У нас ананасът все още е слабо популярен и само спорадично украсява зарзаватчийските сергии през зимните месеци. На запад обаче плодовете на тропическото тревисто растение Ananas comosus от сем. Bromeliaceae имат твърде богата и вълнуваща социална история.

--

В своя най-важен философски труд "Опит върху човешкия разум" (1671 г.) Джон Лок твърди, че не е възможно човек да познава вкуса на ананаса, преди да го е опитал. Към това съждение под различна форма той се връща няколко пъти в хода на изложението, от което явно следва, че примерът с ананаса не е произволно избран и има специална роля в неговия трактат. Този любопитен детайл от историята на европейската философия и кулинария е припомнила английската изследователка Фран Боман в монографията "The pineapple king of fruits", на която в литературното приложение на "Таймс" от 30 ноември т. г. е посветена обширна статия.

Родината на ананаса е в Южна Америка и по-точно в тропическите гори на Бразилия и Парагвай. Първите европейци, които докоснали бодливите му листа и вкусили сочния плод, били моряци от екипажа на Христофор Колумб, когато при втората експедиция към Западните Индии през ноември 1493 г. акустирали на един карибски остров.



Местните племена го наричали "анана",



което на техния език означавало "отличен плод". Оттам е произлязла думата ananas, възприета в романските и в други езици. Испанците освен местното индианско наименование използвали и свое - pina (шишарка), откъдето пък е произлязло английското му име pineapple.

"Ананасът прилича на звяр, който се отбранява", твърди един французин, прекарал част от живота си в южните колонии. Всеки, който за пръв път се опитва да го обели и нареже, вероятно би се съгласил.

През XVII век ананасът предизвикал миниатюрен културен шок сред западноевропейците. Тогава поради по-интензивните връзки с Новия свят вече доста хора били виждали и опитвали този най-екзотичен от всички плодове и до който в Европа достъп имали единствено короновани особи, висши аристократи и тяхното близко обкръжение. Явно е бил толкова рядък и така желан, че английският крал Чарлс II позирал за един официален портрет с ананас като своеобразен знак за кралските привилегии. Според някои сведения първият плод, доставен в Англия, бил специално представен на лорд протектора Оливър Кромуел.

Сигурно било, че ананасът съществува, но се оказало невъзможно да се опише вкусът му. Някои пътешественици положили сериозни усилия в това отношение и в записките си го уподобявали на нещо, което едновременно напомня за мускатово грозде, праскова, ягода и други плодове, но в крайна сметка същината се изплъзвала от хватката на думите. Точно това усетил и Джон Лок, преди да развие идеите на сенсуализма. Той, впрочем, никога не бил опитвал ананас, както твърди Фран Боман.

Запленени от екзотиката на ананаса, някои европейци започнали да го отглеждат изкуствено в оранжерии. Първия успешен опит направил холандски търговец близо до град Лайден. От 1703 г. има данни за Англия и Германия. Малко по-късно към модата се приобщила и Франция, където ананасът често



украсявал трапезата на Луи XV



През 20-те години на века всеки самоуважаващ се английски аристократ смятал за въпрос на чест да притежава pinery, т.е. оранжерия за ананаси. Инвестициите в подобни проекти били значителни и твърде често безсмислени.

През XVIII век ананасът вече така властно бил проникнал във въображението на европейските аристократи и буржоа, че неговата форма трайно се настанила в пластичните и декоративните изкуства, както и в архитектурата. От това време са известни множество постройки, орнаменти, фруктиери, чайници, форми за кейк, пудриери, огледала и разни други вещи, изваяни по негов образ и подобие. Присъствието му на трапезата (естествено в специални случаи и на специални места) било знак за висок социален статус. В множество гравюри и картини на кулинарна тема от епохата на Просвещението може да се види един и същ сюжет: отрупана маса с различни блюда, посред която се извисява пирамида от плодове и най-отгоре като купол на катедрала царствено се е настанил ананасът. Във Викторианска Англия сред снобските кръгове имало практика да се взема ананас под наем, за да придаде аристократичен блясък на трапезата. В този случай домакините много внимавали да не би някой наистина да си отреже парче от скъпоценната вещ. Един градинар от онова време дори твърдял, че бил чувал за някакъв ананас, който няколко седмици обикалял изисканите софри в Западен Лондон. Отвъд комичната страна в този епизод прозира един тънък социален момент. Ананасът се е оказва нещо като лакмус за динамиката на буржоазните преобразувания, които явно са били необратимо напреднали, щом като не благородният произход, а достъпът до благородния южен плод е бил достоверен знак за мястото на индивида в социалната йерархия.

Към средата на XIX век



царят на екзотичните южни плодове



постепенно започнал да губи своя импозантен ореол. През 1850 г. само в Лондон били продадени 200 000 ананаса. Амбулантни зарзаватчии ги предлагали на резени по улиците, като викали: "Вкусът на рая само за едно пени парчето." Така, според Боман, ананасът бил "обезглавен, одран и нарязан на парчета." Днес ананаси се отглеждат в десетки страни от Мексико и Калифорния до Малайзия и Австралия. Годишното производство (на пресни и консервирани) е около 15 млн. тона. В САЩ и Великобритания средната консумация е между два и три ананаса на човек годишно. Поради което той отдавна не гъделичка любопитството и не възбужда въображението, както е било по времето на Джон Лок.

Ананасът се е появил в преломно време за европейската история и култура - периодът на първите буржоазни революции. Тогава чрез своя загадъчен образ и още по-загадъчен вкус той помогнал на един от създателите на модерния либерализъм да изгради нова философска доктрина, според която цялото познание на човека се ражда в опита, т.е. няма вродени идеи, а всичко в човешкия интелект става истинно, когато е изпитано чрез сетивата. Тъй като днес, както вече казахме, ананасът е изгубил своята провокативна сила, ако някой философ иска да произведе мащабна метафора, ще трябва да си потърси друг плод.

--

Рецепти

Свинско с ориз и ананас

Продукти: 300 г свинско месо, 20 г олио, 1 глава лук, 120 г ориз, 50 г ананас на кубчета, 30 мл ананасов сок, 20 г захар, по една щипка смлян карамфил, канела, кориандър, кардамон и сол.

Месото се нарязва на кубчета и се пържи десетина минути в олиото при постоянно бъркане, като се добавят кориандърът, карамфилът и ситно нарязаният лук. Доливат се 100 мл вода и се задушава до омекване. Предварително свареният ориз се смесва с половината парченца ананас. Месото и сосът се изсипват в тавичка, отгоре се покриват с ориза и се поръсва с канелата и кардамона. Останалите парченца ананас се смесват с ананасовия сок и захарта и леко се карамелизират. Изсипват се върху ориза и ястието се запича за десетина минути.



Синьо сирене с ананас

Продукти: 1 резен синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.

Върху лист готварско фолио се поставят две шайби ананас. Отгоре се поставя синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се внимателно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с препечен хляб и бяло вино.

--

Страницата подготви: Ясен Бориславов