро. Те са първата му публикация след десетгодишно оглушително мълчание.
Предложените по-долу стихове са писани съвсем скоро. Те са първата му публикация след десетгодишно оглушително мълчание.