Простото и сложното като политически избор

11 Ноември 2005 22:17

Хм, това що е? Изброяване на един куп факти, без логическа спойка и следствено-причинна връзка ?

11 Ноември 2005 23:03

Като за начало искам само да отбележа, че събитията във Франция бяха силно медийно преекспонирани у нас. От писанията по нашите вестници можеш да добиеш представата, че едва ли не там започва революция. А всъщност там нещата се изживяват по съвсем друг начин. Днес по обяд получих имейл от мой колега, който е в Париж на специализация. Понеже го бях питал наред ли е всичко при него, той отговаря: "Да бе, май нещо ставало из предградията, обаче нали знаеш, че от политика не се интересувам, та наистина не знам какво е ставало". Вечерта пък говорих с друг колега, на който брат му живее в Париж. И той нищо не усетил и не разбрал. Дъщерята на колегата пък е в Южна Франция, от пет дни не се обаждала и те били много притеснени, естествено, на фона на писанията у нас. Обажда се вчера, те й се карат, а тя учудено отвръща, че при нея всичко е спокойно и нищо подобно не знае.
С две думи, хората, които си гледат бизнеса и избягват медийното облъчване, изобщо не са усетили някаква извънредност, драматичност и революционност в ситуацията.
За журналята обаче това беше апетитна хапка и те действаха в познатия си стил. За анализаторите пък събитията са още по-апетитна мръвка, та никак не е изненадващо, че всеки ще публикува своя интерпретация, без значение колко адекватна на реалността.

Чукундур

11 Ноември 2005 23:59

Академизмът и умността са жизнено необходими за прогреса, но не чинят много, когато някой ти е подпалил колата на улицата. В този случай са необходими бързи, прости и радикални пожарогасителни и полицейски действия. Противопоставянето на простотата и сложността е типично културтрегеско залитане (кутуртрегерският ум нарцистично постулира собствената си сложност и превъзходство и така се самоподвежда да слага знак на равенство между двете за сметка на простотата). Мъдростта е в балансирането на сложност и простота, а не в противопоставянето им.

simo

12 Ноември 2005 00:03

хубаво е, че има толкова титани на мисълта, които анализират положението във Франция. Размириците там са безспорно най-болният проблем на България в момента

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 01:03

Тормозчияне ценний, амче то и по време на Априлското въстание 99% от българите си гледали алъш-вериша и не давали ни 2 гроша за разните му хъшлаци и мнозина българи негодували праведно при вида на пленения чапкънин З. Стоянов. Еснафите по-обичат "когато празник доде / да разговарят тъй, за битки, за войни, / и как се трепят другите народи / там някъде във турските страни" (Фауст 1, прев. Ал. Балабанов, по памет). А мислещите хора пък се интересуват много от такива важни събития, defining moments.
*
Към писанията си по въпроса досега, които виждам че авторът е чел, искам да добавя и тоя интересен материал от днешния НЙ Таймс: "Какво те прави французин"? тук (иска безплатна регистрация). Малък цитат оттам:

The idea behind France's republican ideal was that by officially ignoring ethnic differences in favor of a transcendent French identity, the country would avoid the stratification of society that existed before the French Revolution or the fragmentation that it now sees in multicultural models like the United States. But the French model, never updated, has failed.

Чичовците като мене, ходили на училище преди десети, помнят мнението на брадатия Енгелс от 19 в. за френския светски интернационализъм, чиято алфа и омега била асимилирането на другите европейски народи от "образцовата френска нация". "Игнорирането на етническите различия", за които става дума в цитата, се отнася естествено само до нефренските етнически различия.
*
Кьосев слага на другото блюдо на кантара "десните", които говорели за "сблъсъка на цивилизациите", исляма и християнството. Младежите, родени във Франция от родители френски граждани, имат толкова общо с исляма, колкото френските им връстници от титулния етнос - с католицизма. Те са облечени в дрехите на американския хип-хоп и имитират неговите "атитюди". Начина им на живот е анатема за ислямистите и бунта им се осъжда от ислямския естаблишмент. Ал Кайда няма пръст, не се опита да се намеси.
*
Проблемът е най-вече във френския провинциализъм (етнонационализъм), закален, както пише НЙТ, в огъня на френската революция, и изобщо в етнонационализма. Трябва развитие на идеята какво те прави французин (и българин). Понеже миграцията засега няма да намалява и конкуренцията за повече и по-качествени имигранти ще се засилва. Някъде към 2060 г. вероятно ще настъпи стабилизация на населението на земята на около 9 млрд и постепенно ще започне депопулация.

nesnaecht

12 Ноември 2005 01:08

Натиснете тук

балдъза

12 Ноември 2005 01:12

Добре!
"форумни чичовци"

Д-р Тормозчиян

12 Ноември 2005 02:15

Прелюбезний Фичо, наистина мислещите хора се интересуват от наистина важни и реално повратни моменти, но не и от медийни кьорфишеци, квазидраматични инсценировки и телевизионни “революции”. От тях се вълнуват само мислещите-как-да-изявят-себе-си, петимни да блеснат като интерпретатори по газетите или още повече от екрана, а ако пък не се доредят до това – то поне като “авторитети” по форумите.
Щото си въобразяват, че те не са току-така люде, ами избрани и призвани, хора с мисия, вещи социални инженери, които знаят как да подредят световните работа, тъй че да се възцарят ред и справедливост и всички хора на планетата да заживеят (най-сетне, след толкоз хилядолетия напразни усилия) щастливо в мир и благоденствие.
Та ей от такива мислители се е стигнало до сегашното положение, както добре е видно от анализа на Кьосев. Днеска мислили едно, утре скалъпвали друга доктрина, на третия ден пробвали още по-изтънчена хитроумна стратегема, оказала се поредната недомислица. Тъй с проект след проект лашкали политиката ту насам, ту натам десетилетия наред, в резултат на което забъркали и таз огромна каша, учено прозвана от автора “взривоопасна комбинация от най-хетерогенни неща” и “игра на опити и неочаквани ефекти”. И тая игра тръгва още от любимото на Кьосев Просвещение, на чиито заблуди и илюзии кой знае още колко години милиони хора ще плащат тежък данък.

Клио

12 Ноември 2005 02:16

Тормозчиян

Материалите в българската преса бяха на границата на драматизма, да не кажа паникьорството, с подобаващите предвещания за общоевропейски революции...

Хиперболизации и бомбастични приказки типично в стила на българската журналистика. С цел да се впечатли читателя/слушателя/зрителя? Да се всее паника? Да се отвлече вниманието от проблемите в страната? Истината е, че подобно отразяване на събитията е практика - помня, че по време на бомбените атентати в Лондон това лято бях в България и слушах с изумление как един симпатяга предаваше по радиото от метрото в Рим, където наблюдавал как хората уплашено подтичвали и се оглеждали, защото било сигурно, че следващата ударена столица щяла да е италианската...

Неам думи

fractal

12 Ноември 2005 02:33

с малка редакция
клише сур боя-печат върху боята

paragraph39

12 Ноември 2005 02:42

Да, наистина!
Този път българските медии се държаха малко по-достойно- НЕ намесиха "Атака" и В. Сидеров в събитията във Франция!!! Даже- УЧУДВАЩО!-близо месец вече почти нищо лошо за "Атака " НЕ е излязло в българските медии?!? Дали , пък, НЕ прозряха! Или, просто, УЗРЯХА- на фона на ставащото във "БЕЗатакна" Франция и НЕставащото нищо такова в АТАКНА България?!

Ку-Ку

12 Ноември 2005 02:52

Малка поправка, не медиите узряха (те са си отдавна жълти, цветът на зрелостта при тиквите), а интереса на народонаселението към Атакааа!® рязко падна след стартирането на новата сесия на Биг Брадър

партийката стана безинтересна и за медиите

Редактирано от - Ку-Ку на 12/11/2005 г/ 02:55:22

paragraph39

12 Ноември 2005 03:01

КУ-КУ,
"Атака" БЕШЕ "безинтересна" за българските медии и ПРЕДИ /и по време на!/ последните Избори-2005!!! СПОМНЯШ си, нали?!
Но, така е винаги, когато медиите си ИМАТ свои ИНТЕРЕСИ/ пораждани и съвпадащи с интересите на "спонсорите" им!/ !!!

Oraсle

12 Ноември 2005 03:36

Току-що се оказа че не съм десен.

Явно заглавието е изключително подходящо.

Темата е интересна и за щастие няма нищо общо с никоя българска политическа партия, поради което ще помоля Параграфа си прибира неговата, да затваря дюкяна и да си я пази за по-подходящи случаи.

Пройчо

12 Ноември 2005 03:43

Много добра статия! Повече такива статий ще подържат нивото на "Сега"!

nesnaecht

12 Ноември 2005 03:55

M-да истина е

Натиснете тук

king

12 Ноември 2005 04:22

Д-р Тормозчян, от години живея в един от "бунтовните" френски градове. След малко си хващам колата и се прибирам в къщи при семейството. Няма никакви проблеми, и ситуацията е силнопреекспонирана в България (на мен съхсто ми се обаждаха прятели да питат как сме, аз не разбрах за какво точно се тревожат). Повече от твърденията за това което става във Франция са крайно пресилени. Абсолютно си прав, казвам го, защото аз живея във Франция. Незнайко също ще потвърди.
----------------------------------------- ------
Фичо, ходи в някой американски форум да си развиваш тезисите за Априлското възстание, щото от твойте глупости понякога ми писва. Чул-недочул и да се изока. Като не знаеш нещата от първа ръка, и се връзваш на всевъзможни пропаганди като първия ..... (айде да не казвам какво) , прояви малко възпитание и не досаждай на хората с присъствието и глупостите си.

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 04:36

Въпросът за интеграцията на имигрантите и малцинствата в западните общества, за "отношенията на културите", е важен, всеобщ въпрос, макар сегашния бунт да си беше френски. Той не е предизвикан от журналисти, форумни аналисти и вредни социални инженери, както може би (макар да не вярвам - не е толкова глупав) мисли д-р Тормозчиян, а от обективни икономически и демографски тенденции.
*
Това е въпрос от непосредствено значение и за борбата с (причините за) тероризма и с политическия ислям, макар че сегашните бунтове нямаха общо и с двете. Това е и въпрос за икономическата ефективност и благосъстоянието на Европа в близко бъдеще.
*
Естествено е също най-големия взрив на насилие в западна Европа след 1968 г., в продължение вече на две седмици, с извънредно положение в много френски градове, стрелба по полицията, масови палежи, вреди за милиарди и хиляди арестувани и много осъдени да намери широко отражение в медиите.
*
Сред материалите в българската преса, а и на форума, наистина срещнахме и доста нелепости, сред които писанието на журналиста И. Христов онзи ден и помня постовете на ника япаяпа първия ден за "бунта на белите и черните французи рамо до рамо срещу глобализацията и англосаксонския либерализъм". Някои форумци се кефеха, че Париж гори, "столицата на разврата, шпионството и робството". Но като цяло равнището на форума беше доста сериозно. Можахме да прочетем и интересни материали от чуждия печат.
*
Сред най-опасните глупости в медиите са тия за "цивилизационния" характер на бунтовете, "the clash of civilizations". Те са опасни, подхранват битовия расизъм на европейския филистер, който даде 22% процента за Льо Пен на първия тур преди четири години. Спомените за 30-те години не са толкова далечни. Затова "обективисткото" (сеирджийско) туряне на "левите" (либералните) и "десните" (фашистките) обяснения на една ценностна плоскост е абдикиране от публицистиката. У автора то си е провинциализъм, наистина, не осмислена идеология.
*
Френските бунтове повтарят логиката на расовите бунтове в САЩ от 60-те години. След 60-те години обаче САЩ се промени основно. Не е цъфнал още, но е доста напред. Иде времето и Европа да започне да се променя основно. (Засега индикациите за промяна във Франция са много слаби.) Промяната ще я направи по-подобна на САЩ, отколкото е сега. Затова антиамериканизмът в Европа, независимо дали е от десни "националистически", "леви" популистки или ислямски имигрантски, не е приятел на Европа.

kombat #5

12 Ноември 2005 04:37

Кинг ако не знаеш - има нов начин за изкарване на хляба - чрез некомпетентност, наглост, досаждане и общи фрази, попреписани оттук-оттам...
Естествено, и хляба който се изкарва така е холопски...
И освен това противоречейки рискуваш да те обвинят че никога не си стъпвал в Париж, не си минавал никога Калотина.
Като аргумент ще ти се каже име на хотел в който Неделка е изпрала чорапите на Фичко в тоалетното казанче...

Редактирано от - kombat #5 на 12/11/2005 г/ 04:52:55

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 05:01

А че много обикновени французи предпочитат да си крият главата в пясъка (барабар с президента си) е стара френска традиция - като с умиротворяването на Хитлер в 30-те, предаването на Хитлер през 1940, пращането на евреите в лагерите, след войната упорството в Индокитай, Суецкия канал и Алжир, симпатиите към Сталин на левицата, антиамериканизма на интелигенцията и умиротворяването на терористите в наше време. Колко му е и сега - "на Шипке все спокойно".

kombat #5

12 Ноември 2005 05:08

...изпусна в изброяването на зел колю балансиранйо бюджет...

smarty

12 Ноември 2005 05:17

Тези, които живеят във Франция знаят много добре, че французите са пропити от национализъм, шовинизъм и чуство за имперско величие.Провинциялизма е много осезаем във Франция.Този конфликт е етнонационален, което провокира от своя страна социялни, религиозни и културни несъвместимости.Ако Франция не последват изпитания път за уреждане на такъв вид проблеми/ като наи-ярък пример бих дал УСА/, то те ще се задълбочат и тогава може да го усетят всичките и граждани. Вчера гледах по МСНБЦ един журналист на "Пари Мач", които в диалог с негови колеги-американски журналисти, се напъваше да покаже как френската полиция овладявала положението като цитираше статистически данни, че на първият ден бунтовниците били запалили 400 автомобила, на втория 300, а на третия само 200.Американски журналист му отвърна като му каза, че това не е справяне с положението, а просто автомобилите във Франция са били вече на привършване./това беше ирония към французите/Те така се защитават французите по телевизиите.Аз мисля, че това е сериозен проблем не само за Франция , а и за цяла Европа.

Зую

12 Ноември 2005 05:17

Не мога да се стърпя да не се съглася с Фичо, че конкуренцията за по-качествени емигранти ще се засилва. Тя и сега съществува. И сега се борят за умове. Фичо със сигурност има предвид изостряне на конкуренцията за лекари, преподаватели в университети, добри висококвалифицирани специалисти. И тук съм съгласен с него. За висококвалифицирани специалисти ще се изостря конкуренцията. Проблемът е, че на западните икономики, им трябват и нискоквалифицирани неспециалисти. И то в огромни количества. И ако им трябва един лекар, то в същото време им трябват десет хиляди строители. Ако им трябва един компютърен специалист, срещу него стоят десет хиляди общи работници из магазините- да разтоварват и да редят стоки. На един инженер- десет хиляди чистачи из хотели, учреждения, улици, навсякъде. За сезонни работници в земеделието да не говорим. За работници в заведения за обществено хранене също. Няма статистика, която да преброи работещите на най-ниски надници, без защита от закона, без социално и медицинско осигуряване, напълно обезправени, на временна работа и непълно работно време, да ги викат на работа, само когато са необходими на работодателите. Е те тука няма да има конкуренция за по.качествени емигранти. Не може да има конкуренция за по-качествени чистачи. Канкуренцията е за по-некачествени. Защото, колкото е по-качествен, толкова му са по-големи претенциите и по-добре си защитава интереса. Трябва да е достатъчно прост, за да не може да мръдне от позицията на чистач и да работи за минимално заплащане, колкото да оцелява.
Едни гърци и те не си чистят кенефите и не си берат портокалите сами. Вискоквалифицираните емигранти съставляват може би 1-2 процента от всички емигранти. За висококвалифицираните изобщо няма какво да се говори, нито да им се бере дерта. Проблемите са при нискоквалифицираните. Проблемите са, че развитите западни икономики не само не могат да избягат от нискоквалифицираната работа ( не могат и не могат да измислят машина, която да мие тоалетни, да мете, да оправя легла, да бере грозде, да реди тухли и т.н.), но напротив, те печелят от нископлатения, по всички класически правила здравата експлоатиран труд на емигранта.
Специално за Крюела.
Крюела, когато обвиняваш емигрантите, че не се интегрират, че не учат езика, че не се квалифицират, все едно им казваш- като няма хляб, да ядат пасти.
Хората отиват без език, работят по на две места, защото от едното не стига. Работата им е изнурителна. Кога и как да го учат езика? Кога и какво да записват, че да го завършват? И представи си, че всички се вслушат в съветите ти и научат добре езика и се образоват и пожелаят да се издигнат. Първо- кой ще мие кенефите? Кой ще върши черната работа? Второ- опитай се да повдигнеш основата на пирамидата и ще получиш правоъгълник. Но обществото има пирамидална структура, не правоъгълна. Къде ще намериш за тази маса висококвалифицирана работа? В крайна сметка, ако всички се изучат, Франция например, ще има най-изучените чистаци, зидари, магазинери, берачи и всякакви общи работници.
Фичо този път може да ме обвини не само в критика на моделя но и на системата.

Зую

12 Ноември 2005 05:35

Искам правилно да ме разберете. Че западните икономики имат многомилионен брой работни места за нискоквалифицирана работа и непривлекателен труд и те не могат тези работни места да ги елиминират. Поради това, за нуждите на тези места, те си осигуряват нискоквалифицирани работници. Единият начин е да осигуряват на част от населението съответното образование, т.е. да поддържат такова образователно ниво, че да има достатъчно простаци за тази работа. Но част от тези простаци си знаят правата или лежат на помощи, което не ги прави достатъчно удобни за експлоатация. Другият начин е да внасят емигранти, които не знаят езика достатъчно или съвсем, които са нелегални и съответно безправни, които се съгласяват безропотно да работят тази работа. Те за най-добрите работници.
Та системата, Фичо, няма интерес всички да са високообразовани, защото по-големият брой работни места са за нискоквалифицирани или неквалифицирани работници.

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 05:45

От друга страна Кьосев пише за "полетата на нарастващата битова ярост (на обикновените французи), където е някак срамно да се повтарят официални либерални клишета".
*
"Яростта" на французите тепърва предстои да се види дали ще я има и накъде ще избие. Но ми се струва, че на Кьосев и по начало "либералните клишета" му звучат някак слабо, измислено, чуждо, като по телевизора, абе като клишета. Това е голяма беда за голяма част нашата "либерална" интелигенция. Не е либерална.
*
Позволявам си пак да сложа цитата от вчерашния USA Today, който сравнява контекста на расовите бунтове в САЩ в 60-те със сегашния.

Both like and unlike the USA

The same complaints that fueled the fires in inner city Detroit and Los Angeles in the '60s — unemployment, discrimination, despair — are behind the arson and rioting in suburban France. This crisis, however, is uniquely French. A nation that successfully integrated individual foreigners has failed to do the same with masses of them.

"France is fairly egalitarian — for Frenchmen. You have to be a Frenchman, or become one," says Robert Levine, a RAND Corp. scholar who has studied French and American immigration.

Unlike America, France didn't experience mass immigration from overseas until after World War II, when large numbers of North Africans, many Muslims, began to arrive. Muslims account for 5% to 10% of France's 60.7 million people.

France excelled at treating outsiders — particularly artists and intellectuals — as equals. It was that way in the 1920s for black singer Josephine Baker. She started out in her native St. Louis babysitting for white families who warned her not to kiss the baby. In Paris, she got more than 1, 000 offers of marriage and became Europe's most popular female entertainer.

More than America, France expects immigrants, no matter their color or creed, to assimilate — to become French. America, which calls itself a melting pot, is really a soup; its immigrant groups have generally retained some of their original culture and affected their new homeland as much as they were affected by it.

Not so in France. In schools, the standard history curriculum begins with the words, "Nos ancê stres, les Gaulois" ("Our ancestors, the Gauls" ) — no matter that many of the students' ancestors come from Algeria, Morocco and Tunisia.

"The attitude is that the people are French before they are anything else," says Nicolas de Boisgrollier, a Frenchman and visiting fellow at the Brookings Institution's Center on the United States and Europe.

More than America's, France's economic policies are designed to protect and preserve its culture and way of life: limited working hours; generous social welfare benefits; legal impediments to firing workers; sheltered industries and farmers and restrictions on entrepreneurs and competition. These policies have contributed to economic stagnation and made life harder for those without jobs or businesses. In some immigrant neighborhoods, joblessness runs as high as 40%.

The Muslim immigrants and their French-born children and grandchildren live largely in housing projects in suburbs. They are a people apart.

There are cracks in the cultural isolation. Arab and North African music has influenced the French pop mainstream. And almost everyone in France is crazy about soccer: The French team that won the World Cup in 1998 and united the country was a model of diversity. But melodies and goals may not be enough. "What you need are jobs," says de Boisgrollier.

Логично е настояването на някои французи, че "нищо особено не било станало" да е израз тъкмо на съзнанието за "a people apart". Бунтовниците нали палят своите си училища, магазините и колите на своите си родители и съседи. Така и много образовани българи в София не приемаха възродителния процес и голямата екскурзия като трагедия за България, а като нещо чуждо, което не ги засяга. Да не говорим за деградацията на циганите. Те не сме ние!
*
Свидетелствам, че либералните бели американци посрещнаха кадрите на социалния разпад в Ню Орлийнс (който беше по-невинен в сравнение със сегашните френски погроми - все пак повечето хора крали вода и храна) с шок и съзнание за общонационална трагедия и вина. В медиите се появиха и много сюжети за достойни черни и страданието им, и как мислят за мародерството. (След това видяхме и кадри на разграбване на телевизори и печки от потопа в Канкун, Мексико.) Критиките към Буш и хората му бяха ураган - не чувам нещо подобно по мащаби сега във френските медии. Половин милион обикновени американци си взеха отпуска, за да помагат като доброволци на потопения юг.

G5

12 Ноември 2005 05:53

не мога да не се съглася с Зую. Само да добавя, че засега има все още голямо количество бедни и изостанали държави, осигуряващи нуждата от неквалифицирана и безправна демографска емигрантска вълна. А по-натам? Затова японците започнаха прототипите на домашните роботи. Какво ще стане, ще видим, ако доживеем

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 06:10

Зую, съгласен съм, не всички имигранти да са образовани, само да са порядъчни хора. Много добре си казал за хляба и пастите. Дори в "супоподобната" Америка провинциализма и предразсъдъците към чужденеца, даже образован, си ги има. Много по-малко от Франция, но има. Old boys club атмосфера в много корпорации. Но в Америка то се признава, "тематизира" в медиите и повечето прогресивни бели американци го критикуват - "that's so waspy", децата ругаят "that fascist country club" на родителите. Нашите собствени деца постоянно ни кастрят, че сме расисти.
*
От друга страна "affirmative action" постоянно ражда доста негативизъм у белите, но не прекалено. Разбират, че е важен tradeoff, цената на мира. Има навсякъде diversity recruiters, квоти, наръчници за професионалисти от малцинствата, има убеждението, че и в най-добрите университети трябва да има повече малцинства, ако и само с аргумента бъдещите ръководни кадри да се научат да работят в разнообразна среда, каквато няма в повечето prep schools. В гр. Ню Йорк белите нехиспаник са около 30%, черните и хиспаникс - по около 27%. Сегашния неуспешен демократически кандидат за кмет беше хиспаник. Имало е вече черен кмет още преди 20 г.
*
Във Франция няма даже официални социологически данни за броя на малцинствата, там нали няма малцинства. Високите постове във Франция са достъпни за много по-тесен кръг хора от в Америка. Повечето фр. дипломати, които познавах, имат "дълги" фамилни имена като сегашния премиер и по-дълги, и всички завършили Екол Нормал д'Администрасион. И имат съответното мислене. Американските са разноцветни. Посланика им беше хиспаник (Ричардсън, преди него беше чехкинята Олбрайт), заместника му единия - много мургав хиспаник, изказванията в Трети комитет почти винаги ги правеха черни жени. Да не говорим за Конди, Пауел, съдията консерватор Томас.

Нели

12 Ноември 2005 06:15

Кьосев днес е удивително слаб. Особено на фона на няколкодневните дебати за Франция във форума на Сега.

Въпросът за интегрирането на емигрантите за който говори Зую.

От една страна той е чисто екзистенциален проблем на всяка една личност. Имам пред очите си хора, уж кфалифицирани, програмисти да кажем, а нещо го яде от вътре. През изминалото десетилетие програмистите-емигранти в САЩ вземаха незаслужено големи заплати. На фона на изключително лошото им владеене на езика (особено при руснаци и китайци), на културния им шок, на расизма им, на живота им в етнически гета, заплатите им настина бяха незаслужени. Какво стана с голяма част от тях? В момента програмисти не се търсят, а се уволняват, тези хора остават без работа, но с уредено законово положение - най-малкото са в процес за вземане на зелена карта. Те не са започнали емигранството си отдолу, а отгоре, и са абсолютно безпомощни в "непознатата" (макар живели по 5-10 години тук) им за тях страна. Започват да хленчат, работа за по 30 000 им се вижда жалка, 9-те месеца обезщетение изтича, остават без цент. Какво имаме тук? Класически случай на неинтергиран в социалната и работна среда човек. Не е често срещано явление, но го има. Подобни хора са извор на етнически, религиозен, културен негативизъм.

Връщаме се във Франция. Какво става в една държава когато обществото като цяло поддържа огромни маси от хора (не единици като случая по-горе) десетилетия наред в социален шок, не им предоставя добро образование и не им позволява вертикално движение в обществото? Вярно е също, че вълненията в Париж нямат нищо общо с религията. Не мога да не посоча отново и шокиращия за мен факт, че полицията сваляла хората от гетата, години наред, от градските автобуси, ако речели да отидат към центъра на Париж с аргумента, че те там нямало какво да правят. За Франция щеше, разбира се, да бъде по-добре да се беше родила една френска Роза Паркс, която да им откаже да слезе от автобуса и да ги поведе на мълчалива манифестация, ама...

Когато тази година бяхме в Истанбул децата винаги гледаха някаква френска програма с черен рап. Загледах се няколко пъти в него и се почудих защо френските младежи в клиповете имитират така усилено афроамериканския рап. Тогава тъкмо излизаше на мода песента на La Razzia, "Place to be". Имаше и много други с естетиката на бунт, самота, банди, отчаяние. Всички те без нито една усмивка. Ще кажете, че е поза. Не, май беше симптоматично.
*
Гледам, че на българските емигранти във Франция не им харесва когато им предлагаме да се поучат от американския модел за интегриране. В това няма нищо лошо - Франция отива там където Америка е била преди 40 години. Готов опит - поучете се.

oIo

12 Ноември 2005 06:15

Зую, хем си прав, хем не си. Едно е положението във Франция (и в цяла Европа), където трето поколение имигранти могат да се чувстват изолирани и фактически да не са интегрирани в обществото. Естествена последица е такива хора да се маргинализират.

От друга страна, ако кажеш на някого в Щатите(Канада, Австралия, Нова Зеландия), че си трето поколение имигрант, няма да те разберат. Третото поколение е напълно, категорично, абсолютно и невъзвратимо интегрирано в обществото. Сиреч третото поколение имигранти има абсолютно същите възможности, както и наследниците на първите заселници. Ако такъв човек мие чинии или кенефи, то е резултат на неговия житейски избор и възможности. Следователно трудно можем да обясним всичко с глада на западните икономики за неквалифицирана имигрантска работна сила.

kombat #5

12 Ноември 2005 06:25

аууу, неделка в смъртен бой с програмистите...маа им, правилно, изобретиха айпитата дагае...
борбата че е безмислостна...един ще бъде победен.

Нели

12 Ноември 2005 06:28

Оло е прав, тук трето поколение емигрант не е вече емигрант. Днес четох в Тайм нещо с което съм напълно съгласна :

Оne hundred years ago, it took people two to three generations to achieve a middle-class standard of living. Today they're getting there within a generation?

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 06:30

Сред най-големите глупости, които видях в бълг. вестници по въпроса, беше и статията на математика М. Константинов, която някой пусна вчера на форума.

Зую

12 Ноември 2005 06:35

Фичо, Нели, Оло,
аз не говоря за интегрирането на имигрантите. Напротив, аз искам да изместя темата за интегрирането на емигрантите, защото тя измества основния проблем. А основният проблем е, че технологичното развитие на Запада води и до създаването на многомилионен брой нискотохнологични работни места, нуждаещи се от най-нискоквалифицирана работна сила. Става въпрос за над петдесет процента от всички работни места. И те за тези работни места им трябват необразовани хора. А заемането на такива места от емигранти е още по-добре дошло. Ако са нелегални- най-добре. Посочих причините по-горе.
Западът не само не може да се отърве от работните места, нуждаещи се от ниска квалификация, но напротив. В голяма степен новите технологии и новите видове организация водят до още по-голямо изпростявяне. За пример- старият търговски работник- консултанст, касиер, декоратор, подреждач на стоката и всичко. Сега, в големите магазини- само касиер. Само товарач. Само подреждач на стока. Работата изпростява все повече, става все по-еднообразна, и се нуждае от все по-прости хора.
Извинявам се за примера с пирамидата по-горе, тъй като съм забравил как точно се казваше обемната фигура, когато повдигаш основата на пирамидата. Но вие разбирате смисъла.

Нели

12 Ноември 2005 06:51

Абсолютно вярно, Зую. Американските работодатели роптаят срещу малкото визи, които са дават на нискокфалифицирани работници. Смята се, че недостигът им ражда безработица и сред висококфалифицираните. Засега Америка се справя полулегално с този проблем. Мнозина работодатели си затварят очите пред имиграционния статус на хората пресичащи южната граница на САЩ.

Проблемът на Франция, обаче, е че тя желае да държи няколко поколения нископлатени работници на началния им социален статус, в гета Това зарежда обществото им с напрежение. В Америка, ако таткото мексиканец разнася пици неговото дете вече ще стои най-малко зад гишето в банката или зад операционната маса в болницата и ще помага на хирурга. Правото на образование и социален растеж в Америка е свещен. Във Франция е негласно забранен.

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 06:58

Така е, но да не забравяме, че физическата работа сега е много по-лека от преди сто или 50 години, и поне в Америка има сравнително висока вертикална мобилност - никой няма да седи stocker в Уол-Март и шофьор в UPS цял живот. Тия места се заемат временно от хора в нужда. Ето сега в Ню Орлийнс плащали по 6 хил. долара бонус, ако се навиеш за работиш една година в Макдоналдс. Всеки средно интелигентен, като остане една-две години на такова място, може да бъде повишен до управител, получават и 1% от оборота и имат бенефитс. Покрай Катрина ще има стотици хиляди нови работни места в строителството, и всеки който научи занаята и езика за няколко години може да си отвори бизнес. Шофьора в UPS може да стане шофьор в МТА - със статут на чиновник. Касиерката в Уол-Март да завърши задочно за мед. сестра в комюнити колиджа - сестри се търсят. Добрите работници никога не са достатъчно много и всеки може да си намери мястото ако и да не успее веднъж.

oIo

12 Ноември 2005 07:00

Имам приятел французин, чийто татко адвокат, вече пенсионер и поляк по рождение, е щастливо женен за французойка в далечната 1958 г. В квартала още му викат "поляка". Доминантен признак.

portal

12 Ноември 2005 10:10

Парграфе не си прав аз съм сигурен че е бил Волен и АТАКА, просото няма как почерка е същия

, тва дето има АТААК по СКАТ е алиби, тва му е двойник

milcho

12 Ноември 2005 10:12

Леви десни все обяснения, но авторе това не са араби, а френски колониални африканци предимно от Алжир, Мароко, Западна Африка Чад и прочие и както и да си въртиш задните обяснения, подтекстът ти е ясен: щом си беден или си тъп, невъзприемчив, мързелив, фанатик и разбира се... комунист, но от това проблема не се решава, а само се замъглява... Навремето Людовик 16 също се е чудел кво искат тези въшльовци, та в Париж пеят неква си Марсилеза, такъв хубав живот им е устроил, и що не ядат пасти, сега Ширак и неговия десен френски проект, като тебе блюдолизните журналисти се чудите на "Гетолезата", във вид на пламнали коли на "средния" французин. Мира Янова даже е удивена, кво искат тези младежи, та тия гета, тя ги видяла и били много по добре от нашите панелни комплекси благоустроени? получавали социални помощи, що ли не си траят? Но нейсе всеки възприма света с корема си и от "проекта" с който участвува в лапането и защитава...Нейсе запуши я...

mochko

12 Ноември 2005 10:42

тц, тц, тц....

Редактирано от - mochko на 14/11/2005 г/ 17:17:21

Cruella de Vil

12 Ноември 2005 11:20

Зую,
След като не си образован и не знаеш езика не можеш да се надяваш на висококвалифицирана работа. Това са реалностите, не че аз го казвам. Между другото, в Ирландия има местни чистачи, общи работници, боклукчии... Хората не се срамуват, а вършат всякаква работа.
Моята теза е, второто поколение вече има възможност да се образова и да се реализира според способностите и амбициите си. Тук имигрантските деца ходят на училище с всички останали. Някои от тях проявяват забележителни способности. Със сигурност утре няма да бъдат общи работници.
Темата за Франция вече взе да поомръзва. След като либералите отново засипаха публичното простравство с обвинения в расизъм, за кой ли път реалистично мислещите граждани бяха натикани в ъгъла. Мене да питате, опасността идва и от тези 86% от френските граждани, които искат ред и спокойствие. След като управляващите се показаха направо смешни пред тълпите от лумпени, следващият път като нищо Льо Пен ще спечели половината от гласовете на французите. Това би бил краят на френската демокрация.
А, като говорим за демокрация, не трябва ли да разбираме защите на правата на обикновените, лоялни граждани? Омръзна ми да повтарям - интеграцията е дело най-вече на самия интегриращ се. Всеки, живеещ в чужбина го знае. Вместо да възприемат френските ценности, имигрантите се мъчат да наложет на обществото свои, несъвместими както се оказа, модели. Причината за провала на "френския модел" е точно тази несъвместимост на културите. Далеч по-либералната към имигранти Великобритания също има проблеми (терористите бяха местни!). Несъвместимост съществува и между самите имигрантски групи. Наскоро се трепаха караибци и пакистанци из имигрантските квартали. Така, че проблемът не е в липсата на толерантност от приемащата страна, а липсата на толерантност от страна на интегриращите се.

Ку-Ку

12 Ноември 2005 11:30

30 хиляди долара (2000 евро на месец по нашенски) програмистите могат да изкарат спокойно и в България, на по-висока, но не мениджърска позиция, особено пък ако имат предишен опит в американски компании. Хем ще могат да си пцуват циганите и да си гласуват за Атакаа! без да търпят критики от децата си. Иначе съм напълно съгласен, че това съсловие се състои главно от асоциални типове със често крайни схващания за политика, бизнес, човешки отношения и т.н. - нормално е, никой не им държи сметка за тия отклонения, при тях положението е шапка на тояга, уманитари, унсс-ари и други умници много, а (добри) програмисти малко.

Hugin

12 Ноември 2005 11:39

То за това е измислен принципа на Окам - ако се опитваш да обясняваш палежи, извършвани от арапите, не притуряй и негрите и франковете, че ще стане по-сложно и по-необяснимо.

ve

12 Ноември 2005 11:41

"Настоящият опит за обяснение... има едно предимство - иска да покаже обърканата сложност на нещата, хетерогенното множество на различните "виновници", случайното съчетание на вътрешни сили и контрасили с външни, неочаквани контексти. А ако тази сложност бъде обяснена достатъчно просто, така че да стане част от масовото политическо мислене, навярно лесните и бързи радикални рецепти ще намалеят. А заедно с тях ще намалее и опасността те да се окажат сбъдващи се предсказания".- цитира се Кьосев.
Диамат в действие. Мисловните процедури, по които се движи проф. Кьосев, ме впечатляват със своята претенциозност и заедно това с липсата на каквато и да е саморефлексия по отношения на получаваните мисли. Като за вестник всичко това е нормално. Но такова е и положението в неговите книги и "научни" становища. Тъжно, много тъжно.

historian

12 Ноември 2005 11:43

Че става въпрос за сложно, еклектично и хетерогенно явление е ясно. Само че анализите, коментарите, тълкуванията, пророчествата изразяват просто позицията на техните автори. Позицията на младежите, извършващи погромите, не само не е позната, ами често такава просто няма. Насилието не се нуждае от аргументи, в които пък е главно силата на анализаторите. разминаването на "ляво" и "дясно", на радикален ислям и либерален етнически модел и какво ли още не, слабо касае тези младежи, които отправят предизвикателство към самата обществена система, към която се отнасят и техните родители. Родителите могат да са всякакви- независимо дали осъзната в някаква политическа идея черна интелигенция или необразовани, хронично безработни жители на гетата. Всички те са част от една система, която младежите провокират, преди да я приемат по някакъв индивидуален или групов начин. От гледна точка на обществото обаче, особено обезпокоително е обстоятелството, че всички страни в конфликта проявяват еднаква враждебност към реда, закона и властта.

Cruella de Vil

12 Ноември 2005 11:50

Нели,
Не бих казала, че заплатите на програмистите са незаслужено високи. Тази професия изисква не само огромни познания, интелект, но и способност непрекъснато да се учи нещо ново - тъкмо се приключи един проект и за следващия трябва да се разучава нов програмен продукт. Това изисква огромно психическо и физическо напрежение и абсолютна отдаденост на работата. Вярно е, че повечето от тях трудно контактуват с хора от различна среда, но веднага се сработват със себеподобни. Сигурно изглеждат доста странни отвън, но не и за човек с близка до тяхната професия.
Нормално е при съкращения тези хора да са стъписани. Тясната специализация предполага, че едва ли биха вършили нещо друго на същото професионално ниво. При пълната отдаденост на професията за тях това е истинска житейска катастрофа. Тук не става дума само за парите - става дума за неудоволетвореност от работата. Не че не могат да вършат нещо друго, никоя друга работа не би ги правила щастливи.

Дядо Виктор

12 Ноември 2005 12:32

Виждам, че в някои от коментарите дотук на Франция и французите (а и на всички западноевропейци) се предлага да черпят с пълни шепи от "готовите решения" на американския модел. Дотук - нищо ново и нищо лошо. Нека обаче отчетем някои разлики, които (кой знае защо) се премълчават.

1. САЩ решава значителна част от проблемите и социалните протести, свързаните с интеграция на малцинствата (или липсата на такава) чрез поддържането на доста широка мрежа от затвори. Във Форума се подвизават доста защитници на човешките права, които могат да потвърдят статистиките: САЩ са на първо място в света по брой на затворници на глава от населението (701 на 100000 души); следват такива титани на демокрацията като Русия (606 на 100000), Беларус (554), Казахстан (522). По абсолютни стойности САЩ са също на първо място: 2.03 милиона затворници. Следва Китай с 1.51 млн, Русия с 860 хиляди и т.н.
Характерно е, че сред тези 2.03 милиона процентът на "малцинства" (чернокожи, хиспаникс и др. ) е общо 66%, макар тези малцинства да формират в момента само 33% от населението. Американското общество е готово да плаща за годишната издръжка на един затворник повече, отколкото за годишната издръжка на един студент. Това, несъмнено, е също начин за "решаване" на проблемите. При желание, той може да бъде наречен и американски модел за успешна интеграция.

2. За сравнение - средният брой на затворници в Западна Европа е около 75 на 100000 (т.е., близо 10 пъти под "световното" американско ниво). Това, на което залага Европа, е социалният модел на интеграция - вместо да дава парите за затвори, да вложи същите (че и по-големи) пари за мероприятия за интеграция и за социални помощи. Води ли този модел до проблеми? Очевидно - да. На първо място е това, за което Круелла говори по-горе - "интеграцията е дело най-вече на самия интегриращ се". Когато подобно желание за интеграция липсва (или, обратното, започне активно проповядване и провеждане на дезинтеграция) - няма да е чудно наистина нещата да отидат към "американския модел". В този смисъл един президент льо Пен едва ли ще означава нов Хитлер или край на демокрацията във Франция, но определено ще означава край на редица социални програми, равнение по брой на затворниците на глава от населението със световните образци, и (най-вероятно) опити за връщане на смъртното наказание. Прочее, даваната за пример Великобритания (водена от социалиста Блеър) върви точно по този път: там има 150 затворници на 100000 души население, най-високият показател за Западна Европа. Оставям на желаещите да познаят какъв е преобладаващият етнически състав на тези затворници.

Heat

12 Ноември 2005 13:40

Дядо Виктор, Брилянтно казано и аргументирано!
Само да добавя, че при прилагане на пазарен фундаментализъм и криворазбран "либерализъм" с нарастване на безработицата или друг вид по-масово обедняване, има статистически доказано сериозно увеличаване на престъпността и съответно на затворниците. Сериозно се увеличават и психичните разстройства и броя на хората в психиатрични заведения, увеличават се самоубийствата.... Скачат и "традиционни" неща като инфаркти, инсулти и подобна класика. Данните за тези неща при сравнение на различните модели също са изключително интересни.

Редактирано от - Heat на 12/11/2005 г/ 13:47:02

Cruella de Vil

12 Ноември 2005 14:32

Тук много се писа, как общините набутвали имигрантите в гета. Хайде да видим как се образува едно гето.
Общината строи апартаменти или къщи и ги раздава на бедните (местни и имигранти). Напълно прилични жилища с транспорт и инфраструктура. Елате да ги видите след няколко години! Не само кварталчето, но и околните квартали пропищяват от престъпност и вандализъм. Цените на жилищата на собствениците падат и те не могат да си вземат парите, които са дали за тях.
Да не мислите, че това са крайни и забутани квартали? Не, голяма част от тях са в центъра или близо до него. В такава близост до центъра цените на жилищата (даже едностайни апартаменти!) са доста солени и за работещите. Затова и работещите се принуждават да си купят жилища в околните градчета и селища и да пътуват по 2-3 часа всеки ден. В замяна на това неработещите си живеят в центъра.
Жив пример за гето е Харлем, който преди години е бил приличен еврейски квартал.
На времето Столипиново беше смесен квартал. Какво стана с него? Някой да е виждал скоро еднофамилните къщи, строени за ромите?
Сега за твърденията, че училищата в бедните квартали били на ниско ниво. Ами след като тези квартали масово се напускат от всеки, който може да се изнесе оттам заради високата престъпност, какво може да се очаква? Нямало учители? Кой учител ще рискува да го оберат или набият развилнели се хулигани, срещу които полицията е безсилна? Съвсем нормално е родител с някакви амбиции да си премести детето от такова училище.
Това, за което либералите обвиняват държавата всъщност са естествени процеси. Никой на може да накара насила хората да не напускат такива квартали, както и да си записват децата в училища с висок процент хулигани.

Бай Иван

12 Ноември 2005 17:11

Какви ли не украшения се измислят на естествени процеси описани, къде верно , къде не от Чарлз Маймуната и доразвити най–вечче в маймунско диалектично направление от комунистическите и побратимите фашистки и религиозни идеолози. Дори Небето си има Рай и Ад, а ние искаме да направим на Земята само Рай. Не става, не се балансира, увисва. Въпросът е до колко може да е контролируем размерът на Адът на Земята. За сега всякакви форми на контрол , вкарването му в някаква приемлива рамка остават не успешни. Адът расте ежедневно с милиони и няма никаква переспектива за тях да влезнат в свиващия се Рай на Земята. Една от тъпите религии, ислямът /то коя ли религия не е тъпа/ дори се изхитри и предлага на своите фенове директно дебитно–пътна карта за Небесния рай включваща бонус от 72 възстановяеми девици.
Търсене на заровенето куче в старите колонии е само опит на нескопосани журналисти да избягат от нелициприятния отговор, а той е –
хлебарките се размножават по бързо и са по устойчиви на климатични промени от пчелите, въпреки че последните имат оръжие за масово и единично поразяване, а хлебарките са само гнусни , създават гета, а не кошери. Някои казват имало нужди и от хлебарки. Може би – в Тайланд ги ядат силно припържени.

Чичо Фичо

12 Ноември 2005 18:23

Круелка, не си съвсем права. Харлем не е "жив пример за гето" - това е значителен район с размери примерно три и половина на два и нещо километра, в който се намират няколко гета (социални жилищни комплекси за бедни), но също и много добри и даже скъпи квартали като Шугър Хил и Хамилтън Хайтс, поне четири университета, които се сещам, вкл. Колумбийския ун-т с Айви лийг колежа си, вероятно най-красивия в архитектурно отношение готически колеж в САЩ, Сити колидж, много реновирани социални едно - двуфамилни къщи, може би стотици красиви църкви, няколко големи парка, спортни съоръжения, музея, големи магазини, хубави ресторанти, офиса на Бил Клинтън. Харлем е център на черната и Third-World култура не само в САЩ, а и в света - с прочути джаз клубове, театри, църкви, литературни места, световен trend setter в черните моди.
*
Харлем почернял чак след ПСВ, когато един черен бизнесмен почнал да купува апартаменти от ирландци и евреи и да ги продава на черни, които идвали от юг да търсят повече шансове след демобилизацията. Много от тях музиканти, добили самочувствие във военните оркестри. В края на 20-те Харлем бил най-благополучното място за черни в света, в апартаментите вода, тоалетни, градски транспорт - метро 2 и 3 стигнали по това време и ускорили заселването. В 30-те клубовете в Харлем привличани богатите сноби от центъра - Cotton Club на 142 и 7-мо Армстронг, наблизо - Елингтън. Париж се учил от Харлем, виж Джозефин Бейкър, идва на Златния Орфей.
*
Бедствието дошло чак в 40-те години от пренаселване и невъзможност да се местят в околните бели места, никъде не ги искали. В момента нещата се подобряват всяка година и в Харлем пак има хотели, много туристи, вкл. французи, които си падат по джаза и да са "looke Harlem" като в песента на Патриция Каас. Познавам бели французи, които живеят там.
*
В Ню Йорк произхода на гетата е: градът изкупува западналите квартали slums (това са 4-етажни тенемент билдингс с познатите пожарни стълби като навсякъде другаде в града), особено в които се появи хероин, събаря ги и строи жк-та с тухлени блокове от 5 до 25 етажа, с градинки, детски площадки, перални, паркинги и клубове, и настанява хора с малък доход на символични наеми, предприятието е NYCHA, New York City Housing Authority. За апартамент 100 кв - наем до 200-250 долара на месец с парното и топлата вода - имат и климатици по прозорците. Благоустрояват ги постоянно и само дето входовете на блоковете им са оковани с тенеке като в затвор, иначе са далече по-хубави от софийските панели в Младост. Освен това гетата обикновено не са много големи и не са излирани от града, някои са и в центъра на Манхатън - зад Метрополитън опера, до резиденцията на кмета Грейси маншън. Свързани са с градския транспорт, имат много училища.
*
Общ изглед на Харлем от запад, отпред Ривърсайд чърч, вляво жк от субсидирани кооперации Морнингсайд хайтс, над тях - гето (по-невзрачните кафяви блокове). Ето по-отблизо гето в Харлем, вдясно - естакадата на метрото тук
*
Въпреки това гетото е голямо зло - дългите километри гета, построени от градустройствения бос Робърт Моузис в 40-те до 50-те години в Бронкс, Куийнс и Бруклин създават твърде голяма концентрация (не абсолютно, понеже стандарта им е по-добър от на повечето софиянци, но) на относително бедни, които живеят цял живот само сред други бедни. Тези места са родина на хип-хопа, възникнал първо в Лонг айлънд сити (Куийнс), в голямото гето с Y-образни блокове под Куийнсборо бридж, и после в Бронкс. Как може да се издигнеш за косата, щом живееш само между бедни и не виждаш никакъв друг пример?
*
Приказките за големите пари на дръг дилърите са раздувация - един чикакгски социалог индиец показа, че от около 50 хил. дилъри в Чикаго само 120 босове били богати (колкото успешни лекари, 300-400 хил. на година), а 95% от хората не получавали нищо, само стажували и си рискували кожите в надежда да се издигнат. Затова и живеели в гетата с майките си.
*
Аз съм за по-голяма пъстрота - без гета нито за бедни, нито за богати - каквито има по Пето авеню и в скъпите събърби. Гетото за богати също не е отрадно място. Идеалът ми е на всеки блок (каре м/у четири улици) да има и скъпи маншънс (особняки), и горна средна класа апартмент билдингс, и по-евтини walk-up апартаменти, и социални блокове - всички да се мешат на улицата, в магазина, в училището, на спирката, в гаража. Уличните празници са много популярни и често ругани заради спирането на движението. Гетоизацията на училищата е голямо бедствие - много от неелитните държавни училища са 99% малцинства, а в частните са 95% бели богати деца.
*
Държавата трябва да се намесва активно да осигурява повече diversity в кварталите и училищата, тук съм за левите, както корпорациите си имат diversity рекрутери, отговорни да намират квалицифирани малцинства за работници по квоти. А не да чака самите давещи се да се издърпат за косата. От друга страна, да не се обидят десните, съм за ваучерите, които да позволяват на хората да прехвърлят парите от бюджета за училище за всяко дете към частните училища - примерно дават ти чек (ваучер) за седем хиляди долара срещу таксата ти за частно училище (сега си плащаш сам, нищо, че не използваш бюджетните пари). Това е анатема за левите, понеже държавни пари могат да отидат в религиозни училища, агитиращи срещу абортите и Дарвин или за ислямски джихад.
*
По изказването на Виктор - голям аргумент на левите в САЩ и безспорно броят на затворниците, процентът затворници от малцинствата (на Райкърс айлънд в Ню Йорк - 99%) и на осъдените на смърт - 95% е културен остатък от робството и колониалната епоха. Криминалното правораздаване към малцинствата е често сурово по староанглийски и по колониалному. Американските десни (в тоалетната на работата ми слагат Дейли нюз и почти всеки ден го сканирам) тази седмица се възмущаваха от мекотелостта на френската полиция. Дела като за Амаду Диало постоянно поставят под съмнение "интегритета" на нюйоркската полиция към черните. Но от друга страна и affirmative action е мощна "индустрия" и Америка е доказала, че може да се променя успешно - за 40 години, Викторе, се промени коренно по отношение малцинствата, промени се мисленето на мнозинството обикновени бели американци. Има лоши хора, има bigotry сред всички раси, има го и на форума, но като цяло нещата в САЩ се развиват накъдето трябва.
*
Да не забравяме, че Европа стана социалистическа и хуманна и премахна смъртното наказание едва десетилетия след ужасния крах на европейския хуманизъм във ВСВ и под американски чадър (помним френския филм "Двама мъже в града" с бившия бандит Ален Делон дето му отсякоха главата и доброто ченге Жан Габен, това е в 70-те години!). В САЩ по разбираеми причини движението към хуманизма става "органично", от вътрешни импулси. Затова все повтарям, че САЩ е органична демокрация. САЩ е историята на това как едно английско пуританско колониално общество, което би могло прекрасно да стане и нещо като бурска Южна Африка, под натиска на обикновените имигранти с много борби станало и става пред очите ни нещо съвсем друго.
*
Та Франция трябва да се учи много от САЩ не в блуса, джаза и хип-хопа, не в бизнеса и компютрите, което отдавна го прави, а в политическата история, работата с малцинствата и особено - в понятието си за френскост. Понятията на просвещението и Великата френска революция са си понятия на 18 в. САЩ също възникна като република от 18 в., по Лок и Русо.Още преди френската революция. Но не остава в рамките на 18 в. Не защото е по начало велик, а защото обикновените хора го правят.

Редактирано от - Чичо Фичо на 13/11/2005 г/ 05:00:59

Общо	440,757,402
Активни	277
Страници	13,869
За един ден	1,302,066