"Преводи и легализации". По централните софийски улици има много такива табели. Този бизнес процъфтява, откак границите на България се отвориха и хората хукнаха на гурбет или да се образоват. Не е ясно какъв е оборотът на фирмите за превод, но като съдим по това колко българи работят в чужбина, сигурно на 90% от тях им се налага да ползват услугите на преводачите. Служителите в тази сфера се определят като "заклети преводачи". Причината за непрестанното множене на тези фирми на пазара е и в безпроблемния старт на такъв бизнес. Тъй като се касае за интелектуален продукт, не е нужен голям капитал за развиване на преводаческа дейност. Затова, колкото такива фирми, толкова и оценки за работата им.

С условията за преводи всеки може да се запознае на място или в интернет. Цените може да са стряскащи за частни лица, но за някои документи няма алтернатива, освен да се използва услугата на платените преводачи. Всеки документ като диплома за образование, кръщелно свидетелство, удостоверение за раждане, за стаж, пенсии и т.н. струва между 19 и 32 лв. за стандартна страница от 1800 знака.

Цените извън столицата варират около 5 лв. за страница от английски, като много повече са индивидуалните преводачи, които не са обвързани с определена организация. Естествено има значение и езикът, на който се превежда документът. За основната група - английски, немски, френски, испански, италиански, руски, услугата е около 8 лв. на страница. Скандинавските, балканските и азиатските езици са в друга ценова група. Едно медицинско на японски излиза около 50 лв. А само за 10 лв. без ДДС ще бъде преведено от македонски на български...

Отстъпки от въпросните цени се предвиждат за страни, с които България има сключен договор за правна помощ. В такъв случай от цената обикновено се приспадат 5 лв. Причината за високите тарифи е повече от тривиална. Все пак, става дума за фирми, където щатните служители най-често, ако не навсякъде, работят на процент. От 8 лв. на страница, които взема фирмата, конкретният преводач прибира около 3 лв. Останалото е за компанията.

Предвид творческото начало на самата дейност, обяснима е и надценката на художествените преводи с около 60-70% на страница. Високите цени са и причина много от издателствата у нас да прибягват до услугите на преводачите на свободна практика, които имат по-малки финансови претенции, именно защото не са свързани с фирма, а и в повечето случаи работата им е по-качествена. Те са специализирани в художествения превод и не поемат друг ангажимент, докато работят по конкретен текст.

Стряскащ е броят на фирмите, оторизирани да извършват преводаческа дейност. До 23 август 2005 г. МВнР е сключило договор за извършване на официални преводи с 950 фирми в страната. Те обикновено се рекламират с това, че при тях работят само "заклети преводачи". На практика у нас почти не може да се намери бюро, в което преводачите да не са оторизирани. Клеймото определено е загубило стойност, защото проверки явно не се правят.

Що е то заклет преводач?

В България изпит за заклет преводач няма и не съществува някаква форма на лицензиране на конкретно физическо лице преводач. Заклет преводач се става, като се попълнят две нотариално заверени декларации към конкретната агенция, с която преводачът работи. Ако работи за няколко, се попълва за всяка, защото няма универсална бланка. След това документът се заверява при нотариус. "Заклетият преводач" полага клетва, че няма да разпространява следствена тайна и няма да дава умишлено грешни преводи. Той подписва нотариално заверена клетвена декларация, съгласно която носи отговорност по чл.290, ал. 2 от НК за достоверността на извършваните от него преводи на документи и други книжа. За извършено нарушение, законът предвижда лишаване от свобода до 5 г. Неговото име и образец от подписа му са внесени в Консулския отдел на МВнР. Министерството на външните работи обаче няма процедура за лицензиране на отделните преводачи, а само за агенциите за преводи.

"Статут "заклет преводач" няма в България. Няма нормативен документ, който да регламентира отговорностите на такъв преводач все още. Единствено МВнР е изготвило вътрешно нормативен документ, който се нарича правилник за легализациите и заверките на документи. Там са регламентирани общи правила, на базата на които се сключва договор с юридическо лице за извършване на официални преводи", потвърди за "Сега" и управителят на фирма за преводи "Лозанова" Юлия Лозанова. Според нея стремежът фирми да налагат определението "заклет преводач" на служителите си е резултат от това, че понятието е добило гражданственост. Иначе, и в тяхната фирма има богат избор на езици, от и на които се превежда. Сред най-екзотичните поръчки са преводи от суахили и пакистанския официален език - урду, които владеят само няколко българи.

"Ние, преводачите и агенциите, не вникваме в юридическата същност на статута заклет преводач. Хубаво ще е хората да разберат, че у нас реално няма заклети преводачи. В Европа обаче има такъв статут и там е налице изготвена процедура за добиване му. Там този преводач първо е физическо лице и той има право да превежда само на майчиния си език, докато у нас няма такова ограничение", допълва Лозанова.



Тенденции



В първите години на прехода в България се появиха и фирмите, които предлагаха преводачески услуги. Времето съвпадна с бума на емигранти, на които естествено бяха нужни и преведени документи.

"Навремето голяма маса хора емигрираха по икономически причини и потокът от документи, който се превеждаше, беше огромен. През последните 5 години се работи предимно с фирми. Пак става дума за превод на документи, но те са в обслужване на бизнеса и институциите - тръжни документации, големи преводи за компании и т.н.", обясниха от "Лозанова".

В момента, ако една фирма иска да се задържи на пазара, трябва да инвестира в бизнеса си. Все още обаче може да се работи с един компютър като едноличен търговец. Тази практика обаче вече губи позиции.

"Предвид членството ни в Европейския съюз и високите изисквания, които ще навлязат, малките фирми за преводи ще изчезнат. Ето вече кандидатстваха от българска страна устни преводачи за ЕС. След последното набиране са избрани 38 българи, които тепърва ще държат изпит за устен преводач, за да могат да бъдат назначени. До 18 януари предстои подаване на документи за кандидатстване за писмени преводи. Критериите са преди всичко качество, но всеки, който счита, че може да отговори на изискванията, може да кандидатства", обяснява Юлия Лозанова.





ИНТЕРВЮ



Илиан Цинцаров: Заплашваха ме

заради цените, които предлагам



Илиан Цинцаров е от преводачите, които според професионалистите в бранша нямат шанс да оцелеят на пазара. Той няма голяма база и работи при домашни условия. Един от най-младите преводачи работи срещу 3 лв. на страница.



- Вие сте студент по туризъм. Защо се захващате с преводите?

- Причината е в една моя преподавателка, която ми каза, че не зная английски, без дори да ми даде шанс да се докажа. Тоест, директно ме скъса. Другата причина е, че видях колко зле изглеждат сайтовете на много такива фирми и вярвах, че мога да превеждам добре. В същото време съдружникът ми Борис е гений по отношение на дизайна.

- Какъв е опитът ти досега и ще издържиш ли на конкуренцията?

- Занимавам се вече от година и нещо с преводи. Работих в една фирма за преводи и легализации, където се отнесоха много лошо с мен и не ми платиха нищо за работа, която свърших, и нямаше оплакване от клиента. Естествено след един месец напуснах. За мен един от най-мръсните бизнеси в България е легализацията на документите за българи в чужбина. Има много агенции, които са взели лицензи, но според мен една част от тях са го направили по втория начин. Виждал съм преведени документи, които са на плачевно ниво, и потърпевш е клиентът. Аз не казвам, че съм най-добрият, но се справям и хората са доволни.

- А защо работите на такива ниски тарифи? Тези 3 лв. на страница от английски звучат несериозно на фона на останалите...

- В интерес на истината преди половин година дори ме заплашваха заради цените, които предлагам. Писаха ми от една агенция, че ще ме съдят, защото съм подбивал цените на цялата гилдия. Още на другия ден обаче разбрах, че са се отказали. Другото, което ме накара да сложа такива цени, е търсенето, което не е голямо, ако не си се хванал с посолствата.

- По колко страници можете да превеждате на ден?

- Ако се напрегна и цял ден не правя нищо друго, мога да превеждам по 10 страници на ден. В повечето фирми тотално експлоатират преводачите си и те стигат до 15 страници. Имам такива приятели, които са ми казвали за подобни случаи.

- Какви са ви месечните доходи от преводи?

- Грубо около 150 лв., но засега това не ми е основна работа. Може би, след като си завърша образованието, ще започна по-сериозно. Сега сме само трима - аз, Анелия, която превежда от немски, и Борис. Оттам и името ИАБ, което е абревиатура. Работим само с 2 компютъра, но след време предвиждам да се разраснем и да си направим реклама, с което ще запознаем хората с нашата фирма.