Болки в стомаха. Силни. Северозападни до северни. Ясно - ще се мре.

Обаче се сещам за последните успехи на здравната реформа.

Отивам при личния си лекар. Праща ме на хирург. Отивам при хирурга. Праща ме да ми вземат кръв. Там сестрата мушка спринцовка във вената ми, после я изважда празна, дава ми памуче да си затисна прободната рана.

- Само това ли е? - питам стреснат, трогнат, очарован.

- А ти к'во искаш, да ти изпея арията на Мефистофел ли?

- Защо пък точно Мефистофел? - питам, разтревожен от асоциацията.

- Щото само нея я знам.

- Ама нали щяхте да ми вземате кръв?

- Да де. Мушнах ли ти иглата във вената? Мушнах я. Извадих ли я от вената? Извадих я. Дадох ли ти памуче със спирт да си затиснеш прободната рана? Дадох ти. Толкова ни плаща Здравната каса - 70% от услугата. Нали не искаш да трупаме дългове на гърба на будното гражданско общество! Айде, друм! Като почнеш и ти да работиш безплатно, ми се обади!

Връщам се при хирурга. Той ме връща при личния лекар. Оня ме връща на хирурга. Хирургът ме връща на лабораторията за вземане на кръв. Ония си ме връщат на хирурга. Той ме връща на личния лекар.

Половината заплата отива само за потребителски такси.

Накрая всички заедно ме засилват в болницата за операция.

И там ми вземат кръв. По същия, дълбоко познатия 70-процентов терк. Толкова им плащала Здравната каса. Ако смукнат кръвта в спринцовката, ще натрупат дългове и после министърът ще им се кара.

Прослушват ми дробовете. С медицинска слушалка в едното ухо и слушалка от надут уокмен в другото. Толкова им плащала Здравната каса. Ако рекат наистина да слушат дробовете ми, а не Джанет Джаксън, ще натрупат дългове и после министърът ще им се кара.

Минавам и на ехография. Която - при заплащането на Здравната каса - си е чисто "ехо" без пукната "графия" или обратното. Щото ако направят обратното на обратното, ще натрупат дългове и после министърът ще им се кара.

В 2 часа след полунощ минава санитарката и ни буди. Да сме опразнели леглата. До визитацията в 9 часа трябвало да стоим прави в коридора. "Знаете ли колко ни струва един леглоден? - обяснява жената. - Един леглоден ни струва 38 лева и 47 стотинки, без десерта на обед. От тях Здравната каса ни покрива 25 лева и 13 стотинки, включително ДДС-то върху калъфките за възглавници. Ще ползвате леглата в качеството на леглодни и леглоседмици от 9 сутринта до 2 часа на другата сутрин, иначе трупаме дългове и министърът ни се кара."

Лягам на операционната маса. Вдъхвам 70 процента от полагащата ми се упойка. Режат ме, но не ме зашиват. Здравната каса не им го плащала.

Майната му! Нали още съм жив!

Е, не напълно, но най-малкото 70 процента жив!

Другото в края на краищата е далеч по-важно.

Родните болници вече не трупат дългове. И министърът не им се кара.