18 Януари 2006 05:42

фэк... зесколко ноуц... инак зе парче из укьей... на пам зизите са уже 'ез нечрл ез ит гец'... зе фък из риъл... зе наци щайнбах изн'т хич попюлър зюда... енд зериз ноу зъч зинг ез курская мегнит еномaлайа енимор... бикоз зай кар го е дизективйтнъл мегнитот... зьенкю...

Редактирано от - Harvey Pekar на 18/1/2006 г/ 05:47:28

18 Януари 2006 07:05

бря...бря... авторът се е показал недопросветен - в кренвиршите соя не се слага - да провери цените - соята на килограм е по-скъпа от килограм пилешко...

18 Януари 2006 08:39

Убит и удушевност на европееца

18 Януари 2006 09:00

Гарви, ай вонт ту хэф, вот ю хет ляст найт...

18 Януари 2006 09:06

Когато видях, че става дума за поевропейчване и си припомних следния разказ в едно руско СМИ:

Официант сначала согласился, что это и в самом деле червяк, а потом начал настаивать, что это комплимент от шеф-повара и дорогого стоит. И теперь выходило так, что моему товарищу предстоит проглотить не только обиду, но и самого этого червяка. Он не стал этого делать. То есть он не стал глотать червяка, а обиду затаил.

И через несколько минут он со своей обидой ушел в туалет, и обнаружил там довольно большую крысу. Крыса смотрела на него, как ему показалось, довольно доброжелательно, но все-таки это была крыса, и его затошнило. Он поскорее вернулся за стол, но там его ждал червяк. Ничего страшного на самом деле не произошло. Проблема была только в том, что мой приятель вместе с его женой, которая тоже сидела за этим столом, только что вернулся из Италии. Пожив в Италии две недели, он вообразил себя европейцем и теперь отказался оплатить счет. Он был уверен, что поступает по-европейски. Менеджер, которую мой товарищ вызвал, кстати, сначала не поверила, что и в самом деле в туалете может быть крыса. Тогда Роман отвел ее в туалет. Крыса за это время не двинулась с места и смотрела все так же доброжелательно. Она за это короткое время привыкла и, может быть, даже привязалась к людям. Напрасно, кстати: по указанию менеджера охранник тут же, на этом месте и забил ее шваброй. Туалет с пола до потолка был забрызган кровью. Между тем мой товарищ все еще, несмотря ни на что, чувствовал себя европейцем. Он чувствовал себя европейцем даже в отделении милиции, куда его и жену отвезли за отказ расплачиваться по счету. Всю ночь, до самого утра, сидя в КПЗ, он чувствовал себя европейцем. Под утро их освободили — до суда. Но даже следующим днем, когда ему позвонил участковый и предложил уладить дело миром, то есть оплатить счет, он самонадеянно продолжал чувствовать себя европейцем. Это поразительно, но его неистовые усилия оказались вознаграждены — в прямом смысле. Вечером он встретился с хозяином этого заведения. Мой товарищ отказался видеться с ним в его ресторане. Они встретились на нейтральной территории, то есть во дворе дома моего товарища, в детской песочнице. Хозяин ресторана сказал, что ему доложили, он во всем разобрался и теперь готов извиниться и даже встать на колени прямо здесь, в песочнице. Хозяин сказал, что все сотрудники его заведения, правда, убеждены, что мой друг принес эту крысу с собой, но лично он так не считает. Мой товарищ сказал, что не надо вставать на колени. Зачем мараться?

— Ну ладно, — вздохнул ресторатор. — Еще раз простите. Когда виноваты — тогда виноваты. Я предлагаю разойтись так: половина счета наша, половина — ваша. Идет?

Он ведь тоже считает себя европейцем.

18 Януари 2006 09:23

Нещо не ми стана ясно какви са битът и душевността на европееца. А колкото до всеобщото разпадане - то е нормално. Вторият принцип на термодинамиката е универсален.

18 Януари 2006 09:50

Харно, но дека е реконтрата?

18 Януари 2006 09:58

Извън шегата, това с ракията и шкембето така и не ми стана ясно кой го пусна в обращение?
Преди няколко месеца на метри от Шан-з-Елизе ядох традиционния френски колбас endouillette, който си е чиста проба смрадливо шкембе в черво, печено на скара. Наистина, толкова смрадливо в България не съм срещал. А за ракията, предполагам, че проблемни ще са само домашните метанолки...

18 Януари 2006 10:26

Бирник верно днес няма реконтра. Т`ва е една дъФка дето стои залепена на едно огледало в редакцията и кога мине некой подъвче-подъвче , па пак я залепи там .... да има за другите.... Язък!!!
Излага се Диманов с тез шкембета и ракии... и шкембе ще ядем и ракия ще пием , и дробчета , и шерденчена и прочее... жалко , че талантливи момчета ни поднасят Европата като нек`ъв Бармалей , дето яде наред ... аре нема нужда... . то , верно , че и там имат доста кусури , ама ние да не би да нямаме , случайно примерно на ред на сме научени, а?...
Безкарагьозена е таа тема пичове, даже безцацена и безгюмюшена...

18 Януари 2006 10:42

Разтърсена е мойта нежна българска душевност
и от световния разпад ми страда ****(бита).
Затуй под сбръчканата кожа, със готовност,
ще си монтирам европейска арматура.

18 Януари 2006 10:59

Я?! Днес верно нема Реконтра...
Е немаше начин - след Шанта и Койос трябва да помълчим!
-
Между другото, горният анализ препечатка от "Атакишер беобахтер" ли е?

18 Януари 2006 11:25

И аз ще викна като Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"
Те още един дет международното положение му пречи!

18 Януари 2006 11:31

Не, бе, другари, имало Реконтра, ама е скрита, мнооого скрита, на края на едно доста безсмислено съседно писание.
Та Реконтрата е следната - под предизборен плакат с комсомолец, минал през Кореком, стои надписът:
Имам план за промяна!
Осигурено лечение и образование
Нови работни места, безработица под 10%
По-високи и справедливи доходи
Гарантирам, че с екипа ми ще ги постигнем!
Че ни умОрат от смех и гаранции...

18 Януари 2006 11:35

*****

Редактирано от - bot на 18/1/2006 г/ 11:42:47

18 Януари 2006 11:37

Айде, лешоядите пак накацаха. Не им миришела реконтрата на развалено, не дъхала на леш, месата й не окапвали като гнили круши, нямало плесен по белналите се кости.


Добра си е реконтрата (за тези, които могат да я прочетат ).

18 Януари 2006 11:43

План имам хубав за промяна-
да вдигна ...* си веднага,
че иначе гората аз ще хвана,
докато жена ми** тук рога ми слага.
________________________
* - дохода, какво друго?
** - всъщност още се спори "Е ли Елена жена ми?"

Редактирано от - Velikancho на 18/1/2006 г/ 11:51:30

18 Януари 2006 12:10

ОДИЧКА ЗА БОЗОРАЗПАДА


Разпадат се атоми, сгради, империи,
разпада се още на Майкъл носа
даже аз се разпадам (какво безхаберие!)
на брашно, малко захар и чаша вода.[/u][/b]

18 Януари 2006 12:15

Когато шкембето е преварено също се разпада

18 Януари 2006 12:15

Раз-пад, еще-пад, еще много, много пад!
Стенка Разин, пред писателски колектив

18 Януари 2006 12:19

Бозонът като единица за глупост ( Натиснете тук) не може да се разпадне, поради същинската същност на глупостта - тя обединява.


Другите бозони ( Натиснете тук) все още не се разпадат. По дефиниция.

[/b]

18 Януари 2006 13:08

Казвате, че няма реконтра. Коет си е верно - верно си е. Те ви тогава една реконтра от мен:

Полк. Етанолий Спиритонов беше отскоро началник на районното. Той пристигна на работа както винаги около 9 часа сутринта. Нали затова беше началник, можеше вече да си позволи малко повече сън сутрин. Не че беше мързелив. Никак даже. Но считаше, че вече си е изработил правото на малко по-спокоен живот. Поръча на секретарката да му донесе едно двойно еспресо и сводките за изминалото денонощие и докато чакаше се замисли за миналото.

Спомни си за времето когато беше обикновен оперативен работник. Не му поверяваха важни дела от момента, в който предишния началник го намери в гардероба на спалнята си. Обяснението, че търси скрити подслушвателни устройства нещо не успя да го убеди. Товареха го с дребни кражби, пиянски сбивания и всякаква друга черна работа докато преди около три месеца не дойде звездния му миг.

Всичките му колеги и началници бяха на поредната акция за респектиране, а него го оставиха да пази районното и двамата пияници в ареста, прибрани малко по-рано за сбиване в кварталната кръчма, когато телефона иззвъня.

- Ало. Полицията ли е. Обаждам се от кабинета на премиера. Случаят е спешен, а всички са се запилели нанякъде. Можете ли да изпратите веднага човек на място?

Етанолий разбра веднага, че едва ли ще има друг шанс за истинска детективска работа. Реши, че в никакъв случай няма да го изпусне. Освободи задържаните срещу обещанието, че повече така няма да правят, заключи районното и хукна през глава към министерския съвет.

Лично секретарката на премиера го посрещна на вратата, и без да се бави го въведе при премиера. Етанолий бе доста развълнуван. Досега не бе разговарял лично с някой по-влиятелен от кмета на община "Илинден".

- Виждате ли, г-н полицай - обясняваше забързано премиера - сутринта както винаги дойдох на работа рано и се захванах с кореспонденцията. Написх едно секретно писмо до президента Буш и после едно на президента Путин. След това стана време за редовното сутрешно заседание. Събрах писмата от бюрото и ги сложих в личния ми сейф, за да ги изпратя по-късно. Когато се върнах от заседание, извадих всичко от сеифа, но писмото до Буш беше изчезнало. Никой не е влизал тук докато ме нямаше. Никой не беше отварял сейфа ми. Знам със сигурност - винаги залепвам косъмче на вратата. Стана време за обяд и реших, че ще го потърся пак по-късно. Пак прибрах всичко в сейфа и отидох да обядвам. Като се върнах след обяда пак извадих всичко от касата и писмото до Буш си беше там. Този път, обаче, писмото до Путин беше изчезнало. После трябваше да изляза за малко и хайде пак всичко в касата. Върнах се, изваждам всичко и какво мислите намирам - писмото до Путин. А писмото до Буш го няма. Направих си тогава следния експеримент. Пак прибрах всичко, почаках пет минути и го извадих. И хоп - намирам писмото до Буш, а другото го няма. После чаках само две минути, после една, няколко секунди, накрая дори и не затворих вратата на сейфа. И всеки път някой вътре подменяше писмата. Това е някаква мистерия Някой тук явно ме разиграва и полицията трябва да разреши тази загадка. Ето вижте.

Той показа на полицая писмото, адресирано до Буш и го пъхна в касата. После го извади и демонстративно сложи пред него писмото, адресирано до Путин.

- Разбирате ли сега за какво ви говоря?

Етанолий разбра, че задачата е от изключителна важност. Щом и кореспонденцията на премиера не беше сигурна какво оставаше за другите държавни тайни? Тука явно бяха намесени ЦРУ, КГБ, МИ6 или МОСАД. А може би всички заедно. Той огледа внимателно сейфа. Не откри никакви следи от взлом или външна намеса. Почука внимателно по стените. Масивна стомана. Поне 15см. Нямаше двойно дъно, таван или някакви други кухини. Тогава се захвана с писмото. Написано на ръка с най-обикновена химикалка Big на луксозна хартия с държавния герб. Обърна листа за да изследва и обратната страна и тогава го откри. Липсващото писмо до президента Буш се намираше на гърба на писмото до президента Путин. Или пък писмото до Путин беше на гърба на писмото до Буш. Или обратното и наопаки. Съвсем се обърка и предвидливо престана да мисли. С тържествен вид той показа откритието си на премиера.

Така след разкриването на мистерията с изчезващите писма, капитан Спиритонов беше повишен в чин полковник и стана началник на РПУ в столицата. И ето че сега вече имаше други грижи. Погледна пак сводката за престъпността през изминалото денонощие. "Регистрирани престъпления - 0" бодро стоеше там на единствения ред. Погледна сводките за последната седмица. Нула, нула, нула... Нещо не беше наред. От няколко дена нямаше никаква престъпност. Не че това беше лошо, но Енатолий не се чувстваше добре. Обади се и на другите си колеги в столицата и страната. И при тях положението беше същото. Явно нещо се мътеше. "А колкото по-дълго нещо се мъти, толкова по-голямо ще се измъти" - мислеше си той. Накрая реши, че е крайно време да действа.

Излезе в коридора и зачака. След малко там се появи и чистачката кака Дочка. Етанолий знаеше, че чистачките в районните не са обикновени чистачки (справка Натиснете тук). Той я повика при себе си в кабинета и я попита направо:

- Како Дочке, кажи ми, ама честно. Знаеш ли какво се мъти в България? Защо от близо седмица няма никакви престъпления?
- Ама ти вестници не четеш ли, бе Етанолий? - попита го през смях чистачката. - не знаеш ли че сега депутатите респектират престъпниците с мерцедесите си. И престъпниците така са се уплашили, че са се скрили в миши дупки и не смеят да си покажат носа.

18 Януари 2006 13:30

Да, Бай Цар, да!
Но едно нещо не ми хареса. Ти си го изкарал нашия премиер последния тъпанар, бе! С обикновен химикал да пише. Може ли с обикновен химикал цяла държава да се управлява, а?

18 Януари 2006 13:34

Bai Car
Сполай ти за реконтрата!
-
P.S. Здрасти!

Редактирано от - Forza NATO на 18/1/2006 г/ 13:35:41

18 Януари 2006 13:44

ефюсикей... хэнгоувер мучит...

18 Януари 2006 13:47

кАжи де, кво пи вчера - искам и аз от същото...да докарвам на нижнетагилски акцэнт...

18 Януари 2006 13:52

Не е ли възможност туй
да потренираш своя ...*


* ум, навярно

18 Януари 2006 14:02

новозелански совиньон блан от малбъроу на обeд, патом бенедиктин за десерт... подир нескалька ауърз - 3-4 гинеса... патом некаква шира от напа... и несколко чешита бърбън афтър туй... о, и малко мартел междувременно за да им покажа как заухава като го стоплиш в шепи... калега привьоз дамой... а дамой - адни гърли от сен поли ми се хилят фром льо рефрижератьор... и эксънт сам пришьол... а тоз морнин нема и следа от него... адин онли хедейк астался...

Редактирано от - Harvey Pekar на 18/1/2006 г/ 14:24:05

18 Януари 2006 14:26

ну я так и падумал... и у меня бывает...иногда... тэнкс год фор алька зельтцэр...

18 Януари 2006 14:30

- Како Дочке, кажи ми, ама честно. Знаеш ли какво се мъти в България? Защо от близо седмица няма никакви престъпления?
- Ама ти вестници не четеш ли, бе Етанолий? - попита го през смях чистачката.
-Та от Нова година насам шефовете на всички бандитски групировки са спрели действията на хората си." Позитановската" и" Враня бандидос", онези "Драгалевски съюз на барабите"- и те," Доган хисар хайрсъз"- също, абе всичките. По цял ден заседават и умуват кого да гудят на стола на главния прокурор.Стария изпуши и пречеше на бизнеса, пък и мандата му изтича. Сбирките се водят от баш кАпото-дон Джорджо. Онези пък по-дребните:"Четите на Сидер хайдут", бандите" Свети Стефан Безсребреник", "Каракачанските кучета" и другите, пък кротуват надявайки се да се включат и те в големия бизнес .Та затуй е затишието.Ма нема да е задълго

18 Януари 2006 14:35

нема по-добър зелцер от моя любим контрактор мистър виджи рамасуами от бангалор... щом замрънка в тилифончикът и мигом хенговърът отлита... заместен от тотална глобална мъка...

18 Януари 2006 14:40

глобаллизм спивает болгарских служащих за границей - заглавие утре в Russia Today ...Держись, дружище, в тежки моменти думай о старом бунаре на дворе на кыштата, къде летним утром, на рассвете, се студят арбуз и шише на дядо от ракийката...

18 Януари 2006 14:45

Ако имаш силен главобол
щот препил си с алкохол,
имам тука цяр един
по-добър от витамин.

За да се справя със това
подай си долната глава.
С устни като я поема
в миг ще забравиш за проблема.

д-р Алка Зелтцерова, Московски медицински институт

18 Януари 2006 14:49

Българска елегия
Когато Енергото дръпне ти шалтера,
когато два дена стоиш без вода,
когато морят те със чалга от партера
нон стоп през нощта та до пет сутринта,
*
когато детето се върне във къщи
със тройки по всичко за първия срок
и алчните даскали все му се мръщят
защото не плаща за частен урок,
*
когато на гости пристигне ти тъщата
и почне на всички да дава съвет,
обърне наопаки всичко във къщата
и казва, че нищо не ти е наред,
*
когато нещата не стават в леглото,
жената те гледа със поглед на звяр,
месото петнайсе е лева килото
и няма ракия дори и за цяр,
*
когато заплатата свършва веднага,
а сметки заливат те кат водопад,
да правиш консерви на теб все се пада
започваш да виждаш тотален разпад....

Редактирано от - Cruella de Vil на 18/1/2006 г/ 16:43:39

18 Януари 2006 14:56

Уау... Страхотно!

18 Януари 2006 15:11

ернесто дърпа шалтер

18 Януари 2006 15:21

Ето ви го този княз,
той е също като вас.
Княз Балконски се явява
химикалка Big подава.

18 Януари 2006 15:24

Мадам де Вил а може би Devil

18 Януари 2006 15:25

>>><<<
Cruella,
.....
Да кажем НЕ!!! на международното положение и да си гледаме българското положение....в положение...

18 Януари 2006 15:39

НЕ!!!

18 Януари 2006 15:43

17 януари 2006 г., 19.07 ч, дома на полк. Етанолий Спиритонов след посещение при лекаря и цял един тежък ден.
Полк. Етанолий Спиритонов се прибра в къщи капнал от умора. боляха го костите, болеше го гърлото, болеше го мозъка от усилието да не го използва... До тук - нищо ново. Всъщност, не: усещаше някаква болка, тъпа, не точно болка, а по-скоро дискомфорт. Там -долу. Или по-скоро там - вътре. Толкова добре бе оборудван, че трябваше да се чувствува спокоен и изряден във всяко едно отношение. Даже би трябвало да усеща леко приятния гъдел на модерност и шик. Все пак, след Еуген именно той стана безспорния (поради вътре-телесната му локализация) притежател на елегантното бижу. Обаче н-ц.Огледа се. Завъртя се пред огледалото като внимаваше да не си увреди гърлото. Опита се да види мястото, където си представяше, че плува новия му Personal уред. Естествено, нищо не видя. Но пък как само елегантно се врътна!..Безпристрастната огледална повърхност отразяваше грациозната му шия-проточено завъртяна, нейната лебедова красота не можеше да загрози даже бинта на превръзката. Болеше го, но търпеше. Гледката на гръцкия му профил над тялото на Антиной(!), ой, пфу - тялото на Дафне в мига преди да се превърне в дърво, си струваше болката.
Нищо във вида му (като изключим превръзката) не подсказваше наличието на електронната измервателна техника по отвърстията на тялото му...
Рязката болка в главата му напомни категорично, че за класическите мисловни картини с древногръцките образи сигурно ще плати солено. Поне колкото, ако ги бе гледал в Лувъра.
Върна се обратно към имплантанта в задника си. Странно как от един нищо и никакъв бръмбазък, потока на съзнанието му се ОБЪРНА с хастара навън, а също и НАОБРАТНО. Сега разбра какво означава многопосочния вибриращ КОНВЕНТОР на Еуген Минчефф. Обзе го почти неудържимото желание да го изхвърли с премерена компресия и насочен тласък от тялото си. Едва се възпря. Все пак бе почтен гражданин, чийто modus vivendi се определяше от евросъгласуваните нормативни изисквания. пък беше и ПОЛКОВНИК, ма-а-а му стара.

18 Януари 2006 15:50

ДА!!!

18 Януари 2006 15:51

Ай стига все с двубуквени реплики

18 Януари 2006 15:52

OK!!!

18 Януари 2006 15:59

18 Януари 2006 16:07

Слънчо, какъв е тоя воайорски призив, да се гледаме в различни положения ?

18 Януари 2006 16:10

Въпрос към езиковъдите:


Горе в 13:34:01 Форцата използва "сполай". Какъв е произхода на тази дума? Кой е корена? Има ли производни? Освен във фразата "сполай ти" и аналогичните "сполай(те) ви" в какви други фрази може да се използва?


И въобще, какво е формалното значение? Има ли връзка със "сполука"?

18 Януари 2006 16:13

Българска елегия (вариант Б)

Когат енергично дръпнеш си шалтера,
и после два дена стърчи твойта стрела,
недей да заемаш ти стойката "Партер"
нит през нощта нито дори сутринта,
*
когато детето се върне във къщи
със новината за първия акт,
ти усмихни се, недей да се мръщиш,
но го попитай дали не е отзад,
*
когато на гости пристигне ти тъщата
и почне за всичко да дава съвет,
ти обърни я на пода на къщата,
не се притеснявай а карай наред,
*
когато питона ти става в леглото,
жената те гледа страхливо кат звяр,
покана не чакай - запучвай длетото
и покажи че в леглото си цар,
*
когато заплатата свършва веднага,
а кат водопад заливат те сметки,
бъди хуманист и доставяй наслада
на свойте нещастни съседки.

18 Януари 2006 16:18

Ти можеш! Ти....можеш! Можеш!
Раят е на изток, човек винаги има избор, казал Стайнбек. Мдааа - Стайнбек.
Може това, а може и онова.

Ето - и бай Цар може и Крю може и княз Балконски може.

И аз избрах да ги чета, тук - на изток от рая....

18 Януари 2006 16:28

Да, хубаво е. напомня ми за мойта ранна, аборигенска либоф. Ми, Ето:
Тъмно е. В стаята ухае на нея. На косата и нежна, на кожата й гладка, и на .. и сладка. Е, да си призная, не щеше много аз да се помая, а напреднах в тъмнината стайа, към кушетката (нетолкоз) гладка. Всичко бе омайно, лековато и одухотворено, че сам не знам, но всичко в мен бе О'Дървено, че и 4ак О'Надървено...
Аз се приближих, пагалих я па корема, после я целунах, малко по-надолу.. Ех, потръпна сичко в нас, във взаимен и избухващ във искри екстаз.. НО, тя изведнъж исзтена, и изправи се с остена (във ръка, и каза:
""И ся К'о? Пак ли ши са..*""
.
*изказвами, прид.пулагам, но неща, да се на.лагам...

18 Януари 2006 16:32