|
След 30-годишна кариера преди броени дни Васил Найденов издаде своя първи CD. В албума на един от най-популярните български певци са включени 21 златни хита, между които "Адаптация", "Телефонна любов", "Огън от любов", "Сбогом, казах", "Седем пъти".
-------------
- Васко, защо чак сега правиш своя първи CD? Кое те задържа толкова дълго време - липса на финанси или нещо друго?
- Много са причините. От една страна, се въздържах и заради ситуацията в страната. Албумът ми трябваше да се появи в една много голяма икономическа и духовна криза. Освен това през 90-те години се появиха борческите групировки, които искаха друг стил. А първоначалната конкуренция при радиата заложи най-вече на англосаксонската музика. Те гледаха набързо да наваксат забраняваното или ограничаваното в продължение на дълги години.
Появи се и пиратството. Новият модел издатели нямаха нужда от нас. Или ако имаха, бяхме само за цвят. Много мои колеги издадоха през този период албуми, но те отиваха под нечий тезгях да събират прах.
- Щом сега пускаш албум, значи ли това, че тези проблеми са преодолени?
- Определено. Аз пътувам много из тази държава. И затова имам много верен поглед. Даже по-верен от този на журналистите, защото през три-четири дни съм в различен град. Имам реална представа какво искат хората. Българинът се наслуша на западна музика, която години наред беше полузабранена. Засити се и гладът за сръбско-хърватско-турско-индо-румънско-гръцка звучност.
И се откри огромна ниша. Не случайно всички издатели почти без изключение започнаха от една-две години да търсят български поп- и рокмузиканти. Вече има две или три радиа в София и провинцията, които пускат предимно българска музика. Оттук нататък налагането на пазара е по-лесно.
- След като имаш такъв широк поглед, какви са проблемите на хората в страната?
- Проблемите са все още много. И това е нормално. Нищо не може да стане с магическа пръчка. А и всички ние години наред бяхме възпитавани да чакаме отгоре да ни бъде спуснато нещо наготово. Българинът трябва да стане малко по-деен в това, което иска да върши. С Богдана Карадочева имаме една песен - "А ние седим и чакаме сам да ни дойде света". Е, няма да ни дойде светът отникъде сам! Тези дотации от държавата са отдавна отминало понятие - и по отношение на културата, и навсякъде.
Друг е въпросът, че в областта на културата има много големи проблеми. Аз година и половина бях в Национален съвет за музика. Никак не съм обнадежден. Без да обвинявам министър Москова или екипа й, мисля, че при всички случаи едно Министерство на културата би могло при повече действеност да създаде ако не законопроекти, които да определят точно на кого къде му е мястото в изкуството, то поне да опита да спаси и малкото останала честност в младия човек. Защото дори да има генетична заложеност за добър вкус, той не може да се пребори с една изкуствено помпана псевдокултура, водеща в много страшна посока. Е, ще остане някакъв процент на интелигентни хора, но той все повече ще намалява. За съжаление през 90-те години не само икономически, но и духовно българинът бе тласнат в посока, водеща само надолу. И то в геометрична прогресия.
- Кое пречи на Министерството на културата да спре тази тенденция?
- Докато бях в този Национален център, имах пълната възможност да говоря с най-висшестоящите фигури. И винаги ми беше казвано, че демократичното начало изисква даване на пълна свобода за всичко. Аз обаче мисля, че демокрацията не е слободия. Демокрацията е много организиран политически строй, в който едно министерство на културата, пък и другите министерства не могат да си позволяват каквато и да е слободия. В цял свят, знаем, порнография не се пуска в часовете, когато децата са се върнали от училище. При това така е в страни, които имат много по-големи традиции в тази област - като Дания например. А ние изведнъж решихме да надскочиме всичко и всеки. Себе си дори. Ние, българите, си я имаме тази черта - все я оприличавам с вагон, в който температурата е или минус 15 градуса, или плюс 35. Само не и нормалната жизнена температура.
- Смяташ ли, че отпадането на визите ще промените нещата за българина?
- Аз съм лаик в областта на политиката. Но мисля, че сега вече ще започнат да гледат на България по по-различен начин. Имал съм възможност да пътувам и работя в чужбина. Преди 2 години участвах в международно шоу заедно със Си Си Кеч, "Сарагоса бенд", "Бакара", "Бони М" и т. н. Не казвам, че не са ме посрещнали добре. Те иначе нямаше въобще да ме поканят. И въпреки всичко имаше едно отношение към България. Така, с малка насмешка. Но влизайки в една Европейска общност, ние ставаме някакви партньори. Какви по-точно, това времето ще покаже - дали ще бъдем лоялни, дали ще сме толерантни и дали ще можем въобще да бъдем приети в това европейско семейство.
- Приемането ни като равноправни няма ли да бъде много трудно? Икономически съвсем не сме на европейско ниво.
- Мисля, че рано или късно партньорите ни ще започнат да влагат парите си тук. Разбира се, човек не може да вложи парите си в държава, за която знае предварително, че е бездънна яма. Или че в нея живеят само крадци и убийци, а по улиците се движат борци и певици със съмнителни цветове на кожата. Аз и затова не си дадох продукта толкова години. Как да го направя? Аз чисто финансово, чисто духовно щях да посегна на себе си, да се самоубия.
- Такъв ли ни е наистина имиждът по света?
- Хората сигурно ще кажат, че съм краен. Но ще дам прост пример. В един от най-големите ни хотели бяха отседнали за ден-два американски търговци на платове, партньори на моя близка приятелка. Направили им впечатление кючеците, които се играят по масите, и я попитали това ли е националната музика на българина. И съвсем не съм убеден, че са й повярвали, когато е отрекла. Особено след като са видели същата картинка по телевизията и са слушали радио. По този начин се продаваме като нация. Един ден ще съжаляваме. Защото влизайки в Европа и говорейки за европейско семейство, никой не си позволява да не отстоява своите интереси, своята националност и своя бит. Това каза и г-н Костов на една среща с интелектуалци!
Може би точно в това е разликата между СИВ и Европейската общност. Влизайки в Европа, ние получаваме права да отстояваме нашите права. А тези наши права са част от един конгломерат, в който влизат и духовността на българина, и културата му, и традиционалността му, които се се предавали през поколения. А ние това нещо - за съжаление - не можахме да го запазим през последното десетилетие. Влизаме в нов век без национална идентичност.
- Къде виждаш грешката?
- Даниела Кузманова веднъж каза, че човекът, който може да се разпищолеви и да направи демонстрация на парите си, в даден момент започва да изпитва потребност да бъде възпят. Той плаща, за да бъде възпят и да се види като главен герой в театрото. Не случайно текстовете на тези песни бяха изпъстрени с мобифони, жени, коли и други видове фони. Горе-долу се въртяха около 15 думи. Въпросният борец бе възпят и като начин на мислене. А родената фолкидеология трябваше тотално да промени съзнанието на българина. Дотолкова, че да може да се каже: ей, ти, българче младо или по-старо, ако не си от нас, поне може да ти бъде позволено правото да бъдеш обслужващ персонал. Това много добре се логаритмуваше на младия човек. На този млад човек, който, ако трябва да пробие в обществото по някакъв начин, трябва да мисли така, да говори така, да харесва това, за да може да се докопа до въпросните мобифони, коли и жени. Тоест да просперира в обществото.
Много пъти се казва - такава ни е нацията. Аз съм сигурен, че не е такава. Сигурен съм още, че такава би станала и американската нация, ако така се реагираше спрямо нея - с едно медийно насилие, и сталинистко, и хитлеристко можем да го наречем. Естествено, че това има огромен ефект. Това е медийна политика, която не е измислена отсега. Има си дебели книги на тази тема.
- Като паднат визите, няма ли пак бъдем обслужващ персонал, само че в други държави?
- Дано не сме твърде черногледи. Когато работих в Германия до "Сарагоса бенд", никога попитах те колко получават. Но съм сигурен, че техният хонорар е бил много по-голям от моя. Ние просто не сме свикнали да се пазарим. Така бяхме възпитавани години наред, тук, в тази държава. Да не се чувстваме звезди. Дори да не можем да кажем колко струваме. Звезда беше лоша дума. Аз и до ден-днешен, когато ме питат колко струвам, започвам да мънкам. А съм вече на 51 години. Това ни нанесе трайни увреждания. И точно това ще ни навреди в Европа - не само по отношение на изкуството. Много е важно обаче българинът да не седи да чака със скръстени ръце да му дойде Европата. Трябва малко да се позахване за работа. А не като през 90-те години - да тарикатите, да върти дюкянчета и да прави от България бакалия. Не един балетист, който завършва хореографското училище с толкова труд и пари, да се качва на първия срещнат кол, да си сваля гащите и да е горд от това, че прави малко по-добър балет от онзи на съседния кол, който не е учил. От тази гледна точка може би ни трябва онази изгубена работоспособност на българина, възпявана години наред в учебниците. Малко да се повъзвърне, защото българинът като че ли наистина не е от най-работливите и най-стриктните. Поне през последните години.
- Това ли е пожеланието ти за новия век?
- Трябва малко повече да си вярваме - не само като хора и приятели, а и като българи. И малко повече да се обичаме през новия век. А на себе си лично пожелавам в новия албум, който ще излезе веднага след Нова година, да има поне една песен, която някой да хареса.