Бесовете се въртяха в кръга на ритуалното хоро. Междуетажната площадка беше тясна за всички духове и халите фучаха нагоре-надолу по стълбищата, по които бяха насядали малките кривокраки караконджоли. Встрани от хорото, до елтаблото, полунощница в аче-бяло сплиташе косите на млада юда-самовила, а горе от отдушника се чуваше вой на рарог.

Дежурната кикимора, побеляла старица, живяла преди векове на това място, вдигна ръце и всички утихнаха. Шестокрилите хали увиснаха, пърхайки във въздуха като колибри, орисниците млъкнаха, а брегините накацаха по парапета.

- Имам новина за всички ви. Банниците са развързали езиците на няколко човека и са разбрали какво се канят да правят. Ще строят небостъргач. В това нямаме никакво съмнение.

- Това какво е? - позаинтересува се един дворник. - Напоследък дворовете и градинките са все по-малко и по-малко. Просто няма къде да се живее. Човеците така преобразиха Яв, че просто не мога да мисля за бъдещето.

- Небостъргачът е нещо като многокатова къща. Ще има закрит парк-градина, така че дворниците и овинниците ще има къде да бесуват на воля.

- Ще има ли и блатце? - позаинтересува се блатникът.

Кикимората се замисли, опитвайки се да си спомни детайлите:

- Май не, но ще има плувен басейн на покрива. Окей?

- Хм, на басейните много често им сменят водата.

- Водникът ще ти помогне. Като повелител на реките, ще контролира ВиК-мрежата на небостъргача. Бъди сигурен, че ще идва повече вода от дъждовете, отколкото по тръбите.

Воят на рарога в отдушника се засили и свистенето, от което всеки човек би посегнал към втория комплект тапи за уши, се оформи в думи, висящи във въздуха като субтитри:

- Рарозите ще поемем климатичната инсталация. Ще сеем кавги и омраза по всички етажи на сградата. Ще циркулираме слухове, ще продухваме сплетните - изсъсквайки това, рарогът включи вентилацията на по-високи обороти и се понесе с въздушната струя. Косите на юда-самовилата се разрошиха. Полунощницата, която я сресваше, се обърна към кикимората.

- А ние с полудницата какво да правим? Съвременните хора вече не се боят от разпътния час. Работят като гламави по пладне и в полунощ.

- Ъ, кабелите. Ще поемете мрежовите кабели в стотиците офиси. В ранните часове на деня, тогава, когато дори и сисадмините спят, ще преплитате кабелите в небостъргача. Нека всяка сутрин мрежата да е тотално оплетена.

- А за юдите-самовили ще се намери ли място?

- Май не, освен ако не се преквалифицирате. Добре е да се вселите в компютрите. Когато спипате служителите да бродят из пътеките на интернет, завличате ги до сладострастните сайтове-полянки и там ги омайвате с прелестите си.

В този миг от по-долните площадки се чу шум. Бесовете потръпнаха изненадани. Бяха оставили пиявицоподобната опойца да варди входа, но тя пълзеше нагоре толкова бавно, че неканените гости отдавна я бяха изпреварили.

След секунди те се появиха. Двамата тийнейджъри катереха припряно стъпалата. Когато младежите стигнаха площадката, караконджолите се разбягаха като пилци пред трактор. Другите бесове стояха вцепенени. Единствено кръчината със смъртоносното си дихание запази самообладание. Тя се понесе над гостите и от отворената й паст избликнаха най-страшните заклинания. Единият от младежите я погледна и се усмихна:

- Уау! Куул! Тея са направо трепачи. Дай пак да си дръпна!