|
Прокурорите в досъдебното и съдиите в съдебното производство ще могат да взимат мерки: "средствата за масово осведомяване да не разпространяват информация за самоличността и снимков и видеоматериал за лице, по отношение на което предстои разпознаване", е записано в ал.3 на чл.180 от проекта. Той бе приет от правителството миналата седмица по предложение на министър Антон Станков и бе изпратен за гласуване в парламента.
Според мотивите на правосъдното министерство при представянето на НПК, това е част от "усъвършенстването на доказването в наказателния процес". Пак там е записано, че предлаганата норма има за цел "детайлизиране на правната уредба" така че: "разпознаването да не бъде опорочено".
Този текст със сигурно ще задълбочи проблемите на авторите на законопроекта, които са подложени на критики от почти всички страни.
Подобна разпоредба няма в действащия НПК. Според конституцията "печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура". Основният закон допуска спиране или конфискация на печатно издание или друг носител на информация само с акт на съдебната власт. Това обаче може да стане единствено в случай, че се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за престъпление или насилствена промяна на конституционно установения ред. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си, пише в конституцията.
Предвидената в проекта за НПК възможност обаче няма конституционно основание. Допълнителен проблем създава и обстоятелството, че в него изобщо не пише по какъв начин прокурор или съдия ще забранява публикуването на даден материал. По принцип, това може да стане само с акт, в който съответната медия да бъде заплашена с глоба или нейните ръководители с наказателно производство.
Макар и дълбоко в разпоредбата да има логика, то в сегашният й вариант тя би дала възможност за сериозни злоупотреби и за силно ограничаване на свободата на словото, смятат юристи.
Още за промените в НПК - в "България"
