"Апокалипсисът не сега, а след 6 години" - пуска аванта Нострадамус, тълкуван от "Монитор".

Друг цитиран авторитет отлага ужаса чак за 2054, което си е обидно далеч във времето. Строго погледнато - малцина от четящите тези редове ще имат честта да свидетелстват.

Затуй няма нищо тревожно в бурите и пороите от празничните дни, плиснали се по цялата преса от последния ден на изцърцорилата Стара година.

"Новинар" композира 1-ва стр. в стил "пир по време на отнасяне от вихъра". В шеметно съседство се допълват материалите "Силен вятър отнесе покриви" и новогодишните тостове от редакцията към народа.

Последният тост е само на пръв поглед деструктивен: "За чупещите се неща!" А всъщност наздравицата е градивна до трясък: "Нека през 2006-а масите ти се счупят от изобилие, креватите - от любов, а къщите - от деца!" Всичко туй много ни радва, но прогнозираме, че и тази година пожеланията и предсказанията ще се сбъдват разбъркано и приблизително - примерно масите ще се почупят от любов, а децата - макар и в демографска недостатъчност, ще си останат диванета...

Тая с предсказанията винаги е приблизителна - то е, защото Откровенията се предават в шепотна форма. Представете си - празник, настроение, някой си пророк разпуска с роднини и приятели, пийне чашка-две, запее и току му се спусне досадният Шепот...

Ясно е, че даденият пророк я дочуе правилно, я не, и въобще повече ще гледа да се целува - я с роднина, я с някой друг.

Антиапокалиптично е интервюто с Любомир Левчев в "Труд": "Вече ще се будим по-трезви". Снимката под това заглавие - поет с ръка на сърцето - навява погрешни асоциации с ритуала по заричането: "От Нова година спирам употребата на всякакви акцизни стоки!" Съдържанието на разговора е друго, но както сам споделя интервюираният - "Винаги има някаква разлика между заглавието и същността."

Та и тази година - един ще бае, друг ще се мае, а как ще я караме - дявол знае!