Излезе ми цирей на врата. Ей толчав, като агнешка главичка. Лошо. Аз и без това не си въртим врата много лесно - ризите са ми осемдесет и шести номер - а с тоя цирей - хептен. Боли, се едно зъб ти вадат. Ама ти вадат зъба през врата. Закъсах.

Чакам ден, чакам два - не минава. Разправям на Компира.

- Компир, - викам - лошо, Компир! Ше требе да се ходи в болница!

- Нема проблем, шефе! - вика Компира. - Ти само кажи в коя болница, веднага те карам!

- Е, там е проблема - викам. - В коя? Я проучи къде са най-добри по циреите!

Компира тракна токовете и изчезна. След половин час се връща.

- Събрах - вика, - шефе, оферти от сички болници! И сичко съм записал!

- Давай! - викам.

И Компира зе да докладва. Чете:

- Болница "Света Параскева". Отлични условия. Сауна, джакузи, тенис-корт!

- Абе къв тенис-корт, бе! - викам. - Скивай ми врата! Може ли с такъв цирей тенис да се играе?!

- Момент, шефе! - вика Компира и пак фиксира листчето. - Болница "Свети Николай Мирликийски". И там отлични условия. Билярд, боулинг, закрит басейн, китайска кухня…

- Абе, Компир! - прекъсвам го. - Бе цирей имам на врата, бе Компир! Не ми требва билярд, а ми требва доктор!

- Разбирам, шефе! - вика Компира. - Обаче нали требва да избереме най-добрата болница! Ей тая е екстра! "Света Мария Магдалена". Нощен бар, стриптийз, тайвански масаж. Киро Перуниката е лежал в нея, много е доволен! Така, вика, не съм се кефил и на Хаваите! Верно, вика, скъпичко, обаче па обслужване - отсекъде!

Аз зех да се нервим. Почвам да скърцам със зъби. А Компира продължава:

- Но ти понеже, шефе, си падаш по културата, ей тая най ше ти пасне. Болница "Свети Серафим Чудотворец Кипърски". Има изложбена зала, кафе-театър, библиотека, антикварен магазин…

Е, тука вече не издържах! Такъв шамар му отлепих, че му се отвинти тиквата.

- Що ме биеш, бе шефе?! - мига Компира. - Ква грешка направих?!

А аз вече - бесен!

- Ей са - викам - ше та кажа ква грешка си направил!

И - шат! - втори шамар! Посегнах и трети път, обаче циреят така ме простреля, че ръката ми се удърви у въздуха. Свалих я внимателно и - леко-леко назад - седнах у фотьойла.

- Компир! - викам. - Само да ми мине тоя бушон на врата, ше те обезкостим, да знаеш!

- Що, бе шефе?! - пита той и си търка ухото.

- Щото така! - викам. - Аз те пращам да ми намериш болница, да ми излекуват цирея, а ти ми рекламираш джакузита и изложбени зали!

- Ми това предлагат първокласните болници, бе шефе! - дига рамене Компира. - Има една - "Свети Петър" й е името - там предлагат и луксозни погребения! Ама ти не ми даде да стигна до нея!

- Ше стигнеш! - викам. - Много скоро ше стигнеш… Точно до нея!…

И пак заскърцах със зъби, щото циреят пак ме простреля. И в тоя момент Компира най-после каза нещо умно:

- А за цирея, шефе, нема кво да се плашиш! Като бех малък, баба ми ми лекуваше циреите със суров картоф! Лепне отгоре парче суров картоф, превърже го и след два дена - айдеее! Аз понеже си ходех се с картофи по мене, затова ми излезна това име - Компира! Хич не го мисли цирея, шефе!

Да е жива и здрава бабата на Компира, след два дни наистина бех като нов! Живнах! Сега мисля да пообиколя некоя и друга от първокласните болници. Поразпитах аз колеги, похвалиха ги. Не лекували много-много, обаче вътре наистина било обстановка - супер шик.