Чудничка година изкарахме, братя и сьостри! Чудничка - дотолкоз, че сякаш е съчинена от писател хуморист. Но не е! Откъде у писателя толкоз извратено въображение?

Очаквахме от малко-малко да станем нормална държава, а то само дето ни се пръкнаха нови няколко политически формации, които, не ще и дума, ще ни допобъркат. И като се пръкнаха - тозчас се хванаха за реверите: както с вече съществуващите, така и помежду си. И се заритаха по кокалчетата. Ще рече човек - какво пък толкова, те всяка година се явяват по няколко. Така е, но тая година видяхме рекордите на абсурда: бивши министри и генерални директори (ама точно като рубриката на "Стършел" от едно време!!!) да оглавят граждански (ужким) движения и да твърдят, че... политиците се били провалили! Идеално! Както имаше бивши ченгета с влияние, тъй май ще има и бивши министри с надежда за същото...

Кашата стана пълна, когато най-сериозно се предложи и президента пак те да си го избирали, там, в Народното събрание, а спикерът да вика: "Прекратете гласуването, обявете резултата!..." (Между другото неприятно ми е да го кажа, но при това, сегашното, мнозинство само която дивотия не е спомената - тя не е приемана... Така че знае ли човек?... Нищо де, аз винаги съм бил лош пророк според жена ми!)

Все през същата тази година се потвърди, че парите се делят на чисти и мръсни, но се оказа, че и самите мръсни пари също могат да бъдат и чисти, и мръсни, което зависи от това на кого ги даваш! А пък даващите на свой ред се делят на свои и чужди, като своите са сред чужди, а сред своите са се оказали много чужди... и тук стана много объркано: накрая нищо не се разбра! Като става въпрос за пари, се сещам, че знам фирми, в които хората работят като змейове, ама не си получават заплатите - именно защото няма пари: валутният борд бил ударил катинара на печатницата за такива работи, но пък на 1 декември ни махнаха от списъка за идиоти, та сега поне сме горди. В световен план САЩ едвам си избраха президент (ама то защото една наша госпожа помагаше на Буш и той за малко да изтърве пусията!), той пък направи държавен секретар един генерал, а Путин в Русия върна сталинския химн без думи. Което изобщо не е изненадващо: сталински химн, двуглав орел... - да се знае тоест, че тази страна е била империя, империя е и ще бъде империя!

Във вътрешнокултурен план продължи излъчването на "Дързост и красота". И пребиха приятеля ми Тодор Димов, ако и да има спад на престъпността. Е, има и едно положително нещо в тая работа. А то е, че двехилядната година все пак не се оказа първата от новия век и новото хилядолетие. Не знам кой надви в тоя спор и кой загуби, но годината се оказа последната от отиващия си век, а не първата от следващия: сега ще преиграваме милениума...

Все е нещо, нали? Защото то оставаше всичко туй да е утрото, по което (казват) се познавал какъв ще е денят.