Оня ден си играя с дистанционното и попадам на развлекателното предаване "10-те най" по Би Ти Ви. Развлекателно, развлекателно, ама и образователно. Пък и доста поучително. Хората гласуват по интернет и класират по 10 най-всякакви неща.
Дъхът ми спира. Решавам да го гледам. Спомням си веднага великолепното чувство за исторически кретенизъм, демонстрирано от подобни класификатори, наредили преди известно време тогавашния президент Петър Стоянов на първо място в класацията за "личност на ХХ век" - преди разни ми ти там шушумиги и нищожници като Стамболов, Стамболийски, Вазов, Благоев, Гео Милев, дори преди (само като си представя, се разтърсвам от емоции) Филип Димитров, Нейчо Неев и прочие.
В този ден специално са гласували за 10-те най-съдбовни дати в българската история. Оставам поразен от невероятната ерудиция и обективност. Но и неприятно изненадан от допуснатите няколко съдбовни гафа.
Невероятен гаф е примерно "златният медал" за Освобождението от 1878 г. Гаф е също "сребърният медал" за Девети септември 1944 г. Гаф е, ако става дума, и "бронзовият медал" за Ньойския мирен договор. Да не говорим пък за почетното шесто място за началото на демократичните промени в родината - 10 ноември 1989 г., нито за включването, макар и малко по-долу в десетката, на датите съответно на падането на Шенгенската бариера, приемането ни в НАТО и подписването на договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
Щото, ако си помислим сериозно, колко пък толкова сериозни и съдбовни са тези дати за прогресивното или регресивното развитие на отечеството? Колко, колко - ами николко. Голямо чудо, дето се вика. Или там другото, дето се вика - голям праз!
Исторически усет са демонстрирали умните български зрители, като са оставили извън десетката мижавите дати на обединението и обявяването на независимостта. Така де, да не би случайно да сме се обединявали досега за някаква национална кауза (освен за колективното далавераджийство), че да го отбелязваме оня ден! Или пък още по-случайно да сме били някога независими? Трънки и половина!
Виж, с останалите дати почти (с известни резерви) са го докарали.
На осмо място са сложили рождената дата на Лили Иванова - една наистина съдбовна дата в историята ни, дата, разтърсила всинца ни и реално открила началото на откритите реални начала (каквото и да не означава това!). На пето място, преди демокрацията, Шенгеня, НАТО, Европейския съюз, обединението и независимостта, е въздигната датата, на която загинаха Аспарухов и Котков. Дата, предопределила очевидно всичките ни по-нататъшни национални предопределения. На четвърто място е обожествен денят, в който Емил Костадинов вкара гол на Франция на Парк дьо Пренс.
При равносметката прави впечатление надценяването на незначими събития от сорта на освобождавания, демокрации, договори и други подобни глупости за сметка на истински исторически, фатално съдбовни за нацията ни дати като:
- денят, в който е завършен седмият албум на Кондьо;
- датата на първото телеграфо-пощенско датиране според зодиакалния знак на вавилонската календарна година;
- именните дни на шефа на нигерийския спортен тотализатор Маон'го Н'гонго Н'донго Очуа Н'конго Уеа Дан'го Мун'го Хайвей;
- датата, на която Христо Стоичков за пръв път е опитал калабрийска палачинка с моцарела и стъргани банани.
Да се надяваме, че при следващите класации пропуските ще бъдат пропуснати!












