Богомил Христов, по професия мечтател, съкратен във връзка с пълната хармонизация с евроатлантическите ценности, включи телевизора.

Не биваше да го прави.

В "Биг брадър" по Нова телевизия даваха откровен секс във време, в което нормалните хора вечерят.

Господи, помисли си Богомил Христов и се прекръсти. Нямат ли срам да показват такива неща в първия ден от коледните пости.

Превключи канала на Би Ти Ви.

Не биваше да го прави.

Изрусена последователка на Раймонда Диен бе разголила едната си гръд и биеше с камшик заклещения в белезници Слави Трифонов.

Господи, помисли си Богомил Христов и отново се прекръсти.

Превключи канала на БНТ.

Не биваше да го прави.

Кръстьо Лафазанов къпеше Весела Казакова дибидюс в сцена от "Патриархат", а шумкарите жулеха белот и се избиваха помежду си.

Сега е лесно. Могат и "История славяноболгарская" да пренапишат, помисли си Богомил Христов и отново се прекръсти.

Сърцето на уволнения мечтател взе да прескача в неравноделния такт на северняшко хоро. Червени кръгове заиграха около очите му и той загуби съзнание.

Не помнеше колко време е минало, когато над премрежения си взор видя непознато лице, бронирано с бяла марля и очила.

- Жив е, бе, нищо му няма! - постави точната диагноза лекарят от "Бърза помощ" и взе да прибира апарата за кръвно налягане.

- Как нищо, не виждате ли, че ръцете му посиняват! - негодуваха скупчените съседи.

Когато го поставиха на операционната маса, при Богомил Христов се приближи един лекар и рече:

- Болницата ни е в колапс, консумативи няма, бензинът поскъпна, спиртните напитки тоже...

- Какво общо имат спиртните напитки с моя инфаркт? - с последни сили попита пациентът.

- Как какво? Спирта, когато не го пием, ползваме за дезинфекция. Така че ще трябва да внесете в касата доброволно дарение

- Колко? - попита пациентът.

- Е, поставяте ме в неловко положение....

Богомил Христов извади 2000 лева, които пазеше за ремонт на къщата. И една златна коронка. Мислеше да я претопи за пръстен на внучката, ама...

Лекарят преброи парите, претегли в длан коронката и се намръщи.

- Много е важно дарението да е направено искрено и от сърце, както казваме ние, кардиохирурзите. Инак с какво настроение ще се борим за вашия тъй ценен живот?

- А на коя цифра ви идва настроението?

- Различно е. Зависи от атмосферното налягане, от числата на тотото, от климакса на старшата сестра, от климата също... Зимно време не пода под 5000.

- Пет хиляди лева? - ококори се Богомил Христов.

- Евро! - поправи го сърцеведът. - Но това не е всичко. Трябва да подпишете ето тук. Инак няма да можем да ви оперираме.

- Какво е това?

- Подписка в подкрепа на нашия любим професор Чирков.

- Защо да го подкрепям? Той ли е с инфаркт или аз?

Последното, което Богомил Христов видя пред очите си, бе един луксозен стъклен асансьор, който висеше във фоайето на красивата клиника. Вероятно с него отнасят душите на болните, помисли си мечтателят. Но ако и там поискат пари, се връщам обратно.

И се усмихна. За последен път.