|
| Зорка Аначкова - майката на Кристияна Вълчева, и Росен Марков от Партията на българските мъже призоваха Муамар Кадафи и синът му да сложат край на СПИН процеса в Либия. |
България, Либия и ЕС съобщиха, че е договорено да бъде създаден международен фонд, който да помогне на семействата на заразените със СПИН деца в Бенгази.
Фондът ще е неправителствена организация с идеална цел. Той ще търси, набира и координира разпределянето на финансова и материална помощ за семействата от Бенгази. Задачата му ще е да осигури постоянно лечение на заразените деца и да съдейства за модернизирането на центъра за лечение на СПИН в Бенгази. Конкретни суми не се назовават. "Фондът ще бъде създаден до броени дни, засега не можем да дадем повече подробности", казаха от МВнР. Оттам изрично уточниха, че това не може да се смята за начин за компенсация на семействата и откупуване на живота на осъдените на смърт българки.
Фондът ще се управлява от борд на директорите с международно участие. Негов член ще е и пловдивският кмет д-р Иван Чомаков. Той оглавява Гражданското сдружение за насърчаване на двустранните отношения с Либия. Ще има и представител, посочен от фондация "Кадафи", както и човек на Еврокомисията.
Създаването на фонда е част от международните усилия за намиране на приемливо за всички страни решение на ситуацията, последвала СПИН епидемията в Бенгази, се казва в съобщението на МВнР.
Фондът е договорен в преговорите между представители на фондация "Кадафи", Европейската комисия и правителствата на България, Великобритания, САЩ и Либия на 21 и 22 декември в Триполи. Наш емисар там бил зам. външният министър Феим Чаушев, научи "Сега". Лондон и Брюксел били представени от посланиците си в Триполи - Антъни Лейдън и Марк Пиерини, а Вашингтон - от хора в Бюрото си за интереси в Джамахирията.
Новината идва два дни преди заседанието на Върховния съд в Триполи. Утре той трябва да изслуша защитник на либийската държава, която е ответник заедно с българските медицински сестри и лекаря Ашраф по гражданския иск в СПИН делото. Преди седмица съдът изненадващо изтегли заседанието от 31 януари на 25 декември. Оказа се, че това е станало по молба на адвокат Осман Бизанти, който не беше уведомил българската защита. Внезапното решение на съда съвпадна с преговорите в Триполи за създаването на фонда.
И либийските власти, и близките на болните деца неведнъж намекнаха, че екзекуциите може да се разминат и присъдите да бъдат преразгледани при редица условия. Част от тях бяха финансовите инжекции и модернизирането на болницата в Бенгази. Третата среща на представителите на българското сдружение с роднините на либийчетата е насрочена за 28 декември.
"Съдът няма да вземе никакво решение на заседанието на 25 декември. То ще бъде посветено на пледоарията на адвоката, представляващ интересите на държавата. Очаква се той да отхвърли всякаква отговорност за престъплението", заяви пред АФП либийският адвокат на медсестрите Осман Бизанти. Вероятно окончателното решение за съдбата на сънародничките ни ще бъде взето на 31 януари 2006 г.
"Ще трябва да платим много висока цена за освобождаването на петте българки", заяви българският президент Георги Първанов в интервю за "24 часа". "Имам основания да очаквам развитие, което ще доведе до очаквания от дълго време положителен изход", добавя той. И изразява надежда, че това ще е последната Коледа, която българките ще прекарат в Либия.
"Стига с този оптимизъм, нищо освен освобождаването не е добро. Докато не ги видим свободни, не вярваме на нищо", коментираха вчера близките на осъдените българки. Те са завърнаха от Триполи, където в продължение на седмица са посещавали медсестрите в затвора "Джудейда".
"Баща ми и останалите не са оптимисти за делото, а чакат само крайния резултат", заяви Мариан Георгиев, синът на д-р Здравко Георгиев. Макар да получи 4-годишна присъда и вече да е свободен, баща му не може да се прибере в България, защото прокуратурата в Бенгази обжалва и иска смърт.
"Нито ние, нито медсестрите - никой не е в течение за преговорите, които се водят за съдбата им. Никой от преговарящите не ги е посетил в затвора. Имаше и българска делегация в Триполи със зам.-министър в нея, но тя не контактуваше с нас", каза още Мариан.
Ивайло Николчовски - синът на Снежана Димитрова, бе доста притеснен за майка си, въпреки че състоянието й се е подобрило. На 15 ноември след поредното отлагане на решението на Върховния съд най-възрастната от осъдените медсестри изгуби съзнание от притеснение.
Антоанета Узунова - дъщеря на Валя Червеняшка, дала интервю за арабската телевизия "Ал Джазира". На въпроса дали съчувства на заразените с вируса на СПИН деца тя отговорила следното: "Преди всичко съчувствам на майка ми и на останалите невинни медсестри."
Реакции
"Постигната договорка показва за пореден път, че процесът срещу българските медици винаги е бил политически и че само чрез политически средства и намесата на ЕС и НАТО може да бъде решен, така както винаги съм твърдяла и каквито стъпки съм предприемала като външен министър." Това заяви вчера пред БГНЕС Надежда Михайлова - дипломат номер 1 през 1997-2001 г. и доскорошен лидер на СДС.
"Това безспорно е една стъпка, която в значителна степен отговаря на нагласата на България, на нашите чуждестранни партньори от ЕС и очевидно на Либия", каза говорителят на БСП Ангел Найденов. "Дали и в каква степен ще повлияе създаването на фондацията на делото на 25 декември, трудно може да се прогнозира. Аз лично се надявам този факт да повлияе положително", добави той.
По-различно мнение изказа Траян Марковски - един от българските защитници на осъдените. "От чисто формална юридическа гледна точка, ако процесът е необвързан с други съпътстващи елементи, не би трябвало да има абсолютно никаква връзка на фонда с делото. Противното означава, че съдът не е орган за правосъдие, а се използва за извиване на ръце, за получаване на определени облаги", каза той. Юристът припомни, че в публичното пространство либийците, включително самият Муамар Кадафи, неведнъж са декларирали, че съдът е независим.
"Стига с този оптимизъм, нищо освен освобождаването не е добро. Докато не ги видим свободни, не вярваме на нищо", коментираха вчера близките на осъдените българки. Те са завърнаха от Триполи, където в продължение на седмица са посещавали медсестрите в затвора "Джудейда".
"Баща ми и останалите не са оптимисти за делото, а чакат само крайния резултат", заяви Мариан Георгиев, синът на д-р Здравко Георгиев. Макар да получи 4-годишна присъда и вече да е свободен, баща му не може да се прибере в България, защото прокуратурата в Бенгази обжалва и иска смърт.
"Нито ние, нито медсестрите - никой не е в течение за преговорите, които се водят за съдбата им. Никой от преговарящите не ги е посетил в затвора. Имаше и българска делегация в Триполи със зам.-министър в нея, но тя не контактуваше с нас", каза още Мариан.
Ивайло Николчовски - синът на Снежана Димитрова, бе доста притеснен за майка си, въпреки че състоянието й се е подобрило. На 15 ноември след поредното отлагане на решението на Върховния съд най-възрастната от осъдените медсестри изгуби съзнание от притеснение.
Антоанета Узунова - дъщеря на Валя Червеняшка, дала интервю за арабската телевизия "Ал Джазира". На въпроса дали съчувства на заразените с вируса на СПИН деца тя отговорила следното: "Преди всичко съчувствам на майка ми и на останалите невинни медсестри."
Реакции
"Постигната договорка показва за пореден път, че процесът срещу българските медици винаги е бил политически и че само чрез политически средства и намесата на ЕС и НАТО може да бъде решен, така както винаги съм твърдяла и каквито стъпки съм предприемала като външен министър." Това заяви вчера пред БГНЕС Надежда Михайлова - дипломат номер 1 през 1997-2001 г. и доскорошен лидер на СДС.
"Това безспорно е една стъпка, която в значителна степен отговаря на нагласата на България, на нашите чуждестранни партньори от ЕС и очевидно на Либия", каза говорителят на БСП Ангел Найденов. "Дали и в каква степен ще повлияе създаването на фондацията на делото на 25 декември, трудно може да се прогнозира. Аз лично се надявам този факт да повлияе положително", добави той.
По-различно мнение изказа Траян Марковски - един от българските защитници на осъдените. "От чисто формална юридическа гледна точка, ако процесът е необвързан с други съпътстващи елементи, не би трябвало да има абсолютно никаква връзка на фонда с делото. Противното означава, че съдът не е орган за правосъдие, а се използва за извиване на ръце, за получаване на определени облаги", каза той. Юристът припомни, че в публичното пространство либийците, включително самият Муамар Кадафи, неведнъж са декларирали, че съдът е независим.
