Ако някой се е разхождал от вас из Кипър, ще потвърди, че гърците песъчинка да намерят от историята, я превръщат в атракция и скубят пари от туристите. У нас кой откъде се вземе - руши паметници.

"Паметникът пред НДК? Да се събори!", заявява бившият кмет на София Петър Междуречки пред "Труд". И това го казва точно човекът, който е позволил този градеж. Сега, ясно е, че за повечето софиянци монументът е известен повече като "Петоглавия три... (член)" и не носи онзи символ на българщината, с който е зорлем натоварен, но деструктивната мания у нас надминава всички нормални граници. Един бута мавзолея, втори иска да сваля "Альоша", трети паметниците по София.

"Притеснява ме завръщането на стари муцуни. Има някаква рекомунизация в обществото и тя ме смущава", казва в "Новинар" писателят Петър Кърджилов. Две неща можем да споделим с писателя - първо, никога лицата не са се променяли, и второ, малцина помнят какво е комунизъм, а още по-малко тези, дето държат капитала в ръцете си, дори и да са бивши комунисти. Въпрос на къса памет.

За разлика от фантаста, Михаил Константинов е формулирал в "Монитор" най-големия проблем на обществото: "Партии и избиратели без общи спомени". Паметта е къса, да. Доскоро политиците ни убеждаваха, че трябва да закрият малките млекарници и месарници, които тънат в мръсотия и мизерия. Очевидно някой в земеделското министерство е забравил какво ни е говорил и ето, четем в "Дневник": "Мръсните мандри се връщат".

Вярно е, че всеки иска да направи добро и да остане в историята, но това не става, като се бутат паметници и като се абонираш за късата памет на хората. Поне един пирон трябва да забиеш в стената, че да остане за времената. Като стана дума за пирон - Цветана Пиронкова е тази, която ни зарадва тези дни, побеждавайки Винъс Уилямс на тенис. Неслучайно за този подвиг пишат всички вестници. Така се тръгва към историята! Е, за оставането в нея - трябва още.