|
| *** |
На една типична българска улица един типичен български навлек срещна един типичен български мислител, доктор на науките и професор по не знам какво си.
- Кво праиш, бе? - попита навлекът.
Пък онзи отвърна:
- Пуйчим!
- И над кво пуйчиш баш пред Нова година? - заинтригува се навлекът.
А онзи отвърна:
- Ами пуйчим значи... след като не можахме да направим социализъм с човешко лице, дали сега ще можем да направим капитализъм с човешки задник?!
II
А в един типично български селски двор растeше една типично българска зелка. Много хубава зелка - едра, къдрава.
Всички й се възхищаваха. Типично по български.
Не й се възхищаваше само една типично българска пуйка.
Крачеше из типично българския селски двор типично българската пуйка и изобщо не обръщаше внимание на типично българската зелка. Даже викаше на де кого срещне:
- Бе мани я тая! Зела-дала...
Не издържа на пуешкото пренебрежение зелката, чак цъфна от негодувание, па рече типично по български:
- Море, ще ми кацнеш ти на мене! Ще ми кацнеш на... Коледа!
III
А в една типично българска кръчма двама типа си пиеха типично българската пърцуца и си приказваха за нещо съвсем типично - сиреч за политика.
- Айде, Нова година - рече накрая единият и засука мустак - нов късмет!
- Абе - почеса се по плешивото теме другият, - нали го знайш къв ще е нашият късмет...
- Па къв ще е? - опули се мустакатият.
- Амчи такъв... - продължи да се чеше по темето събеседникът му. - Па ще ни карат да вадиме кестените от огъня.
Тук мустакатият много се умисли, което съвсем не беше типично за него, па рече:
- Мамка им и кестени! Е, ха дано тоя път да ги вадиме заедно с пуйката!
