Името на полицайчето беше Хайлязов. С такова име не може да се направи кариера. Не само в полицията. И депутат да си, пак ще рупаш тръстика...
Има сред полицаите някои - бетер мутри: дебел, па як, па вратът му като на кафърски бивол. А Хайлязов беше от маломерните, кинта и шейсет и пет с кубинките. Но най-дискредитиращото нещо при него бяха ушите. Стърчаха встрани като на Хари Потър и бяха прозрачни. Как да изпита пред такава личност респект закононарушителят?
Като казахме респект, да уточним: покрай акция "Респект" последните пет седмици Хайлязов се беше прибирал вкъщи само да се обръсне. Иначе си караулеше на улицата. Бяха го закарфичили към едно кръстовище на Околовръстното. Тировете минаваха на метър от него и калта, която хвърчеше по физиономията му, дето се вика, на петата секунда го превръщаше в папуас. Уж трябваше да е на смяна с Капонето, но Капонето беше гявол - от осем часа смяна я му се събираха на поста два, я не. Ходеше при някакви аверчета по кафенетата наоколо, клатеше си ланците и се подпичкваше със сервитьорките. И кой, Хайлязов опъваше каиша. Дето се вика, ако му се допикаеше, трябваше да се изпикае в крачола. Защото лейтенант Петров твърдо и ясно беше ги инструктирал: искам да виждам, като мина с колата, поне единия. Иначе ще ви отпоря ушите. Кой знае защо, гледайки в ушите на Хайлязов.
Днес Хайлязов отново се закова на вахта, а Капонето отново се ската. Хайлязов стоеше и респектираше по устав, жумейки от калните пръски от тировете. Видя как точно в девет охраната на мутренския блок по-нагоре се струпа в кръг, за да излезе от гаража колата на биг боса, докато през това време два автомобила бяха запречили нагоре и надолу движението. Когато това мина, той започна да разглежда оранжевите циганки, които седяха на бордюра и пушеха, яхнали метлите си. После позяпа един пенсионерски екшън около контейнерите за боклук. Но и той свърши. И отново настъпи скука. Хайлязов се почуди с какво да си уплътни работното време.
Сутринта във вестника той беше прочел, че министърът им ще ги държи на улицата до края на мандата. И някак се беше примирил. Започна да свиква, дето се вика, с новото си работно място. Само с пикаенето не знаеше какво да прави. Ето, вече пак започна да му се пикае неудържимо. Капонето никакъв го нямаше. Във вестника министърът нищо не казваше по този въпрос. Опита се да се разсее. Но пронизваше остър като шиш ветрец, дето го переше право в бъбреците. Не, край. Хайлязов изведнъж разбра, че положението е неспасяемо. Добре, че униформата беше тъмна. Притопли му по крака и се свърши. И му олекна.
В този миг пристигна с колата и черните очила лейтенант Петров.
- Как е, как е? - показа се от прозореца на полицейския опел той. - Респектираш ли? Така ще е вече. Както се казва - дойде време заек да такова вук, а он да си трае.
И после, като пусна сирената, отпраши да инспектира другите постове.
Но Хайлязов беше толкова смутен от бедата в крачола, че така и не разбра аджеба кой е заекът и кой - вукът.
, по заповед на началника, за разлика от Капонето, който отдавна я е спечелил.
