Преди да забиете колчетата, винаги трябва да отчетете водораслите. Ако сте от другата им страна, рискувате приливът да ви отнесе. Подбрах мястото напреки на всички правила - половината колчета оттатък вълмата кафеникави водорасли, а другата половина отсам. Да си през януари в палатка на брега си е голяма трътка. Вносните туристи са някъде далеч пред камините в уютните си домове, а местните празнуват поредицата от имени дни.

Лежа си аз в спалния чувал като кренвирш в хотдог, гледам опитите на вятъра да издуха палатката и постепенно се унасям. Заспивам непробудно, а на сутринта най-спешната ми работа е да дръпна циповете на панталона, на чувала и на палатката. Не точно в този ред обаче.

За моя най-голяма изненада морето се бе дръпнало тридесетина метра по-нататък.

Разпалатчвам всичко и го напалатчвам до вълните. На следващия ден след ритуала с трите ципа забелязвам отново, че палатката е на сухо. Това не може да продължава повече. През нощта ще съм на пост, за да сгащя този, който си прави шеги. Да ме пренесат заедно с палатката, без да се усетя...

И отново лежа напъхан в топлия чувал, стените на палатката плющят като найлон, затиксен върху счупен прозорец. След час чувам говор. На пунктираната светлина на фара преброявам десетина човекосенки. Все още никой не пипа палатката... и така до сутринта, когато, изпъвайки се пред входа на палатката, отново съзирам брега далеч напред.

Следващата вечер изчаквам сенките и скоквам навън. Около мен цяла бригада с кофи, колички или чували на рамене. Mъкнат земна маса и я изсипват в морето. Докато ги оглеждам, до мен пристъпва един от тях:

- Ти патриотин ли си?

- Ъ, да, ъ, защо, ъ? - леко се смущавам от директния въпрос.

- Грабвай една количка и носи пръст. До утре трябва да засипем чак до шамандурата. Какво се чудиш. С какво граничи България на изток? С Черно море. Ако морето е 100 километра по на изток, и границата ще се премести толкова.

- Мислех, че някой ми мести палатката, а то какво било! Преди време писаха по вестниците за един, дето си построил островче в морето. И вие така, нали?

- Няма го вече онова островче. Сега то е хълмче на два километра навътре в сушата. Като насипваме от този край на морето, нивото на земята се повдига и водата се дръпва на изток. Работим нощем, за да не ни усетят от другата страна на морето, че ще почнат да го бутат насам.

- О, и откъде я вземате пръстта?

- Ти май си пропуснал рекламите за миналия туристически сезон. Гостите могат да плащат не само с пари, но и с чували пръст. 50 кила пръст осигурява една безплатна нощ. Получаваме и дарения. От Пловдив ни пратиха едното тепе, сега очакваме софиянци да ни подарят Витоша, но ударът ще стане, когато родопчани се намесят. Пратят ли ни Родопите, ще успеем да изтласкаме Черноморието чак до Урал.

- А после?

- Какво после?! Каспийско море е плитко. Прекрачим ли Урал, после нямаме спиране, докато не слеем Черно с Японско море. Само китайчетата ме притесняват. Гледайте какви Хималаи са струпали. Ако се усетят да бутат къмто нас, ще трябва да финтираме и да ги заобиколим чак през Северен Сибир. А там е як студ.

- Ама е равно - споделям съучастнически аз. После стисвам дръжките на количката и отпрашвам окрилен към хоризонта.