Разправят, че все ни пращали на кино. Този път - да гледаме "Български пациент".

- Нема такъв филм - ще каже някой - за българското здравеопазване!

- А да не би да имаме здравеопазване? - ще се озъби друг. - Или пък филмопроизводство?

- Въртим се като алтави - ще изфъфли беззъбо трети, - свят ни завиват. При тия скъпи погребения направо ни завиват и оня свят. За вкъщи...

Няма как обаче - е моето експертно мнение, - трябва да се живее!

Та по тая обективна причина, да знаете, българинът си е пациент. Щото хич не е добре.

И как ще е добре, щом дори кога се кефи на маса, пее "Болен ми лежи Миле Попйорданов"... Това здравомислещ човек ли е?

- А защо - питам го аз тоя кефещ се българин - болен лежи Миле Попйорданов?

- Е па, сигурно - отвръща ми той - поради здравната реформа.

Айде пак пустата здравна реформа. Вместо да седнем пред една (здравна!) каса бира и да се разберем като хората...

- Че какво й е на реформата? - викам. - Я какви хубави клинични пътеки е опънала пред нас. Да ти е кеф да опънеш петалата!

Той, българският пациент, се замисля. А аз продължавам:

- Освен това, драги, човек винаги има шанс да бъде излекуван. Стига да направи някакво, разбира се, прилично дарение на съответната болница и по-специално на лекуващия го лекар.

- Знам - отвръща той - обаче ми е болно... Че това... с даренията, де... не се прилага и другаде. Например в градския транспорт.

- Като как да се приложи?!

- Ами например - премрежва поглед той, - искаш да отидеш от "Младост" до "Люлин". Няма значение, че имаш билет или карта. Те са си нещо като клиничната пътека. За да стигнеш обаче, трябва да направиш дарение. Ей тъй ще се решат значи и проблемите на транспорта!

Особен блясък забелязвам в очите на този български пациент. И в този момент ме стресва камбанен звън.

- Хм - най-искрено се учудвам, - за кого ли бие камбаната?

- За този - отвръща моят събеседник, - който е успял да я ритне!

Блясъкът в очите му става още по-особен. Решавам да го заведа направо в здравното министерство, където по стечение на обстоятелствата съм експерт.

- Г-н министре - докладвам чинно, - дошъл е един болен.

- Че за какво е дошъл тоя болен? - изненадан е министърът, сякаш като е здравно министерство, само здрави хора трябва да идват в него.

- Е па, сигурно - отвръщам - този болен ни носи от някого много здраве.