Управляващата коалиция обмисля да узакони плащанията на ръка, които в момента почти всички пациенти са принудени да извършват в болниците.

Зам.-шефът на здравната комисия и депутат от НДСВ Атанас Щерев обяви вчера, че ще внесе такъв законопроект след Нова година. Здравният министър Радослав Гайдарски също смята, че трябва да се регламентира доплащането, но само на услуги и консумативи, които не се поемат от здравната каса.



"Ако една операция струва 1000 лв., а НЗОК плаща за нея 600 лв., останалата сума дава пациентът. Но това са нерегламентирани плащания, защото не се контролират от никого", обясни Щерев. Според него гражданите доплащат на здравната система около 1 млрд. лв. годишно.

За официално доплащане се говори от години, но е нужно политическо решение за тази непопулярна мярка. Преди няколко месеца НДСВ поръча специално социологическо проучване по темата. То показа, че 85% от българите не са склонни да си доплащат лечението в болниците, щом са здравно осигурени. Според друго проучване 20% от анкетираните не ходят и при личния си лекар, защото не могат да си позволят потребителската такса от 1,50 лв.

"Ако и догодина допуснем 220 млн. лв. дългове в болниците, ще има срив не само на здравната система, но и на цялата страна", предупреди министър Гайдарски.

Оня ден здравната каса и лекарският съюз договориха нови цени по клиничните пътеки за 2006 г. "Средната цена догодина ще е 540 лв. на пътека", каза шефът на УС на НЗОК Емил Райнов. Клиничната пътека включва диагностика, лечение, лекарства, консумативи, престой в болницата. До 40% от стойността й отиват за заплати на медицинския персонал.

Тази година здравната каса плаща средно по 526 лв. на пътека. От 1 януари НЗОК поема изцяло финансирането на болниците. Досега лечението на част от болестите се плащаше от здравното министерство. Цените на МЗ обаче са още по-ниски.

НЗОК ще плати догодина за 1 137 000 преминали пациенти по 300 пътеки в болниците, съобщи още Райнов. Тази година касата плащаше за 120 пътеки и се очаква лекуваните болни по тях да са 890 000. Според Райнов планираният обем болни за догодина не е нисък. Здравната каса отдавна твърди, че реално броят на лекуваните в болниците е по-малък, но лечебниците надписват дейност, за да вземат повече пари. Цените на касата по част от клиничните пътеки пък не покриват 100% стойността на лечението. Това е една от причините да се трупат дългове.