Миналата седмица ми се обади дъщерята: "Така и така, заета съм, иди да вземеш детето от училището!" Отидох, видях и к'во да ви кажа - изостава българското училище от живота и това си е!

Защо например е нужно подрастващите да пушат ей така, на улицата, пред школото и да питат за огънче влизащите и излизащи в сградата техни учители? Що за нецивилизованост? Не може ли да се направи това, което би хрумнало всекиму - просто на всеки чин да си има пепелник, та хем да дърпа тийнейджърът от цигарата, хем да решава, да кажем, задача от просто или по-сложно правило?

Огледах им и лавката и направо за главата се хванах! Ма какво е сега това? Никакъв асортимент! Само марихуана и някакъв изветрял канабис! Налага се децата да притичват сред фучащите нагоре-надолу автомобили до кафенето на отсрещния тротоар, за да си вземат дозата хероин или екстази! Може ли подобно отношение към подрастващите? Ми ще ги блъсне някоя лека кола! Вярно, има на улицата полицай, но знае се, той е там не за да пази децата от пътнотранспортно произшествие, а да се грижи да не се случи нещо лошо на тукашните наркопласьори, които вечерта ще му връчат процент от печалбата.

Не може така, двайсет и първи век сме, утре в Европа ще влезнем, как ще ни гледат онези там евроатлантически хора?!

Една майка, и тя като мен, детето чака, много възмутена:

- За главата съм се хванала! - вика. - Възраждат тоталитаризма! Пак униформи ще въвеждат! Значи решили са - всички ученици да идват на училище с бронежилетки! Щото наблизо местни бизнесмени често дискутирали насред улицата върху техни там производствени проблеми! И летят - кога куршуми, кога взривени автомобили, кога бизнесмени! Цели или на части... Добре, съгласна съм! - тревожи се госпожата. - Опасно е, трябва да са с бронежилетки! Но защо всичките да са такива униформени - зелени на кафяви и жълти ивици? Взимали ги от военните? Ма, господа, дайте да се разберем - става дума за училище в европейска столица, а не за Пустинна буря! Това унифицира младите хора, убива уникалността на всеки от тях! Ваш дълг е да се погрижите да има бронежилетки във всякакви разцветки и за всякаква индивидуалност - на пеперудки, пепитени, шотландско каре, флорални на розички... Представяте ли си каква гледка ще бъде един училищен двор в слънчев ден и децата сред него, всяко във своята цветна бронежилетчица! Това няма да е двор, а цветна градина!

И дядо един се намеси в разговора.

- Как сте с презервативите? - пита ни. - Ние направо за главата сме се хванали! Класната на нашето Миме иска всички да имат поне по десет в чантата! Сутрин проверява и нямаш ли - връща те от училище! Миналата година искаше по пет, но сега им викала: "Пораснахте, вече нови отговорности като граждани носите!" Значи кварталната ни аптекарка с такова подозрение ме гледа, чак се изпотявам. Види ли ме да влизам в аптеката и: "Дедо Петко, пак ли презервативи, бе! Що не вземеш нещо за кръвно, а само презервативи мъкнеш!"

- Така е! - ръкомаха оная, майката антитоталитаристка, дето се бори против униформените бронежилетки. - И ние маса пара за противозачатъчни пръскаме! Дойдоха червените на власт! Е, айде да ви видя, като сте социални и загрижени за подрастващите! Само безплатни учебници не стигат! Защо трябва да смятаме, примерно, единствено буквара и първата читанка за учебни пособия? Презервативът, питам ви, какво е?

Не, не - изостава училището от живота и това си е!