Уличен цигулар



Почти допрял лице в цигулката, повдигнал вежда,

вживява се във ролята си на маестро пръв.

Но се разбира, че не е, защото попоглежда

към сложения пред нозете му калъф.



Там не валят ни едрите, ни щедрите монети

на Ханчевия дъжд по онзи парижки тротоар.

Но все пак петдесет стотинки светят -

за тази сутрин скромен хонорар.



Парчето хляб за обеда е тъй осигурено,

а до довечера току-виж ...

Приготвих всичко, не направих само баница с късмети. След шестдесет и петата си година човек е вече наясно с късмета си. И с илюзиите.

Моите две илюзии са в Чикаго. Първа замина Виктория, намери си работа в бюфета на някакъв компютърен център, а след време примами и сестра си. Марта тръгна без никакви колебания, направо с подскоци. Когато я изпращах на летището, тя с мъдра усмивка ми каза: "Сега вече няма да се притесняваш, че Вики е там сама. ...

За това се върнах в България. 2005. ...