Лятна къща в Бадачонь
На поета Арпад Пап
Докато говорехме за човешкия грях,
изкупен от кръстния сърдечен взрив,
сълзата на Пап Арпад за миг съзрях,
която попи в небосвода щастлив.
В очите на поета видях душевен стон,
макар пред нас, върху градинския ствол
да кацна бръмбар - тътрещ се бонбон,
обвит с искрящ и зелен станиол.
29. V. 2005
Будапеща
Ехтят сирени на линейки ...
|
|