|
| Искреността в мрежата е задължителна. |
Бурното развитие на интернет през последните десетилетия превърна света наистина в глобално село, където за общуване с хора от другото полукълбо са нужни само компютър, свързан с мрежата, и поназнайване на английски. Всъщност неписаната история на интернет-свалките, преминали в друго измерение в ритуалната зала, познава и много случаи на хора от една държава, един град, даже квартал, открили любовта си в глобалната мрежа.
Засега никой не прави статистика за връзките и браковете, чиято тръпка е припламнала в интернет - че са много и се увеличават в геометрична прогресия, говорят многобройните постинги в самата мрежа, където главните герои разказват своите истории. Разбира се, колкото са историите с хепи енд, многократно повече вероятно са разочарованията, когато на живо интересният чат събеседник се е оказвал нещо съвсем различно или даже психопат.
--------
Аги (Aggie) e китайка, а Калоян - българин. Двамата вече са семейство Джамбазови и родители на малката Елена.
Аги и Калоян за първи път си разменят виртуални усмихнати човечета на 6 септември 2002 г. - нашето момче я намира и в AsiaFriendFinder и я заговаря. Ето какво разказва Аги за последвалите събития в уеб сайта на семейството: „Един ден Калоян ми написа съобщение и попита дали бих искала да си говоря с него. Приех и започнахме първия ни разговор. След 2 месеца решихме да се видим и той дойде в Китай. Прекарахме заедно 10 дни, за да се опознаем, след това той се върна в България... и открихме, че наистина сме се влюбили. Може би ви се струва невероятно, бе толкова чудесно и вълнуващо. След два месеца той дойде отново в Китай. Бяхме заедно почти 20 дни и заминахме за Пекин, за да кандидатствам за виза... Нека Буда ни благослови!"
През април Аги лети за България, вдигат сватба на 12 май 2003 г., а през 2004 г. се ражда и малката Елена -
плод на любовта между българина и китайката,
открили се в световната мрежа
Аги и Калоян са разказали своята история и в галерията за сватбите на ICQ - популярна в цял свят чат програма, където хиляди двойки благодарят на „кюто", че им е помогнало да се срещнат. ICQ е игра на звуци - омофон на "I Seek You" или „Аз търся теб". Програмата е създадена в началото на 90-те в Индия, а след това купена от Америка Онлайн - в момента е цял портал http://www.icq.com.
Въпреки че едва от няколко месеца ICQ, заедно с http://www.abv.bg, има българска версия, чатът е един от най-популярните у нас през последните 7-8 г. Огромна част от българските чатъри я използват - предимството й е, че е достъпна дори в офиси, където системните администратори слагат забрани срещу инсталирането на подобен софтуер - може да се ползва директно онлайн. В анкети във форуми на въпроса „Къде срещнахте половинката си?", преобладаващите отговори за интернет-запознанствата сочат „кюто" за виновник.
„И аз много дълго се чудих как да намеря подходящата половинка, чаках 9 г. и в крайна сметка резултатът от моята нерешителност беше самота. Докато една нощ не стана чудото: тъй като бях заклета самотница, много често влизах в ICQ и бъбрех с различни хора. Същата тази нощ по търсачката ме намери бъдещият/настоящ съпруг и след кратък разговор разбрахме, че много си пасваме.
Последваха много такива разговори и безсънни нощи, после среща (той ми дойде на гости) и месец след срещата се събрахме.Този път реших да рискувам - аз съм от морето, а той от София - зарязах работа, роднини, досегашния си начин на живот, грабнах 13-годишния си син (от първия брак) и тръгнахме. Всичко си беше риск - е, недотам глупав, защото усещах, че това е моята половинка, а и той мислеше така за мен, все пак не съм тръгнала на сляпо. От година сме заедно, а с всеки изминал ден се влюбваме все повече, и повече, той е прекрасен човек." Това е разказ, публикуван във форумите на http://www.bg-mamma.com. Семейството вече има и дете.
Ето още един разказ от същия форум: "Той ме add-на в кюто през февруари 1999 г. Аз тогава си говорех с един Пламен, негов служител (съвсем друга тема е, че съм имала 2-ма Пламеновци в ICQ-то и като съм говорела с неговия Пламен, съм го мислела за другия). Та оня Пламен, с който аз си мислех, че говоря, все ме врънкаше за снимка и аз накрая склоних и пратих, ама после се оказа, че съм я пратила на тоя, дето работеше при мъжа ми (затова сега ме бъзика, че
много лесно съм си дала снимката
- още първия път). Та Пламен показал снимката ми на целия офис и на мъжа ми му се видяло, че на това гадже може да се пробва... И така, от пробата сега имаме две деца. Някъде около месец се туткахме, докато се видим офлайн, после 4 месеца неразделни, след това за 3 месеца избяга чак в Щатите, ама ми се върна с годежен пръстен. А се оказа, че живее точно в блока над "пушкома" ни в гимназията, където май съм прекарала повече време, отколкото в гимназията. Явно не ни е било писано да се срещнем там, а онлайн."
Сред другите популярни чат програми са Yahoo Messenger, MSN Messenger, Skype, mIRC, както и хиляди други чат стаи или месидж бордове в различни портали.
Трудно е да се каже кога и как пламва любовта и възможно ли е само от виртуално общуване наистина да опознаеш някого и да разбереш, че това е твоята точна половинка. По-скоро всичко само започва в чата, а след това - „каквото сабя покаже" - както си е и в съвсем реалните запознанства в дискотеки, офиси и на купони у общи приятели.
Не са малко хората, за които срещите на живо с познати от интернет са обичайна практика. Сара* разказва, че си е уреждала десетки срещи наяве с хора, които е срещнала в "кюто" - с цел да си намери приятел. "В един момент започнах да ходя с колата, правех кръгче около мястото на срещата и ако мъжът не ми харесваше на пръв поглед, си тръгвах, без да се обадя. Случвало ми се е да попадам на хора, които изглеждат приятни в чата и абсолютни ръбове на живо!" Сара все пак успява - среща съпруга си в интернет и сега твърди, че е щастлива. Мъжът й казва същото.
„Ако си говориш с някого в чата, умът ти възприема едва една десета от това, което има да се възприема", смята психоложката Мадлен Алгафари. "Ако аз си чатя с теб, няма да видя как си въртиш химикалката, да речем, как се въртиш и почесваш, някой твой нервен тик. Освен това имам време да измислям репликите си, не се налага да реагирам на секундата, а това краде от непосредствеността. Ако нещо не ти отърва, можеш да се оправдаеш,
че ти се налага да разбъркаш боба примерно
При липса на визуален контакт, в който научаваш за другия десетократно повече от това, което се съдържа в смисъла на думите, личностите общуват, без душите да се докосват", размишлява психоложката. „Така че връзката, която остава само в чат-рума, не е човешка, неестествена е. Киберобщуването не е нищо друго освен катализатор за срещите очи в очи, при които вече става ясно дали искаш съществото отсреща за приятел или нещо друго, или си дотук", смята тя.
Според нея, ако нещата по-късно се задълбочат, е чудесно, евентуалният брак може да е успешен. Ако връзката се заседи на киберниво обаче, близостта и ентусиазмът рано или късно увяхват.
В днешно време и много „телесни" връзки угасват бързо, като повод за смъртта им са най-разнообразни причини. В бурната надпревара за клиенти и реклами обаче програмистите на интернет-компаниите измислят нови технологии, скъсяващи все повече дистанцията между "юзърите", пръснати по цялото земно кълбо. Е, не могат
да ги приближат на мирис, вкус и допир,
но виртуалното все повече се конкурира с реалността с помощта на уеб камерите и гласовите чатове. Съвсем в реално време (понякога със секунди закъснение, в зависимост от скоростта на връзката) събеседниците се виждат и чуват, което снижава възможността за елементарни измами. За съжаление, у нас, поради масовото лошо качество на интернет връзките, звукът и образът в чатовете не винаги са постижими и все още се използва предимно писането.
Един от огромните плюсове на чата е, че падат задръжките - скрит зад измислено име всеки може да бъде това, което не винаги си позволява в реалните контакти. Може да каже неща, които не си позволява да признае в живия живот, да излее душата си, да потърси виртуално рамо, на което да поплаче, да поиска съвет за сложен житейски казус. Не случайно голям разцвет имат интернет-клубовете за взаимопомощ, където хора със сходни проблеми обменят мисли и идеи.
Мадлен Алгафари разказва за един от своите пациенти, който
не бил излизал от вкъщи в продължение на 20 г.
Имал куп задръжки, бил стеснителен и, разбира се - с тежко детство. Работел в магазин, където нямало тоалетна и той за няколко години не се престрашил да попита момичетата в съседното заведение дали може да ползва тоалетната.
"Предложих му да пусне в интернет една от онези обяви "Търся половинка". Направихме си следния експеримент: първата обява, която написа, беше от стандартния тип - аз съм такъв и такъв, хобита, интереси и прочие. Потърсиха го един-двама. Втората обаче беше от рода: аз съм много неуверен, имам такива и такива проблеми със себе си и т. н., и му се обадиха десет души. Едни искат да го видят, други му казват: не се притеснявай, това не е страшно или направо "и аз съм така". Точно тогава предизвика интереса - хората имат сензори за това - ако се саморекламираш например, отсреща светва червената лампичка и човекът си казва: "абе, тука има нещо гнило". И обратно - ако сам обявяваш недостатъците си, човек остава с впечатлението, че си смел и се приемаш такъв, какъвто си, че не се срамуваш от недостатъците си, което те прави ценен в очите му."
Чатовете могат да бъдат и опасно занимание, ако си наивен и приемаш всичко за чиста монета. Не са малко комплексарите, които се опитват да изживеят себе си по различен начин и да влязат в ролята на персонаж, какъвто винаги са мечтали да бъдат, но никога не са били. В този случай шансовете за дълготрайно невиртуално общуване са минимални, разбира се. Но им остава кефът, странното чесане на егото и перверзното удоволствие.
Има и шегаджии, които запълват свободното си време, сърфирайки из нета и отдавайки се на удоволствието да правят другите на балами.
"Между другото, познавам и хора, дето декларират разни свои измислени недостатъци, а са като смъкнати от списание. Правят го ей така, за да предразполагат хората и да ги изучават", казва г-жа Алгафари. Една хитруша, любител-психолог, влюбваше в себе си разни жени. Будалкаше ги, само
за да им изследва реакциите
Една жена добре знае какво търси друга жена и може по-лесно да я изманипулира, представяйки се за мъж", допълва тя.
Опитните "чатъри" твърдят, че си имат хватки за разпознаването на измамниците. Например, ако някой им е станал интересен, пускат въпроси уловки след време, чиито отговори вече са чули, но искат да проверят дали ги баламосват. Естествено, не винаги това действа.
Хората чатят по най-различни причини. Една от основните е свенливостта, която им пречи да се сближават с хората на живо - колко мъже например са готови да спрат непозната жена на улицата, в заведение или друго обществено място, да я заговорят или поканят на кафе?
Това се случва лесно само в рекламите за дезодорант,
но не и в живия живот. Ако пък някой се престраши и го направи, в колко от случаите отговорът ще е положителен? Масовата женска реакция ще бъде да разкара навлека.
Скрит зад уютната анонимност на компютъра, да започнеш разговор с непознат е доста по-лесно. Всеки от чатовете има търсачка, в която (ако потребителят ги е вписал) има данни за националността, възрастта, използваните езици, хобита, интереси и т. н. Със сигурност след няколко опита ще намерите човек, готов да разговаря с непознати в този момент. Особено ако първият ви "постинг" не е стандартното "здрасти" или розичка от галерията с „емотиконите" в чатовете, чието предназначение е да добавят цвят и чувства към иначе безстрастното писане.
Може и да не търсиш „човека" на живота си - и в повечето случаи хората не го правят, а просто да си самотен и да ти се иска да поговориш с някого, ей така, неангажиращо.
Без да има актуални статистики, известно е, че процентът на хората, влизащи в чатове на Запад и търсещи сродни души, е доста по-голям от този у нас. При тях и средната възраст на потребителите е по-висока. Причината, от една страна, е слабата ни компютризация, а от друга - въпреки усилените темпове, с които вървим към западното отчуждаване, все още приятелските връзки у нас са на високо място в ценностната ни система. Многото свободни чужденци, които сърфират и търсят любов в интернет, разбира се, не останаха незабелязани от българките...
"Имам приятелка, която наскоро се омъжи за американец", разказва Мадлен Алгафари. "В началото си чатеха без намерения - дъщеря й, която работи в ЮАР, й беше купила компютър, за да могат да си говорят, обаче всякакви хора й се включваха". Тя била вдовица и когато се запознала с американеца, се сближили много бързо - той също бил вдовец. Отначало само си споделяли колко им е зле сами. И после... "Когато за първи път се видяха, тя не беше чак в еуфория. В началото - голям кеф, но в интернет тя все пак не го вижда в ежедневна ситуация - може много да си се харесват, но да се разминават като поведенчески схващания - тя е супер естествена, като детенце е понякога, а той наяве е по-сдържан. Още са си заедно, де, но те са на възраст и за да не са сами, трябва да могат да правят компромиси", казва Мадлен. И добавя: "Приятелката ми обаче ме е предупредила: да не кажеш на някого, че съм се омъжила по интернет!".
--
Стават и гафове
Свободното чатене понякога може да е с тежки последици, както се е случило с двама йорданци - Бакр и Санаа. Според местната агенция Петра двамата се запознали и влюбили по интернет и при първата си среща открили, че всъщност свалката е била със законната им половинка.
Бакр Мелхем и неговата съпруга живеели разделени от известно време заради несходство на характерите. Отегчението от самотата или иронията на съдбата ги свързала отново чрез чат в интернет. В мрежата Бакр се подвизавал под псевдонима Аднан, а половинката му Санаа използвала прякора Джамила. Двамата се представяли за необвързани, образовани и набожни. Киберлюбовта им прераснала в нещо по-сериозно и влюбените започнали да мислят за брак. Те си уговорили първа среща. В уречения ден двамата отишли на уговореното място и за своя голяма изненада открили новата си любов в лицето на стария си омразен партньор. Шокът бил толкова голям, че Бакр се развикал, че ще поиска развод, а Санаа изпаднала в несвяст.
--
* Името е променено.
|
| ICQ-то е достъпно и в офиси, където системните администратори са забранили инсталирането на чат софтуер. |