Само преди няколко дни правителството обеща, че ще предложи промени в закона за публичния регистър, които да направят още по-прозрачни парите и имотите на елита. И че всеки гражданин ще може да следи дори в интернет промяната на имуществото на всички високопоставени представители на съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Обществото, включително и медиите, адмирираха идеите.

По стар обичай обаче нещата се оказаха доста по-различни и правителственият законопроект не само



няма да подобри положението,



но и ще го влоши.

В мотивите към документа, който вече е в парламента, пише, че измененията са по препоръките на експертите от Европейската комисия, които смятат, че трябва да се осигури по-голяма прозрачност на публичния регистър. Пак ЕК препоръчва декларациите да се пуснат в интернет-пространството. Т.е. ЕС настоява всички декларирани данни от задължените лица, които са над 6000, да бъдат абсолютно и без уговорки публични. А декларации подават всички, които имат властта да решават съдбите на хората и държавата - като се почне от президента, премиера, министрите, депутатите, шефовете на специалните служби, кметовете, шефовете на общинските съвети, та се стигне до редовия магистрат.

Дотук добре. Формулата и правителствените обяснения са: ЕС иска и ние го правим. После обаче започва голямото замазване, което тотално обърква нещата.

Най-напред още в мотиви към законопроекта правителството е записало, че на този етап Сметната палата (където се подават декларациите и която следи спазването на този закон) не разполага с обективни технически, административни и финансови възможности за изграждане на необходимата информационна система за публикуване на данните в интернет. И съвсем честно признава, че това ще доведе до отлагане действието на предлаганите промени във времето.

След това следва т. нар. "увеличаване" на прозрачността - достъп до публичния регистър ще има всяко лице, но на място и във време, определени със заповед на председателя на Сметната палата. Представете си, че 2 млн. българи решат, че искат да прочетат имуществените декларации на президента или на главния прокурор, или на вътрешния министър, или на някой шеф на специална служба. Тогава какво ще стане? Ще чакат година, две или три? И колко точно струва декларациите да бъдат пуснати в интернет, че няма пари? Едва ли е повече от честта на властта.

Но уви



на всеобщата прозрачност не й върви



Нещо повече. През 2004 г. бе направена поправка в закона, според която не се огласяват в средствата за масово осведомяване лични данни за лицата, които подават декларации, и за техните семейства без тяхното писмено съгласие, както и други данни, които конкретизират имуществото и доходите им.

Тук е мястото да се отбележи, че откакто е в сила този нормативен акт - от 2000 г., - вече четири пъти медиите са публикували данните от имуществените декларации, и то максимално коректно и точно, без да посочват адресите на тези хора, без да дават имената на жените и децата и т. н. И никога не е имало какъвто и да е проблем. През 2004 г. обаче депутатите решиха да се презастраховат и да орежат всичко, което може да помогне за конкретизиране на данните за едно лице. Бе прието в декларациите да не се посочват ЕГН и адрес, да не се вписва в коя банка са спестяванията, да не се посочва номер на автомобил, да не се пише името на съпругата и къде работи, нито имената на децата и къде учат те, да няма и информация от кого е взет и на кого е даден заем и т. н. Аргументите бяха железни - да не знаели престъпниците тези неща, защото можело да станат бели. Да, но три години преди това тези данни бяха явни и не стана нито една бела. А и престъпниците едва ли точно от тези декларации се сдобиват с информация?

Презастраховането не спря дотук. Бе приет и текст, според който медиите (които единствени имаха досега достъп до декларациите), нямат правото да публикуват лични или други данни, които конкретизират имуществото и доходите на властта без изрично и писмено съгласие от съответния държавник. Т.е. не могат да публикуват абсолютно нищо.

Досега този текст не е използван, за да се забрани оповестяването на данни, но никога не е късно да влезе в действие. В сегашния законопроект разпоредбата се запазва, просто й се сменя мястото. При обсъждането в етичната комисия оня ден стана ясно, че депутатите вече обстойно са проучили тази възможност и имат намерение да се възползват от нея. Бившият социален министър Христина Христова даже даде пример - малко след оповестяването на декларацията й ограбили и подпалили жилището й. Малка подробност е, че полицията бързо залови злосторника и той се оказа бивш приятел на дъщеря й. Т.е. между двете събития няма връзка. Но пък показва, че



всеки може да използва всякакви аргументи, за да спре достъпа



до декларацията си. Затова този текст трябва да отпадне. Все пак законът е за публичност на имотите, а не за тяхното укриване. А работата на медиите е точно да информират хората.

С правителствените предложения сега се повишават санкциите за лицата, които не декларират имотите си. Сега те са от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв. Предлага се сега те да станат съответно от 800 до 1500 и от 2500 до 5000 лв. Мотивите са познати - ЕС настоява за вдигане на санкциите. Тук проблем обаче няма. Вече почти всички декларират имотите си. Проблемът е, че никой няма право да провери верни ли са декларациите. Така един шеф на служба си писа, че си е купил фолксваген за 200 лв., друг - апартамент от 200 квадрата за 30-40 хил. лева, и т. н. Дали това е така, само те си знаят. Сметната палата казва, че няма нито хора, нито пари за това, а и законът не й позволява да проверява вярно ли е това. Със заличаването на всички лични данни в декларациите и медиите не могат да го правят. Така че за никаква публичност не може да се говори.