Сложете си очелките, господа, магазините са затрупани с ядене! Имаме всичко, както при Живков...

В изобилие имаме тоже: досиета, ченгета, ментета, министри с пердета, законни рушвети, каши от наши и ваши, ята от апаши с много ятаци, ад от адаши и аркадаши, компромати, разплати, разпнати, депутатски заплати...

И народ от аргати!

И каква е тази носталгия по лукавия Първи и луканките и по цялата сган от партийни тирани: ние и днес си имаме всичкото - а щом бобът е скъп, купувайте бомби... Свободата е всичко!

Ние боб ще внесем и от Америка, даже и с тяхна охрана - и ще отхраним дори премиершата и тя няма да лапа изново мандата; ние можем да станем, по примера на премиера, добри вегетарианци и да хрупкаме само зеле с домати; и вместо буркани и свински луканки да правим всесезонно бомби и атентати!

Кой там стене отново, че в страната ни няма спокойствие - я погледнете как кротко си ходят три милиона покойници!

Виват, Родино! - новият Живков преспа и в креватчето на кралицата; виват, Родино! - дечицата твои дишат отровно лепило и пак не умират; виват, Родино! - старият страх пак над дните кръжи, а хората шават все още; виват, Родино! - имаме нови роднини от Ница и те ще ни сипят мръвка в паничката...

Ядец, роднини! - Първият пак не е месояден: премиерът си жажда само мандата и цялата власт над страната - премиерът съглежда дори през стената как главата на президента пада в тавата; премиерът си пази жената, децата, родата и четите на братовчедите - и ето борбата за свободата: нима ще допусне хиляди хора утре да влязат в затвора?!

А утрето идва, то отключва бравите и разтваря вратите - на олимпийските частни заводи и към държавните славни затвори...

Зреят бързо и изборни битки - а събратя до вчера, като римски сатрапи, точат брадви касапски; Бакърджиев и Божков, Бонев, Бисеров, Цонев - и безспорно Мамалев! - стягат бойни дружини; генерали прастари пак играят с патрони и си шият пагони; пък и сам президентът, с тези срещи през ден, май отвлича студентите...

Май започва разпадане...

Напират пак дните, строени като пионери, но нещо не искат да слушат Дружинната; идат и новите дни подир Ница с нейните топли мекици, на Командира ще му потрябват поне осем дивизии с твърди партийни войници - за да запази порядъка!

Или пък в Испания си обува ботушите с един доброволец?

Или пък ние всички сме чалнати и до крак интелектуалци - разрешават ни, щом е празна софрата, да се трепем с гранати!