Преди да продължиш надолу, читателю, имай си едно строго наум, че "информацията" в тези редове е, меко казано, непроверена. Публикуваме текста като пример за дръзко въображение, което буквално поглъща и смила сивата действителност, за да ни разкрие един нов, чуден и пъстър свят... Ето и самия текст, който предаваме по журналистическия метод "копи-пейст", от БТА:



На всеки 7 години човечеството научава за ново племе на диваци. Руският пътешественик Анатолий Хижняк и негови колеги неотдавна се завърнаха от Папуа-Нова Гвинея, където се натъкнаха на село на канибали! Хората на племето и досега живеят в... каменния век, пише в. "Московский комсомолец".

В Папуа-Нова Гвинея има 300 "цивилизовани" племена, но сред пътешествениците отдавна се говореше, че в джунглите все още са се запазили народности, които живеят така, както са правили това и предците им преди 40 000 години, разказва Хижняк. Папуас водеше нашата експедиция покрай река, през гора, покрита с джунгла. Всички местни племена се славят със своята кръвожадност и канибализъм. Много мисионери, които са ги "христианизирали", са били изядени от същите тези папуаси.

Всяко селище си има граница. За да продължи нататък пътя си един пътешественик, той трябва да се "откупи на митницата". Като подкуп руснаците са използвали живи свине. Експедицията е водила със себе си цяло стадо от тези животни, тъй като сред канибалите те се смятат за рядък деликатес. Папуасите задължително колят прасенце само на сватба.

"Последното село, където папуасите още носеха европейски фланелки и използваха железни тенджери, се казваше Помена. След него следваше непроходима джунгла - разказва Хижняк. - След една седмица се озовахме край село от няколко кръгли колиби."

Като видели руснаците, местните жители хукнали да бягат.

"Едва на смрачаване при нас дойдоха мъжете - страшни, изрисувани с кал, с "пиърсинг" от кости на торбестото животно кускус (Phalanger - лат., родствено на опосума - бел. БТА) в носа - казва Анатолий. - Облеклото се състоеше само от бамбукови тръбички, в които те криеха мъжкото си достойнство. Ние вече знаехме, че дължината съответства на статута на дивака в племето. Впрочем, празното място в тръбичката папуасите използват и вместо джоб - крият там тютюн и различни билки."

Анатолий Хижняк подарил на вожда на племето дузина пионерски връзки: "Бил съм при племена в Африка и Южна Америка: диваците обикновено предпочитат украшения от червен цвят. Цветът на кръвта и страстта."

Папуасите веднага си завързали пионерските връзки - едни на врата, други на главата, трети около бедрото... А за да се запознаят с продукцията на железния век, белият човек им подарил октомврийски значки с образа на Ленин, които се оказали много удобни за разравяне на земята.

"Те ме взеха със себе си на лов, където използваха само отровни стрели и каменни брадви - разказва руският пътешественик. - Жените с поли от листа готвеха по много интересен начин. Първо палеха огън върху купчина камъни - чрез триене на клонки от суха лиана в две пръчки. След това изсипваха нагретите обли камъни в яма, отгоре поставяха големи листа, върху тях слой месо от кускус, още листа, а после покриваха всичко с пръст. След три часа месото, опечено в собствения си сос, бе готово!"

Папуасите наричали племето си джали. Повече диваците не казали на пътешествениците нито дума. На сбогуване руснаците забили на вековно дърво метална табелка с надпис "Руско географско дружество", а до нея - знамето на Русия.

"Самите те направиха тук олтар от камъни за своите жертвоприношения - разказва Анатолий Хижняк. - Навярно са ни приели за посланици на небето. Мисля, че това е главната причина, заради която не ни изядоха."



Послепис: И още една малка особеност. Наскоро отдел "После" проведе колективно културно-образователно мероприятие - гледахме филмче по "Дискавъри" за живота на едно намибийско племе. Елементи от филма - разкрасени, доразвити и канибализирани - забелязваме и в настоящия пътепис; допускаме, че "Московский комсомолец" също е абониран за "Дискавъри", което е похвално, откъдето и да го погледнеш.