И отминаващата 2000 г. бе богата на оценки за икономическия хал на България. Разбираемо е. Държавата ни е интересна като част от региона на Балканите, който започна да се съживява след потушаването на конфликта в Косово. Освен това бе поканена да се присъедини към Европейския съюз. Това направи неизбежни съпоставките и вкарването й в класации с другите страни от Централна и Източна Европа.

Безспорно е, че на фона на Югоизточна Европа България изглежда отличник по отношение на реформите, на напредъка, на икономическия ръст. Що се отнася до региона на Централна и Източна Европа обаче, още сме на опашката. И народната мъдрост: "По-добре първи в село, отколкото последен в града" никого не сгрява, защото стратегическата цел е да станем част от богатата Европа, сиреч от отбора на шампионите. И да се измъкнем завинаги от Балканите. Защото техният имидж в световен аспект е негативен. Този географско-етнографски комплекс на българите изглежда е на път да се превърне в историческа обреченост.

Като че ли напук на напъните на родните политици да се разграничат от барутния погреб и да покажат, че страната ни е Остров на стабилността, богатите Европа и САЩ създадоха Пакта за стабилност като структура, която да обособи Югоизточна Европа. Едва ли не като изолатор, чистилище, през което трябва да се мине преди превземането на заветния Европейски съюз. А някои дори съзряха в Пакта за стабилност някакъв тип "виртуално членство в ЕС".

Това обаче хич не се хареса на родния премиер Иван Костов, който поде кампания за убеждаване на Европа, че българите са достойни да седнат на софрата на европейците.

Естествено е родните управляващи да разказват по света за бомбастични достижения в икономическата сфера. В края на краищата три години са на власт, все нещо трябва да са направили. А и избори се задават. Важно е светът да бъде впечатлен. Та дано и избирателите го чуят.

Затова е интересно да се хвърли поглед на оценките, които получихме през годината отвън. Защото те са отражение не само на сигналите, излъчени от местните величия. Твърде често те



се базират на обективен анализ и на истински данни



Оценките отвън бяха твърде разнопосочни.

Най-чести като че ли бяха анализите на изследователското звено на авторитетното списание "Икономист". Но и те претърпяха метаморфози през годината. През март "Икономист интелиджънс юнит" писа: "България продължава да бъде възхвалявана за нейните реформи от международни организации и инвеститори. Голяма част от нещата обаче са свършени наполовина". Като доказателство бяха посочени следните безспорни факти: "Промишлеността продължава да е в рецесия, пред приватизацията и преструктурирането има още дълъг път. Общият размер на преките чуждестранни инвестиции от $ 2,5 млрд. не е нещо, с което страната може да се гордее".

Анализаторите прогнозираха в началото на годината, че инфлацията на годишна база ще е 7%, а средногодишната - 9.3%. Но реалността ги опроверга. От януари до ноември включително обезценката е 9,9%. Не се сбъднаха и прогнозите за валутния курс. От 1.84 лв. за долар през 1999 г. той трябваше да падне до 1.65 лв. за долар през 2001 г. През август прогнозата бе променена. Анализаторите, базиращи се на поскъпването на щатската валута в световен план, заявиха, че 1 долар ще се разменя средно за 1.88 лв. през 2001 г.

През юли същата изследователска група понижи прогнозата си за притока на чужди инвестиции в България през 2000 г. от $ 1,2 млрд. до $ 1 млрд. Причината - разочароващият приток на капитали от началото на годината, ниската цена на Булбанк и трудностите пред приватизацията на БТК.

През декември в доклада за България за последното тримесечие изследователският отдел отчете, че брутният вътрешен продукт отбелязва ръст от 5,5% за второто тримесечие на 2000 г. Изследователският отдел на "Икономист" обаче смята, че ръстът за годината ще бъде само 3,6%, а не 3,7%, каквато бе прогнозата в началото на годината. Причина за преоценката са свързаните със сушата проблеми в земеделието.

Минималното увеличение на потреблението на едно семейство от 0,6% за годината също е лоша новина за правителството преди изборите през 2001 г., пишат анализаторите.



Периодично долиташе гласът на проф. Стив Ханке,



съветник на президента Петър Стоянов. През юли той заяви:

"България безспорно е икономическата звезда на Балканите".

И обясни - това е единствената страна в района със силна парична система. Този факт накарал професора да прогнозира повишение на българския кредитен рейтинг.

Проф. Ханке обаче предупреди, че българските реформи се осъществяват твърде бавно. Той препоръча на властите драматично да опростят данъчната система, да премахнат напълно редица налози и да въведат система с малко, при това ниски данъци.

Ханке нееднократно подчерта, че икономиката все още е много силно регулирана, а бизнесът е обвързан с твърде много бюрокрация.

През октомври професорът заяви пред вестника на българите в Ню Йорк "Неделник": "Стратегията на България да влезе в ЕС е погрешна. Това означава просто да се сменят господарите. Някога господарят е бил Съветският съюз, сега правителството иска господарят да бъде ЕС. Големите проблеми са престъпността, корупцията и липсата на законов ред. СДС не успя да извлече дивиденти от добрите макроикономически показатели. Популярността на партията намаля и причината за това е, че хората в страната възприеха икономическия план не като български, създаден вътре в страната, а като наложен от МВФ, Световната банка, ЕС и т.н."



Кредитните агенции - пълен разнобой



През май "Стандарт енд Пуърс" повиши рейтинга на България на Б плюс с положителна перспектива. На 25 юли обаче Мууди'с понижи прогнозата си от положителна на стабилна по кредитния рейтинг на страната.

Само 2 седмици по-късно друга агенция - ФИТЧ ИБКА, повиши своята перспектива за българския рейтинг от стабилна на положителна. Очевидно провалът на преговорите за приватизацията на БТК бе причина анализаторите да направят тези противоречащи си оценки.

Управляващият директор за Европа в "Стандарт енд Пуърс" Конрад Риос поясни, че за рейтинга е важна посоката на цялостната икономическа политика. "Радващо е, че в навечерието на изборите не виждаме голямо отпускане на фискалната политика и на икономическата политика като цяло. Докато бюджетът се изпълнява, аз нямам никакви притеснения и съм оптимистично настроен по отношение на рейтинга на страната. Ние все още сме уверени в положителната перспектива в средносрочен план между 1 и 3 години", заключи Риос пред радио "Свободна Европа".

Както и се очакваше, нито една от трите най-авторитетни кредитни агенции в света не повиши българския кредитен рейтинг до края на годината.



Одиторските компании правеха оценки отвън и отвътре



KPMG проведе за втори път своето изследване сред 230 чужди фирми у нас. От него стана ясно, че тромавата бюрокрация в България е основна пречка пред чуждите инвеститори. Неадекватното и променящо се законодателство у нас спъва 75% от инвеститорите при 84% през 1998 г. Според 68% от участниците ограничената покупателна способност е бариера за успешното им развитие. Процентът пада от 72% през 1998 г. Корупцията посочват 63% от чуждите бизнесмени. През 1998 г. едва 8% са посочили такъв проблем. Тогава обаче корупцията не е била дадена като възможен отговор.

Проучване на друга световна компания - ПрайсуотърхаусКупърс, предизвика истински взрив в България. Анализаторите бяха изследвали възможните влияния на разширяването на Евросъюза върху икономиките в преход. В доклада стана ясно, че с темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт и според показателя брутен вътрешен продукт на глава от населението, на Румъния ще са й нужни 594 г., за да се изравни със средното равнище в ЕС. По тези показатели България е след Румъния според ПрайсуотърхаусКупърс. "Сега" написа, че над 600 г. са нужни на страната, за да влезе в ЕС. Последва реакция от българското подразделение на компанията, в което се казваше, че "е неоснователна прогнозата, че на България са нужни 500-600 г., за да достигне съпоставимо със страните от Европейския съюз ниво на БВП, тъй като по отношение на икономическите показатели 1997г. не би трябвало да се отчита като представителна за България".



Банките между "Заложете на България" - "Избягвайте България"



"Заложете на Бразилия, Мексико, Русия, Полша, България и Азия. Бъдете бдителни към Турция и Румъния. Стойте далеч от Аржентина". Това е съвет, който даде Роб Дрийкониген, отговарящ в Инг Банк за управлението на облигационните фондове в страните с възраждаща се икономика.

Инвестиционната банка "Лемън брадърс" пък предупреди, че евентуална изборна победа на БСП ще застраши външното финансиране на България през следващата година. В интервю за радио "Свободна Европа" директорът на банката за Европа, Близкия изток и Африка Кауши Крудра заяви, че пазарът не е подготвен за евентуално управление на социалистите, което може да постави под въпрос хода на реформите и отношенията на страната с международните финансови институции.

Инвестиционният банкер заяви, че българските брейди-облигации все още са подценени. Той прогнозира, че България ще постигне растеж от около 5%.





КАЗАНО ПРЕЗ ГОДИНАТА

Иван Костов пред Икономическия форум:



България трябва да води промените в региона



"Има ли България достатъчно потенциал да лидира промените в Югоизточна Европа?", запита премиерът Иван Костов в словото си на първата пленарна сесия на втория Икономически форум за Югоизточна Европа. И отговори, че това е предизвикателство, което българското правителство приема.

Според премиера е ясно, че не бива да се загубва темпото, че трябва да се развиват икономическите перспективи пред българския бизнес и пред фирмите, които действат у нас.

Постигнатото досега - $ 3,6 млрд. валутен резерв, $ 1 млрд. чужди инвестиции за 2000 г., 69,9% от брутната добавена стойност - дело на частния сектор, много високо изпълнение на бюджетните приходи.

Преминаването от трайна финансова стабилизация към икономически растеж е основен приоритет пред България, за да стане тя привлекателна за чуждестранните инвеститори.



ЕБВР: Най-нисък ръст на производителността на труда



България е с най-нисък ръст на производителността на труда спрямо другите страни от региона, стана ясно от 6-месечния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за прехода на държавите от Централна и Източна Европа към пазарна икономика.

България не получи добра оценка по отношение на финансовата дисциплина и преструктурирането. Според банката причина за запазване на лошия мениджмънт в предприятията е и неразвитият капиталов пазар, както и слабото прилагане на процедурата за фалити. Преструктурирането се затруднява и от оскъдността на кредити и липсата на публична собственост.

Сред положителните тенденции на икономическото развитие на България ЕБВР отбелязва увеличаващия се дял на частния сектор в БВП. Тревожен обаче е спадналият обем на промишлената продукция - с 12% през 1999 г., и увеличаващия се внос - с около 5%.

Една трета от населението на страната живее в бедност. ЕБВР предрича 4% ръст на икономиката за тази година.





Жак Вюненбюрже, Европейска комисия:



България няма да издържи на икономическата конкуренция в ЕС



България няма да може да издържи на икономическата конкуренция на Европейския съюз.

Съдилищата в България са зле оборудвани и българските съдии не са достатъчно добре подготвени, за да прилагат европейското право. Началото на 2006 г. е реален срок за България да влезе в ЕС, въпреки че за това са нужни много усилия.



Томас О'Брайън, Световна банка:



Перспективите са добри



Икономиката може да се увеличи реално с около 2.5% през тази година и с 4-4.5% през следващата. Перспективите са добри и според мен няма причини тази страна да не се развива с 5 или повече процента годишно. България започва от много ниско равнище. Икономиката й е конкурентна и тя има шанс да напредне много бързо.



Питър Стела, МВФ:



Внимавайте с ЕС



Има опасност зависимостта на България от ЕС да стане като миналата зависимост от СССР. Не бива ориентацията към Евросъюза да кара България да загърбва всички останали страни.