Някой замери прозореца ми - бум, изтрещя като топ - и нещо тупна на балкона. Гледам - гъска. Заклана и изчистена. Замеряли са ме с всичко, веднъж с телевизор марка "Опера" - от палеолита. Гъска се явяваше за първи път. Отворих прозореца и надникнах, но на вратата взеха да блъскат с юмруци и да викат просташки: абе, ти не си ли пукнал още?

Отидох да отворя, а там - никой. Само дамаджана. Отпуших я и помирисах - каберне от Северна България. Кабернетата различавам безпогрешно. Прибрах дамаджаната, прибрах и гъската, Коледа е, рекох си, двечките ще се спогодят.

В това време звъни телефонът, жена някаква: скъпи, бременна съм, не ме изоставяй! Затварям телефона, защото на вратата пак се блъска. Инкасатор за електричеството. Неприятен, с мустаци. Неплатена сметка, казва ми, глоба деветдесет и три лева. Нямам толкова, казвам, но той ме бута и влиза. О-хооо, казва с грубиянски глас. За гъска и вино има, а за еленергия няма. Глобата се увеличава - триста и осем лева.

Господине, казвам, вие сте луд, но в това време влизат Пешо, Стоян и Веска. Колеги сме, в един отдел сме в службата. Значи гъска и вино, викат те, а за детето кой ще се грижи? Кое дете, викам, нямам дете. Това, дето ще се роди след Коледа, казват те. Нали няма да изоставиш момичето насред път с дете на ръце? Кое момиче, викам, няма момиче. Има, казва Пешо, пред тебе е, говедо с говедо - и бута Веска към мен. Я й виж корема!... Гледам - Веска с корем. Викам: ама аз с нея никога... Знаеш ли колко е хубаво, казва Пешо, да ви оженим на Коледа. И да узаконим детето...

Ама чакайте, викам аз, а те се смеят. Веска вади възглавница изпод пуловера си. Инкасаторът от електричеството си сваля мустаците - Гошо! А кой хвърли гъската, питам. Аз, казва Стоян, а Пешо ти остави дамаджаната, пък Веска звънна по джиесема. Значи Коледа, казвам аз. Значи шегички! Значи всичко е нагласено. Браво, бе, добри приятели сте, няма що. Капан ми правите, браво, а те викат: нали я обичаш, бе говедо, какво се маеш? Имаме гъска, имаме вино, правим сватбата.

Лесно ви е на вас, казвам, но в това време на вратата си звъни. Влизат трима с маски и крещят с всичка сила: долу, на земята! И размахват пистолети. Слушайте, казвам, писна ми от шегички. Не стига гъска и бременна Веска, сега и вие с пистолетите.

А те крещят: затваряй си човката, че ще те гръмнем!

Питам Гошо - кои са пък тия сега, от нашия отдел ли са. Гошо казва, че са истински...

И беше прав - настина се оказаха истински. Нахвърляха ни на земята и ни взеха парите и часовниците. На Пешо и Стоян свалиха и сватбените пръстени. Отнесоха също гъската и виното и на раздяла ни казаха: браво, така се посрещат гости, мерси.

Един ни пожела весела Коледа.

Ето как завършват празниците у нас. Шегички, шегички, а накрая - ни гъска, ни пръстени.